Присъда № 128 от 18.08.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 128 от 18.08.2025г. по НОХД № 600/2025г. на РС-Сливен, изготвени 20.08.2025г.

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия А. Г. Б. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, против подсъдимия А. Й. И. по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл.

194, ал. 1 от НК и против подсъдимия Ч. Ж. Ч. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимите и техните защитници, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3, като изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание подсъдимите, редовно призован се явяват лично, признават се за виновни и дават съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Молят съда при определяне на наказанието да приложи института на условното осъждане.

Служебните защитници на подсъдимите, назначени от досъдебното производство не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразяват съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК.

Защитникът на под. Б. пледира да му бъде наложена наказание в минимален размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3, като изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години

Защитникът на подс. И. пледира да му бъде наложено наказание при приложението на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, при наличието многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно: критично отношение към деянието, самопризнания, ниска стойност на щетата. Поради това моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, 1 изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Защитникът на подс. Ч. също пледира да му бъде наложено наказание при приложението на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, при наличието многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно признание на фактите и обстоятелствата, описани в ОА, съдействие на органите на ДП и изразено съжаление за стореното. Поради това моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” определено в размер под минимума, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Ощетеното юридическо „Юнайтед Файбър българия“ ЕООД, с управители Борислав Тошков Хиков и Николай И. Гаврилов, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не предявяват гражданскоправа претенция.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна.

На 23.03.2025г. през деня, подс. Б. и подс. И. решили да отидат в Индустриална зона гр. Сливен, за да извършат кражба и да си набавят пари.

Видели шахта, северно от фирма „Маги“, от която решили да откраднат кабели. Двамата започнали да се редуват да дърпат с ръце кабели от шахтата.

Когато издърпали голямо количество кабел /20 л.м./, срязали го с тесла и нож, които носели в себе си. След това скрили кабела под мост до ж.п. линията.

Там обгорили кабела и извадили медта. Обгорелите медни жици занесли на св. А.ов, който ги претеглил и им платил сумата от 180 лв., която подсъдимите Б. и И. си разделили.

На 24.03.2025г. около 20.00ч., подс. Б. срещнал в кв. “Надежда“ подс. Ч. и му предложил да отидат до шахтите в Индустриална зона, за да откраднат кабели, при което подс. Ч. се съгласил и двамата отишли до същата шахта, от която предния ден подсъдимите Б. и И. отрязали кабелите. Помъчили се с ръце да изтеглят кабел, но било трудно, затова се преместили до близка шахта, от която с ръце редувайки се един след друг издърпали кабел /130 л.м./, който срязали с тесла и нож, които носели в себе си. Пренесли кабела под моста до ж.п. линията, където го обгорили, за да извадят медта. Останал само един метър с необгорена напълно изолация. Всички медни жици и парчето необгорен напълно кабел занесли на св. Й., който ги претеглил и им заплатил сумата от 234 лв., която подсъдимите Б. и Ч. разделили помежду си, като похарчили парите за лични нужди.

С протокол за доброволно предаване от 01.04.2025г. св. Й. предал на служител РУ - Сливен един метър обгорял многожилен меден кабел, на който едната част е с черна гумена изолация.

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно оценителна експертиза, стойността на 20 л.м. кабел ТПЖП 100x2x0,5 кв.мм. възлиза на 334 лв., а стойността на 130 л.м. кабел ТПЖП 100x2x0,5кв.мм.

2 възлиза на 2171 лв. Общата нанесена от деянието щета възлиза на 2505 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно: св. Ч. (л. 30), св. Й. (л. 34), св. Цончев (л. 31) и св. А.ов (л. 31) .

Даде вяра на обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите призна вината си и изразяват съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта (л. 36).

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подс. А. Б. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода 2324.03.2025г. в индустриална зона в гр.Сливен, чрез използване на техническо средство - нож и тесла: на 23.03.2025г., след предварителен сговор с А. Й. И. за извършване на кражба, от шахти извършили кражба на кабел ТПЖП 100x2x0,5 кв.мм-20 л.м на стойност 334 лв., собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД - София, представлявано от Х. Атанас Ч. от гр. Сливен и на 24.03.2025г., в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Ч. Ж. Ч., от шахти извършили кражба на кабел ТПЖП 100x2x0,5 кв.мм - 130 л.м на стойност 2 171 лв., собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД-София, представлявано от Х. Атанас Ч. от гр.Сливен, всичко на обща стойност 2505 лв., като деянието не представлява маловажен случай.

Безспорно се установява, че подс. А. И. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 23.03.2025г. в индустриална зона в гр.

Сливен, след предварителен сговор за извършване на кражба с А. Г. Б., като използвал техническо средство - нож и тесла от шахти извършили кражба на 3 кабел ТПЖП 100x2x0,5 кв.мм -20 л.м на стойност 334 лв., собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД-София, представлявано от Х. Атанас Ч. от гр. Сливен, като деянието не представлява маловажен случай.

Безспорно се установява, че подс. Ч. Ч. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.

4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 24.03.2025г. в индустриална зона в гр. Сливен, след предварителен сговор за извършване на кражба с А. Г. Б., като използвал техническо средство - нож и тесла, от шахти извършили кражба на кабел ТПЖП 100x2x0,5 кв.мм - 130 л.м на стойност 2 171 лв., собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД – София, представлявано от Х. Атанас Ч. от гр. Сливен, като деянието не представлява маловажен случай.

От обективна страна, при извършване на кражбата подсъдимите са използвали техническо средство – нож и тесла, поради което деянието следва да се квалифицира като такова, извършено чрез използване на техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, предвид факта, че техническото средство е послужило за отнемане на вещите, за прекъсване владението на ощетеното лице и установяване на собствено владение върху отнетото.

От обективна страна тримата подсъдими са извършили деянията при наличие на предварителен сговор помежду им като съизвършители и следва да се квалифицират като такива, извършени при предварителен сговор като съизвършители по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, предвид факта, че подсъдимите са взели предварително общо решение за извършване на процесното деяние. Подсъдимите чрез взаимни физически усилия и общност на умисъла са взели непосредствено участие в самото изпълнително деяние на престъплението (тоест прекъсване на чуждото владение без съгласието на владелеца и установяване на обща трайна фактическа власт върху предмета на посегателство), тоест те са съизвършители, което е необходимо, за да се квалифицира деянието по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 54/1989г. на ОСНК на ВС).

Подсъдимият Б. е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е извършил две деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление – кражба, извършени са през непродължителен период от време, а именно в два поредни дни на 23.03.2025г. и 24.03.2025г., прие една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Деянието, извършено от тримата подсъдими не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК

Тримата подсъдими са извършили деянията с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК - те са съзнавали противообществения характер на поведението си, предвиждали са и са целели настъпването на съставомерните 4 общественоопасни последици.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Б. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние и оказаното съдействие на досъдебното производство. Съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като съобрази това съдът наложи на подс. Б. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3, като изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Защитникът на подс. И. пледира за приложение разпоредбата на с чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно многобройни смекчаващи обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. И. съдът отчете многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние, оказаното съдействие на досъдебното производство и ниската стойност на причинената от него щетата в сравнение с тази, причинена от другите двама подсъдими.