Решение № 702 от 13.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Бургас, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501697 по описа за 2021 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 16989/ 15.09.2021г. по описа на РСБургас, подадена от К. Ж. П., чрез адв.Стефан Лазов, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.

„Любев Каравелов“ № 5, вх. „В“, ет.1, против Решение № 956 от 2.09.2021г., постановено по гр.д.№ 3638/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, с което са наложени мерки за защита на СТ. П. Н. от осъществено спрямо нея домашно насилие на 19.05.2021г. от К. Ж.

П., като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо СТ. П. Н. и е осъден да заплати на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН глоба в размер на 200 лв., държавна такса за производството пред първата инстанция- 25 лв., както и деловодни разноски в размер на 520 лв.

Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.

Въззивникът счита за неправилен извода на съда за наличие на емоционално и психическо насилие върху въззиваемата, обоснован с това, че същата е чула и възприела всяка дума, казана от П. и словесната му агресия й въздействала негативно. Според въззивника този извод не отговаря на събраните по делото доказателства. Отрича върху въззиваемата да е упражнено психическо насилие, тъй като по принцип същото се характеризирало със системност и трайност, които в настоящия случай липсвали. В конкретния случай липсвали и данни за упражнено емоционално насилие. Съдът се позовал 1 единствено на показанията на св. Ч., които се разминавали със заявеното по преписка №434000-6162/2021 по описа на Второ РУ на МВР Бургас, поради което следвало да се ценят с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Според въззивника, за разлика от св. А. и К., които познавали страните по делото в служебно качество, св. Ч. била заинтересована, тъй като имала близки отношения /с въззиваемата- бел. на докладчика/. Не били изследвани отношенията между страните с оглед водените през годините дела между тях, техните физически и психически особености, вследствие на което да се направи преценка за наличието на емоционално и психическо насилие. В заключение се сочи, че съдът не е разгледал, обсъдил и оценил в съвкупността им всички факти и обстоятелства по делото и като е кредитирал показанията на заинтересован свидетел, постановил решение, което е неправилно и немотивирано. Моли решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което молбата за защита на молителката бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Въззиваемата е подала отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си- адв.

Недялка Божилова- Арабова. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Намира за неоснователно твърдението в жалбата, че спрямо въззиваемата не е упражнено психическо насилие поради липса на трайност и системност. По делото били налице доказателства за предходно осъждане на ответника за упражнено психическо насилие спрямо молителката, изразяващо се в нанасяне на жесток побой, както и множество съдебно-медицински удостоверения за нанасяни във времето други телесни повреди върху нея, което несъмнено доказвало наличието на системност и трайност в насилническото поведение на ответника спрямо молителката. Освен това счита за абсурдно да се твърди, че липсата на системност изключва акта на домашно насилие, понеже дори да е упражнено еднократно такова, то е укоримо и наказуемо поведение. Не отговаряли на истината твърденията, че съдът се е позовал само на показанията на заинтересования св. Ч.. По делото била извършена СТЕ, която възпроизвела на хартиен носител думите, изречени от ответника, които напълно кореспондирали с показанията на свидетелката. Не било изяснено каква е евентуалната заинтересованост на св. Ч. от изхода на делото. Същата била представител на обществена организация за защита правата на децата и била от гр. Варна, нямала родствени и каквито и да било връзки със страните. Истинността на нейните показания се доказвала от записа на изреченото от ответника, тонът, употребените изразни средства, времето, мястото и появата му въпреки предупреждението да не посещава в този момент сградата, за да бъде избегната среща с молителката. Изтъква, че всички свидетели познават страните във връзка с изпълнението на служебните си и обществени задължения, но за разлика от св. А. и К., които получавали финансиране за всяка дейност с деца и проблемни семейства, организацията на св. Ч. не получавала такова. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Въззиваемата, чрез пълномощника си поддържа отговора.

2

Страните не ангажират доказателства пред въззивната инстанция.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу, подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от СТ. П. Н. за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от ответника К. Ж. П., с когото в миналото е живяла на семейни начала /виж уточняваща молба на л.9 от делото на РС/ и който е баща на децата й Б. и Д..

Конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита. Твърди се, че на 19.05.2021г. молителката се намирала в сградата на Отдела за закрила на детето в гр.

Бургас, ул. „Дрин“ №9, понеже имала планирана среща със социален работник Х. Арн.. На срещата присъствали също Ан. Кр.- социален работник от Центъра за обществена подкрепа, както и З. Ч.- заместник- председател на фондация „Защита правата на децата“. По време на срещата им изведнъж в сградата нахлул ответникът, въпреки че бил предупреден от Ан. Кр. да не посещава сградата същия ден, за да няма контакт между молителката и него. Той заявил, че е получил обаждане от Ан. Кр., че е уплашена, защото била заплашена от молителката. Ответникът отправил следните псувни и закани към молителката „***“; „Няма да видиш повече детето Б. и няма да ти го дам!“; „Всички жени сте такива- раждате деца, за да получавате издръжка!“. В същото време тръгнал заплашително към нея като размахвал ръце и ги насочил към нея. Социалните служители реагирали веднага, като я придърпали навътре с думите „Пазете С.“. Така възпрепятствали нападението й от ответника. К. бил във видимо неадекватно състояние, превъзбуден, треперещ и с изцъклени очи. На една от свидетелките й миришел на алкохол. Тя замръзнала от ужас да не бъде бита от ответника, защото неведнъж се случвало да преживява физическо насилие, а освен това ответникът бил осъден за извършено домашно насилие през 2017г.

Заявява, че се страхува от ответника, който се държал агресивно към нея- където и да я видел започвал да крещи и я обижда с думите: „Лудите идват“; „Шавлива“; „Мръсна евангелистка“.

Сочи, че служителите от социалния отдел казали на ответника да излезе или в противен случай ще извикат полиция, но той ги уведомил, че сам е сигнализирал органите на МВР чрез Цветелина Рандева- говорител на ОДМВР- Бургас. Молителката позвънила на тел.112, а същото сторили и служителите на ОЗД. Последните успели по някакъв начин да избутат ответника от сградата, но той продължил да напада и да ругае.

Твърди, че се страхува за здравето и живота си, както и за безопасността на сина си Б.. Иска да бъде издадена заповед за защита за нея и детето Б., като последното искане е оттеглено с молба на л.9 от делото на РС.

3

Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на молбата за защита /л.10 от делото на БРС/. Ангажирани са доказателства.

Ответникът- сега въззивник, чрез процесуалният си представител- адв. Лазов, не оспорва твърдението, че ответникът се е появил на срещата на молителката със служителите в ОЗД. Твърди, че не е осъществено описаното в молбата за защита и декларацията домашно насилие спрямо молителката. Според него не е осъществено физическо, психическо и емоционално насилие, като моли искането за защита да бъде отхвърлено като неоснователно. Не било установено репликите на ответника да са насочени към молителката, а същите били най- общи и отправени най- вече към св. Ч.. Развити са съображения. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

С определение №1114 от 8.06.2021г. по гр.д.№3638/21г. на БРС са наложени мерки за незабавна защита на молителката, като ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.

Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна.

Констатирал е, че част от изречените от ответника реплики, отразени на приложения аудиозапис, направен от С.Н., не са били насочени към нея, а към придружаващата я св.Ч., с която ответникът започнал словесен конфликт. Такъв конфликт възникнал между него и св.А., във връзка с което дошлите по- късно полицаи им съставили предупредителни протоколи. Имало обаче и реплики, насочени пряко към молителката, изречени на висок тон. Ето защо съдът е заключил, че ответникът е бил словесно агресивен, крещял и създал с крясъците си напрежение и смущение сред присъстващите, включително и С., която чувала и възприемала всичко, изречено от К., макар и да стояла в едно коридорче, малко повстрани. Чула и заканата „***!“, отправена към всички във фоайето, тъй като ответникът бил афектиран и агресивен. Ето защо съдът е приел, че цялото поведение на ответника, отправените от него обиди, обвинения и на моменти несвързани изказвания, които обаче винаги имали изключително негативен заряд, представляват емоционално и психическо насилие спрямо молителката. Съдът е приел още, че тези реплики, освен че разкриват неприязънта на ответника към молителката, сочели на неговото намерение да я уязви, стресира и потисне, да предизвика страх у нея, или най- малкото същия допускал този резултат. Посочено е още, че макар да бил помолен от св. К. да не ходи в сградата за насрочената консултация, за да се избегнат конфликти, ответникът се появил, явно за да се конфронтира със С.. Затова, макар да не е установил твърденията за извършен от ответника опит за физическа саморазправа с молителката, съдът е приел, че така установените прояви на емоционално и психическо насилие от ответника върху молителката водят до извод за основателност на молбата за защита, поради което е наложил като удачна и адекватна мярка в случая тази по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН- задължил е ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е наложил глоба в размер на 200 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема следното.

Районният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като е установил правилно фактическата обстановка.

4

Безспорно е, а и се установява от приложената полицейска преписка, както и от показанията на св. А., че на 19.05.2021г. в периода около 14.00 - 14.30ч. молителката С.П. и придружаващата я св. Ч., в качеството на представител на НПО за закрила на децата, посетили Отдела за закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас във връзка с подаден сигнал от ответника, че молителката е завела сина им Б. на неделно училище в евангелистка църква, на което той се противопоставял. Двете се срещнали със свидетелките А. и К., първата от които социален работник в Д „СП“- Бургас, а вторатасоциален работник в „Центъра за обществена подкрепа“ към Община Бургас. От свидетелските показания, сведенията в полицейската преписка, снети от участващите в събитията, както и от приетата по делото съдебно- техническа експертиза се изяснява, че около 14.20 ч. в сградата неочаквано се появил ответникът, въпреки че бил предупреден по телефона от св. К., че срещата на детето Б. с психолог, насрочена за същия ден ще бъде отложена за друг път, за да не стане свидетел на конфликт между Н. и П.. От аудиозаписа, изготвен от молителката въпреки несъгласието на свидетелките А. и К., се установява, че при влизането си ответникът викал „Полицията дойде ли? … Дойде ли полицията?... Пак ли вие Госпожо?... Пак ги притеснявате! Дойде ли полиция?“, при което всички започнали да говорят едновременно, един през друг и за известно време не се разбирало кой какво е казал.