Решение № 1261 от 24.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101902 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР.

Делото е образувано по молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от С. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. П.к, ул. „П.” № 32, чрез адвокат Г. С.-Ц. от АК П., със съдебен адрес: гр.П., ул. „Ц. С.“ № 28, кантора № 1Б, с искане да бъдат променени собственото, бащиното и фамилното име на молителя С. И. З., на С. Ю. Т., след което тази промяна да бъде вписана/отбелязана в регистрите по гражданска регистрация.

Молителят твърди, че е български гражданин, но с етническа принадлежност.

Първоначално при раждането на баща му през 1955 г., той е бил записан в акта си раждане с имена с турско звучене - Ю. Т. Т.. Неговите родители, т.е. бабата и дядото на молителя са искали презимето и фамилията му да нямат окончание ,,-ов“, но въпреки това е записан с това окончание. В последствие през 1960 г. са променени имената му на такива с българско звучене. Приживе в официалните си документи баща му бил записан като И. Т. З.. Посочва се, че е починал през 2004 г.

Твърди, че майка му З. Й. И. е родена през 1958 г., като непосредствено след раждането й, баба му и дядо му са й дали името З. И. А., в актовете за гражданско състояние е записана с имената - З. Й. И., тъй като не било разрешено да я запишат с имена с турско звучене.

Посочва, че дядо му по бащина линия носи имената Т. С. Т..

Твърди, че още при раждането му, неговите родители са искали да бъде записан в акта му за раждане с турски имена с оглед турската им принадлежност и самосъзнание. Искали са да носи лично име Сами, презиме Ю. /турското име на баща му/ и турската фамилия на баща 1 му и неговия род, но без окончание „.-ов“, а именно - Т.. През 1976 г. не можело да го запишат в акта му за раждане с тези имена и трябвало да изберат други - такива с българско звучене, които да отговарят на българските имена на баща му. Така майка му и баща му по принуда го записват с имена с българско звучене и в акта му за раждане.

Въпреки, че е записан с имена с българско звучене, още след изписването му от болницата и прибирането му от родилното отделение вкъщи, в ромската махала на гр. П., майка му и баща му го наричали с името - Сами и го представяли пред всички с това име.

Представяли го пред хората с имената С. Ю. Т.. С тези имена го познават всички роднини, близки, познати, приятели и съседи. Твърди, че тез имена е известен в обществото и само с тези имена се възприемал.

Твърди, че е единствен син и единствен наследник на баща си, който винаги е бил модел за подражание, на него дължал образованието си и възпитанието си. Поради това, освен желанието му и етническата му принадлежност, чувствал синовен дълг да продължи рода на баща си и дядо си като единствен наследник на рода Т..

Във връзка с изложеното желае промяна на имената му, без да се прибавя наставката „ов“, като счита, че са налице важни обстоятелства за това.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят се явява лично и с адвокат Г. С.-Ц. от АК П., като молят съда да уважи депозираната молба.

Представя писмени бележки.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна Община П. и Районна прокуратура П..

В проведеното съдебно заседание общ. П. и РП П. не изпращат представител.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от 06.01.2011 г. на общ. П. се установява, че молителят С. И. З. е роден на 28.02.1976. г. в гр. П., за което е съставен акт за раждане № 0477 от 01.03.1976 г., като негови родители са З. Й. И. и И. Т. З..

Установява се от приложеното по делото удостоверение № УН-905/07.05.2024 г. на общ. П., че бащата на молителя е починал на 25.12.2004 г..

От справка от ОД на МВР П. се установява, че срещу молителя е имало образувани ДП, както и че има наложени административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП.

От постъпила справка от ОП-П. с вх. № 17228/04.07.2024 г., се установява, че срещу молителят няма неприключени наказателни производства.

Установява се от приложената по делото справка за съдимост, че молителят не е осъждан. Установява се от служебно изискана информация от РС П., че няма други дела със същия предмет, по които молителят е страна.

2

Установява се от приложените по делото копия на актове за раждане, че бащата на молителя първоначално е бил записан с имената Ю. Т. Т.. Посочено е, че съгласно решение по гр.д. № 1324А/18.07.1990 г. имената на дядото на молител са възстановени на Т. С. Т., каквито имена е носил първоначално. Установяват се и имената на бабата по бащина линия на молителя.

От разпитания по делото свидетел З. М. А. се установява, че с молителя са комшии и го познава от много години. Посочва, че цялата махала познава молителя с имената С. Ю. Т., като заявява, че нямал други имена. Още от малък молителят се представял с турските си имена. С турските си имена го познавали и когато е пораснал. Споделя, че бащата на молителя е починал, както и че го знаели с името Ю. от рода Т..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР.

Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба - името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо/, което не се твърди в настоящия случай, респ. не е предмет на доказване/ или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна на собственото, бащиното и фамилно име на молителя.

Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно като всяка от тези части се използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.

Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко физическо лице - чл.8, ал.1 ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото/ личното/име.

По отношение на собственото име в случая от събраните по делото гласни 3 доказателства може да се направи извод, че молителят е възприел собственото име Сами още от раждането си. Това име молителят е използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки, родственици и познати. С името Сами молителят се идентифицира в обществото и това име молителят счита за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от С. на Сами, поради което в тази част молбата следва да бъде уважена.

По отношение на искането за промяна на бащиното фамилното име на молителя от И.

З. на Ю. Т..

Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр. д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС на трето г. о.,/, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго.

Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай.

Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /

Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки.

Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните от 4 молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на бащиното и фамилното му име.

При раждането си молителят е записан с имената С. И. З. като бащиното и фамилното му име са формирани по императивните правила на чл.13, ал.1 ЗГР и чл.14, ал.1 ЗГР, тъй като по делото се установи, че бащата на молителят е носил имената И. Т. З..

Обстоятелството, че молителят желае да приеме рождените имена на баща си, както и че по този начин ще продължи рода Т., безспорно е важно за молителя, но само по себе си не е достатъчно, за да обоснове промяна на бащиното и фамилното му име. Установи се от приетите писмени доказателства, че приживе бащата на молителя не е възстановил рождените си имена Ю. Т. Т., а е останал с българските си имена И. Т. З. до смъртта си през 2004 г.. С тези имена е бил и към момента на раждането на молителят видно от приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/. По делото не са ангажирани никакви доказателства за това молителя да е известна в обществото с бащино име Т.ов и фамилно име Т.ов, съответно да са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, които да мотивират съда да допусне исканата промяна на бащиното и фамилното име на ищеца. Свидетелят заявява, че цялата махала знае молителя с имената С. Ю. Т., но няма данни, че това бащиното и фамилното име е употребявал в различни случай при представяне или общуване както с трети лица, така и за легитимиране пред публични или частни институции /напр. в училище, школи за извънкласни занимания, спортни и други занимания/. По изложеното съдът приема за недоказано твърдението, че са налице важни обстоятелства, които налагат промяната на бащиното и фамилното име на молителя.