Разпореждане № 27040 от 01.07.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27040 гр. Варна, 01.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Частно гражданско дело № 20253110108566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № ** г., подадено от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния му представител – юрк. Г. С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. Ю. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумите, както следва: сумата 418.41 лв., представляваща неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 56.03 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.09.2024 г. – 25.03.2025 г.; сумата 171.80 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата 210 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; сумата 200 лв., начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.11.2024 г.; сумата 74.97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.05.2024 г. – 25.03.2025 г., както и сумата 28.37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.03.2025 г. – 26.06.2025 г. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава, включва и възнаграждения за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и такса за извънсъдебно събиране на вземането.

1

Претенциите за възнаграждение за закупени услуги „Флекси“ и „Фаст“ са основани на клауза в договора, съобразно която възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.

Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, 9 състав, разпоредбата на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая услугата „Фаст“ предоставя право за приоритетно разглеждане на искането и за самото отпускане на кредита, а тази, наименувана „Флекси“ допуска промяна на погасителния план. Уговореното възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, всъщност е свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е забранено от повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Уговореното възнаграждение за евентуална промяна в погасителният план не касае реално предоставени услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след като получи съгласие на кредитора, обективирано в нов погасителен план - чл. 15.2 от ОУ. В този смисъл уговорките за допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който многократно надхвърля сумата на кредитиране, без реално да се предоставя някаква значима допълнителна услуга /общият размер на закупените услуги Фаст и Флекси е 600 лв., който е съизмерим с този на предоставения кредит – 600 лв./.

Освен това кредиторът очевидно е предвидил допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е включил в общата сума за погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна вноска. В контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на възнаграждения за допълнителни услуги следва да бъде отразено като разход при формиране на оповестения в договора ГПР. Безспорно е, че въпросните вземания не са отчетени при определяне и оповестяване на ГПР по договора в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 1-3 ЗПК. Ето защо макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т. 10 от същата правна норма относно достоверното и пълно посочване на годишния процент на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит.

Още повече като се вземе предвид и уговорената такса за извънсъдебно събиране на вземането – 200 лв.

В следствие от това процесният договор се явява недействителен при условията на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно на връщане подлежи само чистата стойност на кредита – главницата, но не и лихва или други разходи по кредита, на основание чл. 23 ЗПК.

Предвид изхода на спора, от общо претендираните разноски – 75 лв. /25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото и 2 предвид характера на производството съдът намира, че същото следва да бъде в минимален размер/ в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 27.06 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, срещу длъжника Е. Ю. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 418.41 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 27.06 лв. /двадесет и седем лева и шест стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № *** г., подадено от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, В ЧАСТИТЕ МУ, с които се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Е. Ю. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумите, както следва: сумата 56.03 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.09.2024 г. – 25.03.2025 г.; сумата 171.80 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата 210 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; сумата 200 лв., начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.11.2024 г.; сумата 74.97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.05.2024 г. – 25.03.2025 г., както и сумата 28.37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.03.2025 г. – 26.06.2025 г.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК с указания за възможността за подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК.

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3