Определение № 3543 от 29.10.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3543

Окръжен съд – Варна

29.10.2020 г.

Град Варна

I състав

На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20203100503101 по описа за 2020 година като разгледа докладваното от съдия Пенева въззивно частно гражданско дело № 3101 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от В. Д. Д. , П. Н. Д. и Д. Н. Х. , всички чрез адвокат Гергана Николова и адвокат Галина Георгиева, частна жалба против определение № 597 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 268 по описа за 2020 г. на Районен съд Провадия, втори състав, с което е прекратено производството по делото на основание член 126 от ГПК и върната исковата молба.

Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение са, че по гр.д.№ 267/2020 г. по описа на ПРС са предявени против „Електроразпределение Север“ АД обективно съединени отрицателни установителни искове, че жалбоподателите не дължат следните суми: 578,86 лева за периода 17.12.2016 г. – 06.04.2017 г., 448,27 лева за периода 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г. и 2 381,57 лева за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г. по фактура № 0106157669 от 04.03.2020 г. за обща сума 8 522,10 лева, а по настоящото дело са за други суми: 2 530,58 лева за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и 1 162,42 лева за периода 01.07.2019 г. – 13.12.2019 г. по същата фактура, тоест не е налице обективен идентитет.

Неправилно съдът е приел, че сумите по отделните подпериоди, обективирани във фактура № 0106157669 от 04.03.2020 г. не могат да бъдат защитени с отделни искове, поради което и предявяване на искова претенция за част от тях в по-ранен момент е пречка по смисъла на член 126 от ГПК за образуване на съдебно производство за другата част от задължението по посочената фактура. Отделно от това се набляга, че първоинстанционният съд при положение, че не приема исковете за обективно съединени, е следвало да даде възможност на ищците да уточнят дали предявяват частичен иск или не.

1

Ответната страна чрез пълномощника си оспорва жалбата с искане за потвърждаване на атакуваното определение като правилно и законосъобразно. Излага, че не е изрично указано в нито една от двете искови молба, че искът се предявява като частичен; че се претендира едно вземане по една фактура за извършена корекция на сметката за електроенергия, като отделните подпериоди не съставляват отделни вземания.

Ищците В. Д. Д. , П. Н. Д. и Д. Н. Х. са депозирали искова молба против „Електроразпределение Север“ АД за установяване, че не дължат на ответника следните суми по фактура № 0106157669 от 04.03.2020 г. за обща сума 8 522,10 лева:

578,86 лева за периода 17.12.2016 г. – 06.04.2017 г.

448,27 лева за периода 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г.

2 381,57 лева за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г.

По тази искова молба е образувано гр.д.№ 267 по описа за 2020 г. на ПРС.

Ищците В. Д. Д. , П. Н. Д. и Д. Н. Х. са депозирали искова молба против „Електроразпределение Север“ АД за установяване, че не дължат на ответника следните суми по фактура № 0106157669 от 04.03.2020 г. за обща сума 8 522,10 лева:

2 530,58 лева за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г.,

1 162,47 лева за периода 01.07.2019 г. – 13.12.2019 г.

По тази искова молба е образувано гр.д.№ 268 по описа за 2020 г. на ПРС.

В конкретният случай не са налице предпоставките на член 126 от ГПК. Видно е, че няма пълен обективен идентитет по отношение на предмета на двете дела. В мотивите по точка 5 от тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г., постановено по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено кога е налице идентичност между решенията по две дела и, респективно, може да се направи извод, че разпоредбата на член 126, алинея 1 от ГПК изхожда от същото разбиране за идентичност на делата. Също така следва да се има предвид, че идентичност между две решения има не само, когато страните са идентични, но и когато те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане /петитум/. Съдебната практика без противоречие приема, че основанието на иска са фактите и обстоятелствата, които ищецът излага в исковата молба.

На базата на така изложената практика на ВКС и, съобразявайки фактическата обстановка по делото, настоящият състав на въззивният съд приема, че първоинстанционният такъв е постановил един незаконосъобразен акт. В случая е следвало да приложи нормата на член 213 от ГПК – при висящи в съда няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

Поради това атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което гр.д.№ 268/2020 г. по описа на ПРС да бъде присъединено за 2 общо разглеждане поп гр.д.№ 267/2020 г. по описа на ПРС.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 597 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 268 по описа за 2020 г. на Районен съд - Провадия, втори състав, с което е прекратено производството по делото на основание член 126 от ГПК и върната исковата молба.

ПРИСЪЕДИНЯВА гр.д.№ 268 по описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия към гр.д.№ 267 по описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия за общото им разглеждане и постановяване на общо решение по тях на основание член 213 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3