Решение № 1072 от 08.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Русе, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20214520101388 по описа за 2021 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054 твърди, че на 05.03.2019 г. с ответника ИЛ. СТ. Ж. бил сключен Договор за потребителски заем № CREХ-16854655, с който му бил предоставен кредит в размер на 2443,60 лева, като следвало да погаси заема на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които по 135,92 лева, и които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите – 28,18 % и годишен лихвен процент – 32,12 %, посочени по договора. Ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.07.2019г., към която дата били заплатени 3 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от Условия на договора вземането станало изискуемо в пълен размер, т. к. кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска- 20.08.2019г. , от когато вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Заявяват, че ответника им дължи възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. – 20.03.2021г. в размер на 621,31 лева и обезщетение за забава в размер на 215,48 лева за периода от 20.08.2019г. – 17.09.2020г. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът подал Заявление по чл. 410 от ГПК и 1 било образувано ч.гр. дело № 4341/2020 г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение № 260172/30.09.2020 г., с което било разпоредено на ответника да заплати на ищеца, сумата 2233,01 лева – главница по кредита; възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. – 20.03.2021г. в размер на 621,31 лева; мораторна лихва за периода от 20.08.2019г. – 17.09.2020г. в размер на 215,48 лева, както и сумата от 111,40 лева – разноски в производството, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което искат установяването им по исков ред.

Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата от 3069.80лева, от които 2233,01 лева – главница по кредита; 621,31 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.07.2019г. – 20.03.2021г., както и сумата от 215,48 лева представляваща лихва за забава за периода от за периода от 20.08.2019г. – 17.09.2020г. Претендират и направените в производствата разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ИЛ. СТ. Ж., чрез особения си представител адвокат Я.П. намира иска за допустим, но го оспорва по основание и размер. Прави възражение за недействителност на договора поради противоречие с императивни законови разпоредби, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита и по-конкретно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Тъй като съставните елементи на ГПР остават неизвестни, на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

По тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция, включително заявената под евентуалност осъдителна претенция. Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

С Договор за потребителски заем № CREХ-16854655, сключен на 05.03.2019 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чийто правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс", Париж, Франция, съгласно представените извлечения от Търговския и фирмен регистър на Франция, в качеството на кредитор и ответника Георги Стефанов Пенев в качеството на кредитополучател, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2443.60 лв. за финансиране на следните стоки и услуги: спално обзавеждане „Вега“ на стойност 2250.00 лв. и застрахователна премия по застраховка "Сигурност на плащанията" на стойност 393.60 лв., а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок от 24 месеца на 24 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 135.92 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 32.12 % и ГЛП в размер на 28.18 %.

Общата стойност на плащанията по договора е 3462.08 лв., а крайният срок за погасяване – 20.02.2021 г.

Съгласно т. 1 от условията по договора кредитополучателят се съгласява 2 предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.

Съгласно раздел "Удостоверявания" с полагане на подписа си върху договора, лицето посочено като кредитополучател удостоверява, че е получило стоката/услугата, описана в група "Финансирани стоки и услуги" и му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получило опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в поле "Размер на кредита" и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.

За закупуване на финансираната с договора за кредит стока е издадена фактура № 0000000791/06.03.2019 г. на стойност 2250.00 лв.

С подписване на договора за покупка на стоки ИЛ. СТ. Ж. е дал съгласието си за сключване на застраховка "Сигурност на плащанията", с размер на застрахователа премия от 393.60лв.

Установява се от заключението на съдебносчетоводната експертиза, че сумата на отпуснатия от ищеца потребителски кредит по процесния договор е в размер на 2443.60 лв. и е формирана от 2050.00 лева – сума платена по банков път на 11.03.2019г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс” на „Киа Стил Русе“ ООД и 393.60лв. – застраховаятелна премия по застраховка „сигурност на плащанията“.

По договора за кредит ответника е извършил заплащане на 3 броя погасителни вноски в общ размер на 407.76лв.

Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.09.2020 г., е общо в размер на 3099.35 лв., включващо: главница в размер на 2233.01 лв., мораторна лихва в размер на 621.31 лева за периода от 20.07.2019г. до 20.03.2021г. и законна лихва в размер на 245.03 лв. за периода от 20.08.2019 г. до 17.09.2020 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – осъдителни искове.

Основателността на установителния иск за главница и кумулативно съединените с него акцесорни искове предполага съществуване между страните по 3 делото на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и настъпване на изискуемостта на вземането.

Осъществяването на тези обстоятелства следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Основателността на предявените под евентуалност осъдителни искове предполага предсрочната изискуемост на вземанията по кредита да е обявена с връчване на препис от исковата молба на ответника.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните.

Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя 4 ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 32 12 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 28.18 %, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти.

Така например в договора за кредит е уговорено заплащане на застрахователна премия от кредитополучателя по застраховка "Сигурност на плащанията" в размер на 393.60 лв. Нейната стойност е включена в размера на кредита (2443.60лв. = 2050.00 лв. + 393.60 лв.), заплащането й представлява разход за кредитополучателя и е била известна на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и да е посочване дали застрахователната премия е включена в размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита представлява тя на годишна база. Това, освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.