Решение № 217 от 15.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. ..., 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20265220200489 по описа за 2026 година взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление / НП/ № 26-0340000064 от 23.02.2026г. на Началник група ОДМВР ..., РУ ..., жалбоподателят Д. Г. Г., ЕГН ********** от с...., общ. ...,обл.... твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като излага конкретни доводи. Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление.

Жалбоподателят сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника Началник група ОДМВР ...,РУ ... не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя Д. Г. е издадено обжалваното наказателно постановление, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН за това, че на 25.11.2025г.

1 около 15.00ч. в ..., бул.“Съединение“ ,управлява собствения си товарен автомобил рег.№..., като управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП. По случая е била образувана преписка за извършено престъпление по чл.345ал.2 НК, като с Постановление вх.№340000-376/2026г. Районна прокуратура ... отказва да се образува ДП.Преписката е върната на АНО с указания за налагане на административно наказателна отговорност.

За нарушение на чл.140ал.1 ЗДвП е наложена на Д. Г. глоба в размер на 255.65 евро/ 500лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.

Видно от прието по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.01.2026г. на Районна прокуратура ..., преписка вх.№208/2025, същата е образувана с оглед евентуално за престъпление по чл.345ал.2 НК, по повод на това, че при извършена проверка от полицейски служители на 25.11.2025г. в около 10.00ч. в гр...., жалбоподателят бил установен да управлява товарен автомобил собствения си товарен автомобил ... рег.№..., със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП. Прието е от Районна прокуратура ..., че Г. е заявил липса на знание за служебно прекратената регистрация, поради което липсва субективния елемент – пряк умисъл за престъпление по чл.345ал.2 НК.

От разпита на св.А. Д., актосъставител по съставен АУАН от

25.11.2025г. се установи, че при извършената му проверка на 25.11.2025г. жалбоподателят е казал, че не е уведомен за настъпилата прекратена регистрация .Д. Г. не оспорва изложената в НП фактическа обстановка, която се възприема и от съда.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Съдът на първо място счита ,че процесното НП е издадено от компетентен орган , съобразно цитираната в постановлението Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и съдържа необходимите 2 реквизити по ЗАНН, в условията на отказ на прокурора да образува наказателно производство, с оглед разпоредбата на чл.36ал.2 ЗАНН и препращане преписката на наказващия орган. Изложените от наказващият орган обстоятелства позволяват на жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран.

Съдът ,в настоящият състав счита и намира за необходимо да отбележи, че наказващият орган неправилно е възприел Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство в частта за върната преписка с указания за налагане на административно наказателна отговорност.Указанието на прокурора към наказващия орган е да извърши преценка за евентуално осъществен състав на административно нарушение, а не задължително да издаде наказателно постановление.

Правилно е посочена в НП като нарушена нормата на чл.140ал.1 ЗДвП, според която по пътищата се допускат за движение МПС, които освен ,че са с регистрационни табели, са и регистрирани. Регистрацията от своя страна е уредена и с Наредба I – 45/24.03.2000г., като една от хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията е тази по чл.143ал.10 ЗДвП. В този аспект съдът не споделя аргумента на жалбоподателя за настъпило „смесване“ на хипотезите между „липса на първоначална регистрация“ и „служебно прекратена регистрация“.

След измененията на ЗДвП /ДВ бр.64 / 2025г/ , в сила от 07.09.2025г., т.е. към датата на процесното нарушение от 25.11.2025г. , е отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно тази редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

От друга страна, считано от 01.08.2025 г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били 3 предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство.

При тази нормативна регламентация се налага извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е предпоставка за настъпване на правните последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В настоящият случай не са налице данни за извършено уведомяване на собственика на товарен автомобил ... рег.№... за липсата на валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Следователно, не е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

При това, в тежест на наказващия орган е орган е да докаже наличието на това обстоятелство, а отделно и да го изложи в обстоятелствената част на постановлението. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57ал.1т.5 ЗАНН - не е посочен релевантния факт на уведомяването.

На второ място, от правна страна не се доказа от наказващия орган жалбоподателят Д. Г. да е действал виновно , съответно да е знаел, че управлява процесното МПС, след като е със служебно прекратена регистрация.

С Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ОСС на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС постанови, че не се наказва с предвиденото по чл.175ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е била прекратена служебно на основание чл.143ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Относно субективната страна на това нарушение е прието, че собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно 4 средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателна отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а според настоящия състав, след изменението на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗД вП / ДВ бр. 64 от 2025, в сила от 07.09.2025 г./ – на задължението за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В настоящият случай ,както вече беше отбелязано, липсват установени фактически обстоятелства, при които жалбоподателят Г. е могъл да се усъмни , че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. По делото липсват доказателства собственикът на процесното МПС не само да е бил уведомен, но също и да му е даден 14 дневен срок да представи доказателства за сключен и действащ договор за ЗЗГО.Т.е. той е лишен от тази правна възможност ,която, ако беше реализирал, нямаше да доведе до отговорност за нарушение, санкционирано по чл.175ал.3 пр.1 ЗДвП.

Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което 5 нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. При установената фактическа обстановка и цитираното Тълкувателно постановление

№2/05.04.2023г. се налага извод ,че жалбоподателят Г. не е действал виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с някои становища в практиката, че всеки правоспособен водач на МПС , преди да предприеме управлението на едно МПС, а дори и собственост на друго лице, трябва да извърши проверка з а наличието на регистрация на МПС, евентуално за служебно прекратена регистрация, при липсата на каквито и да е обективни признаци за съмнение в тази насока. Дори и органите по КАТ установяват такова нарушение едва след справка в служебната база данни, както е станало при процесната проверка ,извършена от св.Д. .

Предвид изложение съображения, Съдът намира за основателен доводът на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон - от субективна страна липсва не само умисъл, но и непредпазливост, във формата – небрежност , като субективен елемент от нарушението на чл.140ал.1 ЗДвП, вменено на Д. Г. .Отделно беше констатирано и съществено процесуално нарушение на чл.57ал.1т.5 ЗАНН.

Поради това обжалваното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя Г . разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, което не е прекомерно , съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят Д. Г. е заплатил на адв. А. П. сумата от 250 евро, като адв.П . се яви лично в проведеното открито съдебно заседание.

Според чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, при наложената в настоящия случай имуществена санкция от 500лв./ 255.65 евро/ , имущественият интерес е до 1000лв., като в този случай адвокатското възнаграждение е в размер на 400лв.