Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1659 от 02.12.2013, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1690/2013
Вид
Определение № 1659
Подписан
02.12.2013
Състав
МИГЛЕНА СЕВЕРИНОВА КАВАЛОВА ШЕКИРОВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е

2013

Дупница

Номер Година Град

IV

Районен съд – Дупница състав

02.12.

2013 на Година закрито

Миглена Кавалова

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от

Гражданско

1690

2013 дело № по описа за година.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.И.Х., ЕГН **********,*** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.И.К., ЕГН ********** и непълнолетното дете Д.И.К., ЕГН ********** против И.Д.,***, с която са предявени искове с правно основание чл. 127а, вр. чл. 139 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК и насрещна искова молба от И.Д.,***, ЕГН ********** срещу Д.И.Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 2 СК.

В предоставения едномесечен срок ответникът по първоначалната искова молба е упражнил правото си на писмен отговор, като на основание чл. 211 ГПК е предявил насрещни искове в отговора на исковата молба.

Следва да бъде допуснато събирането на представените заедно с исковата молба, насрещната искова молба и писмените отговори писмени доказателства, както и събирането на гласни доказателства чрез допускане на разпит на по двама свидетели при режим на довеждане и на двете страни.

Съдът съобщава проекта за доклад по делото по отношение на предявените от страните искове с правно основание чл.

143, ал. 2 и чл. 149 СК.

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба ищцата твърди, че през 2004г. са се разделили с ответника, като от тогава само тя се грижила сама за децата, твърди, че баща им не се интересува от тях, дори по телефона. Твърди, че е не е осигурявал никакви средства и по време на съвместното им съжителство, като сочи, че през 2011г. и се наложило да работи в Гърция, за да осигури отглеждането на децата.

В законоустановения едномесечен срок, по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Оспорват се твърденията в исковата молба досежно датата на раздяла на страните по делото, както и твърдението, че само ищцата се е грижила за децата.

Оспорват се предявените искове за издръжка като неоснователни.

В срока за отговор на основание чл. 211 ГПК ответникът по първоначалния иск предявява насрещен такъв с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и и чл. 143, ал.

2 СК, като твърди, че с ответницата по насрещния иск са се разделили през 2009г., а през 2012г е започнал работа с камион, за да осигури издръжка на децата.

2.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.

3.Права и обстоятелства, които се признават:

Не са налице права и обстоятелства, касателно основанието и размера на предявените искове, които да се признават.

4.Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване на делото не са налице.

5.Разпределение на доказателствената тежест:

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът по предявените искове с първоначалната искова молба искове следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно:

- че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка на малолетното дете И.И.К. и непълнолетното дете Д.И.К.;

- че ответникът разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка за децата.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения.

Ищецът по насрещните искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл.

149 от СК следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно:

- че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка на малолетното дете И.И.К. и непълнолетното дете Д.И.К.;

- че ответникът по насрещните искове разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка за децата.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът по насрещните искове следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения.

Съдът указва на страните, че не сочат доказателства досежно доходите си за период шест месеца преди подаване на исковата молба, респ. насрещната искова молба в съда.

Съдът намира, че следва на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето да изслуша в откритото съдебно заседание в присъствието на социален работник и психолог от Дирекция „СП”, гр. Бобов дол децата И.И.К. и Д.И.К., доколкото и двете деца са навършили 10 години.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.

8 от ЗЗДет, детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси, поради което съдът следва да назначи особен представител на децата И.И.К. и Д.И.К., който да ги представлява в настоящото производство чрез предоставяне на правна помощ от вида, визиран в чл. 21, т. 3 от ЗПП - ,,процесуално представителство”. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда представителство, какъвто несъмнено е настоящия.

От направените в отговора на първоначалната искова молба искания за изискване на посочените писмени доказателства от трети – неучастващи в процеса лица, съдът намира, че следва да бъде уважено искането за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което процесуалният представител на ответника по първоначално предявените искове да се снабди с друго такова от ДПС при РУП – Дупница относно обстоятелството дали са регистрирани противообществени прояви на децата И.И.К. и Д.И.К. и какви мерки са предприети.

Съдът указва на ищцата да представи доказателства за посещаването на училище от децата И.И.К. и Д.И.К., което доказателство да бъде представено в откритото съдебно заседание.

На основание гореизложеното и чл.140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :