Решение № 242 от 22.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Перник, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720200804 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №20-1158-006779/10.03.2021г., издадено от началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – Перник, на Г. К. С. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 26.07.2020г., в 10.58 часа, гр. Перник, ул. Г. С. Раковски, управлявал МПС – лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****, собственост на Б. Г. С., което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП / – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Г. С., чрез пълномощник – адв. К. К., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебното производство жалбоподателят не участвал.

Пълномощникът му поддържа жалбата и допълва доводите за незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт като пледира за отмяната му. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – началник сектор ПП към ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката изразява 1 становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и моли за редуцирането на същото до предвидения в закона минимум. Представител в съдебно заседание не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 26.07.2020г., 10.58 часа, в гр. Перник, свидетелят Ц. В. Б. – мл. автокнтрольор в сектор ПП – ОД МВР– Перник, и полицай М.Л., спрели за проверка на ул. Г. С. Раковски, в района на магазин „Лидъл“, гр. Перник водач на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****, движещ се в посока от кръговото кръстовище при Изчислителен център – Перник към ул.

Железничарска. След преглед на документите представени от него – лична карта, свидетелство за регистрация на МПС, полицейските служители установили самоличността му – Г. К. С., както и че според свидетелството за регистрация собственик на превозното средство е друго лице - Б. Г. С. с ЕГН **********. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР установили, че регистрацията на превозното средство е прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с тези констатации срещу Г. С. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение GA №264964 от 26.07.2020г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Със съставянето на акта свидетелството за регистрация на автомобила, контролния талон към свидетелството за управление на водача и регистрационните табели на превозното средство били иззети.

На 27.07.2020г. С. подал заявление за промяна на регистрацията на автомобила като приложил договор за покупко – продажба на МПС от 17.02.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. № 1336, легитимиращ го като собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****.

На 10.03.2021г., след като разгледал материалите по преписката, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Г. К. С. за установеното с АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля Ц. В. Б., както и писмените доказателства – заверено копие на АУАН GA №264964 от 26.07.2020г., заповед №8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, писмо с рег. №УРИ 115800- 5684/30.05.2023г. от началник сектор ПП с приложения..

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От съдържанието на издаденото наказателно постановление не става ясно въз основа на какъв акт същото е издадено. В обстоятелствената му част е посочено, че същото е издадено въз основа акт за установяване на административно нарушение GA №264964 от 26.07.2020г., съставен от мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ – Ц. В., а в диспозитива на постановлението, след наложените административни наказания, се съдържа запис:

„Постановление за прекратяване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК“.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Сред материалите по преписката изобщо липсват доказателства в тази насока – прекратено ли е било образуваното с акта производство, изпращани ли са материалите на прокурора, образувана ли е прокурорска преписка и с какъв номер, образувано ли е досъдебно производство по случая, с какъв акт евентуално същото е приключило, или изначално е постановен отказ да се образува наказателно производство и какви са мотивите за това. С оглед служебното начало и необходимостта от попълване на делото с относими доказателства съдът изрично е указал и изискал от АНО да представи визираното в наказателното постановление Постановление за прекратяване на ДП /без дата на издаване и посочен номер на ДП/, но такова не е представено. С писмо с рег. №УРИ 115800- 5684/30.05.2023г. на началник сектор ПП - Перник са представени само доказателства за собствеността на превозното средство към датата на проверката и за датата на прекратяване на регистрацията на същото. От приложения сред материалите договор за покупко–продажба на МПС от 17.02.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. № 1336 на нотариус с район на действие ПРС, се установява, че в действителност към датата на проверката, извършена на жалбоподателя именно той е бил собственик на управлявания автомобил, а от справката по история на ПС с рег. № **** се установява, че регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 25.06.2020г. Тези данни са били достъпни за АНО преди издаване на процесното НП, предвид входираното от Г. С. заявление за промяна на регистрацията на автомобила на 27.07.2020г. в съответната полицейска структура.

При тези обстоятелства не е ясно какви материали и какви 3 правнорелевантни факти административнонаказващият орган е съобразявал преценявайки налице ли са основанията за наказване на дееца по чл.53, ал.1 от ЗАНН.

В случая се касае за деяние, което едновременно с признаците на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП осъществява и обективните признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от НК. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние. Затова в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводът на прокурора, че степента на обществена опасност на извършеното деяние е явно незначителна, принципно не изключва възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. В този случай обаче наказателното постановление ще бъде издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН - въз основа полученото постановление за прекратяване на наказателното производство или за отказ такова да бъде образувано.

Същевременно е необходимо този акт да бъде ясно индивидуализиран с номер, дата, посочване на номера на прокурорската преписка, по която е постановен, както и номера на досъдебното производство в случай, че такова е било образувано.

Такава конкретизация в обжалваното наказателно постановление липсва, не са представени и доказателства, които да внесат яснота за фактическото положение. Издаването на наказателно постановление едновременно въз основа на АУАН и въз основа прокурорски акт в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както е означено в процесното, е недопустимо и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказания субект.

В случай че се касае за техническа неточност в записа за издадено по случая постановление на прокурор за прекратяване на ДП /предвид непредставянето на такова от АНО след изискването му от съда/ и в действителност НП е издадено именно въз основа на означения в съдържанието му АУАН, то следва извод, че е пропуснат 6-месечния давностен срок за издаването му, установен в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Началото на срока поставя датата на съставянето на АУАН /26.07.2020г./, а в случая наказателното постановление е издадено на 10.03.2021г., т.е., около два месеца след изтичане на срока. По преписката няма данни производството да е спирано, поради което горното обстоятелство представлява самостоятелно абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Наред с изложеното, при описание на нарушението е налице непълнота при излагане на релевантните факти за ангажиране отговорността на конкретното лице, което също ограничава правото му на защита, тъй като тези факти очертават и рамките, в които осъществява защита срещу вмененото му нарушение.

4

Както вече се посочи, събраните по делото доказателства в съдебното производство дават основание за извод, че част от изложените в обстоятелствената част на наказателното постановление фактически обстоятелства, относими към елементите от състава на административнонаказателната норма, са отразени неточно и непълно. При описание на нарушението в акта и наказателното постановление е отразено твърдение, че МПС - лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № **** е собственост на лице, различно от жалбоподателя, както и че регистрацията на същото е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, без да е означена датата, на която е станало това. Посочената норма предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно средство е собственикът. В наказателното постановление е посочено, че собственик на управлявания от Г. С. автомобил е друго конкретно посочено лице, различно от жалбоподателя, въпреки наличните към същия момент доказателства в информационната система на КАТ – Регистрация, че фактическото положение е било различно.