Определение № 5938 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5938 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502201 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274- чл.279 ГПК, вр. чл. 407 ГПК.

Производството е инициирано по частна жалба на В. М. Й. от 23.12.2025г. срещу разпореждане от 01.10.2025г., постановено по гр.д. № 56930/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав за издаване на изпълнител лист на "Топлофикация София" АД, за съдебни разноски присъдени с решение № 20192422 от 30.09.2021г. по посоченото дело.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт, тъй като постановеното по делото решение не е влязло в сила, тъй като определение от 16.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 3618/2022г. по описа на САС не е връчено на жалбоподателката. Моли да бъде отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Ответникът по частната жалба "Топлофикация София" АД, в срока по чл.

276, ал. 1 ГПК, излага становище за неоснователност на същата.

Софийски градски съд, ГО, I състав след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 407, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Частната жалба е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.Х.К. и В. М. Й., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ТПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с 1 правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване разделната дължимост /по равно/ на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62674/2019г. на СРС, 40 състав, а именно: 270,57лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. до имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 298284, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, 44,51лв., представляващи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2017 г. до 23.10.2019 г., 54,43лв., представляващи цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.9.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, и 11,92лв., представляващи лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 23.10.2019 г.

С решение №20192422 от 30.09.2021г., постановено по гр.д. № 56930/2020г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, съдът е отхвърлил изцяло предявените искове, поради извършено плащане в хода на процеса, но е приел, че плащането на процесното задължение е извършено в хода на процеса, като ответниците са дали повод за завеждане на иска и носят отговорност за разноски. С решение №20192422 от 30.09.2021гц районният съд е възложил на ответниците да заплатят разноските на ищеца, като в тежест на В. М. Й. за разноски в общ размер на 300 лева, от които: 37.50 лева разноски в заповедното и 262.50 лева – разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение В. М. Й. е подала въззивна жалба, в която е инкорпорирано искане за изменение на решението в частта за разноските.

С определение от 03.02.2022г., постановено по гр.д. № 56930/2020г. по описа на СРС е оставено без уважение искането на В. Й., по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, потвърдено с определение от 03.02.2023г., постановено по в.гр.д. № 4803/2022г. по описа на СГС.

С определение № 10457 от 20.10.2022г., постановено по възз.гр.д. № 4803/2022г. по описа на СГС, съдът е оставил без разглеждане въззивна жалба на В. М. Й., като недопустима и е прекратил производството по делото.

След подадена частна жалба от В. М. Й. с Определение №118 /16.01.2023г. постановено по ч.гр.д.№3618 /2022г. по описа на САС, ГО, 10-ти състав е потвърдено определение № 10457 от 20.10.2022г., постановено по в.гр.д. № 4803/2022г. по описа на СГС. Така определението на СГС, с което е прекратено 2 въззивно производство е влязло в сила на 16.01.2023г./л.38 от в.гр.д. № 4803/2022г. по описа на СГС/

След указание на САС с неподлежащо на обжалване определение №1514 от 03.02.2023г. по възз.гр.д. № 4803/2022г. по описа на СГС, ГО, II В възз. състав е оставена без уважение частна жалба от В. М. Й. срещу определение от 03.02.2022г., постановено по гр.д. № 56930/2020г. по описа на СРС постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Според разпоредбата на чл. 407 от ГПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молба за издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване в двуседмичен срок, който за ответника тече най – късно от връчване на покана за доброволно изпълнение.

Производството по издаване на изпълнителен лист, е самостоятелно съдебно производство, уредено в чл. 405 - чл. 409 ГПК с предмет - да се провери дали съществува правото на принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи за кредитор и против лицето, което се сочи за длъжник по изпълняемото право, но то е различно производство, както от редовния инстанционен процес, така и от изпълнителното производство.

Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава - чл. 405, ал. 1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане.

В Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2018 г. е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване.

В конкретния случай, действително се установява, че неподлежащото на обжалване определение от 16.01.2023г. постановено по ч.гр.д. № 3618/2022г. по описа на САС, доколкото бидейки необжалваем акт, същото не подлежи на връчване на страната (арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК). Предвид това, доколкото решение №20192422 от 30.09.2021г., постановено по гр.д. № 56930/2020г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав е влязло в сила на 16.01.2023г., като в частта на присъдените 3 разноски е формирало изпълнителна сила на 03.02.2023г. При тази хронология към дата на обжалваното разпореждане – 01.10.2025г. е бил налице годен изпълнителен титул по смисъла на чл.401, т.1, предл. първо от ГПК.

Предвид изложеното законосъобразно районният съд е разпоредил издаване на изпълнител лист за присъдените на дружеството ищец разноски, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 23.12.2025 на В. М. Й. срещу разпореждане от 01.10.2025г., постановено по гр.д. № 56930/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40-ти с-в, за издаване изпълнител лист за разноски присъдени на "Топлофикация София" ЕАД с в.с. решение № 20192422 от 30.09.2021г. по гр.д. № 56 930/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4