Решение № 982 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20255300103095 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. П. М., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. П. ****, чрез упълномощения процесуален представител адв. С. М., против „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК 204915054, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищцата твърди, че на ***** г. между нея, в качеството й на кредитополучател и потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК, и търговеца- праводател на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК 204915054, бил сключен договор за потребителски кредит *****, по силата на който търговецът е предоставил в заем сумата от 20 000 лв., а от своя страна потребителят е поел задължението да я върне на 72 бр. месечни погасителни вноски, всяка от които с падеж на 1-во число на съответния месец и с първа дата на падеж 01.07.2023 г., както и да заплати възнаградителна лихва. Според договора, ГПР възлизал на 8,11%, а лихвеният процент бил с фиксиран размер от 6,92%. Освен това, ищцата следвало да заплати такса ангажимент в размер на 500 лв. и застрахователна премия в размер от 5 572,80 лв. Общата дължима сума, която същата следвало да върне, била в размер на 30 081,60 лв. Твърди се, че общият размер на кредита, който е задължителен реквизит по чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, в конкретния случай не е верен, действителният размер на усвоените заемни средства по процесния договор възлиза на 13 927,20 лв., тъй като платените такса ангажимент и застрахователна премия са удържани от заемната сума. Наред с това, ищцата твърди, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора липсва конкретизация какви разходи се включват в предвидения ГПР в размер на 1

8,11 %, поради което потребителят не може да осъществи преценка за реалното оскъпяване на кредита. Счита, че уговорените застрахователна премия в размер на 5 572,80 лв. и такса ангажимент в размер на 500 лв. също следва да бъдат включени в ГПР, защото представляват разходи по кредита. Поради невключването на тези разходи в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Въз основа на горното твърди, че процесният договор е недействителен, поради неспазване на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа, че договорът, сключен с праводателя на ответното дружество, накърнява правната й сфера, тъй като съгласно издадено от „Юробанк България“ АД удостоверение следва да заплати още над 21 000 лв. за погасяване на задълженията по договора.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит *****, сключен на ***** г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България“. Претендират се разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД, чрез упълномощения процесуален представител- юриск. И. Б., е подал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че общият размер на кредита и условията за усвояването му са ясно посочени, а ищцата е била подробно информирана за параметрите както на кредитното, така и на застрахователното правоотношение. Според представено платежно нареждане, Д. М. е усвоила сумата от 19 500 лв., като удържането на „такса ангажимент“ е за улеснение на кредитополучателя. Нейният размер е 500 лв. и същата е дължима за предоставената допълнителна услуга по фиксиране на лихвения процент по см. на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Същата е еднократна и представлява 2,5 % от размера на кредита. На следващо място се посочва, че застрахователната премия не представлява разход по кредита, а допълнителна, незадължителна услуга, възникнала въз основа на отделен договор, с който се учредява застрахователно ПО между различни страни от тези по кредитното правоотношение. Това е така, тъй като видно от стр. 1 от раздел „Параметри и условия“, ред 2, плащането на застрахователна премия не е финансирано по процесния договор за кредит. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е бил застрахователен посредник по см. на чл.323, ал.1 от КЗ, извършвал е дейност по застрахователно посредничество на територията на страната въз основа на правото на установяване. Между застрахователния посредник и ищцата е сключен договор за застрахователно посредничество, съгласно който М. е възложила на Клона да й посредничи за сключването на договор със застрахователитеКардиф животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ КЧТ. Според отразеното в последния абзац на договора, ищцата е декларирала изричния си интерес към покритие на рискове относно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с нейния живот, здраве и заетост, които биха могли да повлияят отрицателно върху възможността й да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита. Именно това е довело и до сключването на договор за застраховка „Защита на 2 плащанията” между М. и „Кардиф животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ КЧТ, чрез посредничеството на Клона, като в случая не е налице хипотезата, при която сключването на застрахователен договор е условие за получаване на кредита. Наред с горното, ответникът заявява, че включването на информация относно застрахователната премия и механизма на нейното плащане цели предоставяне на пълна, точна и максимално ясна информация на потребителя относно стойността и реда за заплащане на задължението му по избраното от него застрахователно правоотношение, което сочи, че застраховката е сключена в резултат на информиран избор от страна на М..

Отпускането на кредита е предхождало сключването на застраховката, поради което застрахователното правоотношение не е било предпоставка за отпускане на заема.

Доколкото дружеството- праводател на ответната банка едновременно е имало качеството на кредитодател и застрахователен посредник, то за улеснение на потребителя задълженията му по кредитното и застрахователното правоотношение се обединяват и му се спестяват ежемесечно извършване на два отделни банкови превода и следователно, описаният механизъм на плащане не следва да се тълкува в смисъл, че застраховката се явява условие за отпускане на кредита, респ. за усвояването му при договорените параметри.

Изложени са още твърдения, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като общата дължима сума, ГПР и допусканията, касаещи изчисляването му, са упоменати конкретно в процесния договор. В последния е включена подробна информация относно разходите на потребителя, формиращи ГПР. Поддържа се, че ГПР е изчислен съобразно формулата в Приложение № 1 от ЗПК, като същият включва два разходавъзнаградителната лихва по договора, както и предвидената такса ангажимент. При заплащане на въпросната такса кредиторът поема ангажимент за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора. Твърди се, кредитополучателят е бил уведомен предварително за допълнителната услуга и с дължимата за нея такса чрез предоставения му Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Според ответника, застрахователната премия не е част от ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента и не е задължителен елемент за сключването на договора за потребителски кредит. Клиентът е имал възможност и да се откаже от застраховката, без това да повлияе на параметрите по сключения от него договор за кредит. Независимо от горното, сумата по застраховката е посочена в стандартния европейски формуляр, както и в общия размер на плащанията по кредита, поради което потребителят е бил достатъчно информиран и наясно с разходите, съпътстващи предоставения заем. По изложените съображения, се иска да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е формиран спор между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на *****г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, като кредитор, и ищцата Д. П. М., като кредитополучател, е сключен договор за 3 потребителски паричен кредит ******. Като параметри и условия на кредита е посоченоразмер на кредита за потребителски цели- 20 000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”- 0 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Домашен комфорт“- 0лв.; застрахователна премия- 5572,80 лв., общ размер на кредита20 000 лв., такса ангажимент- 500 лв., брой погасителни вноски- 72 броя, месечна погасителна вноска – 417,80 лв., обща стойност на плащанията- 30 081,60 лв., годишен процент на разходите- 8,11 %, лихвен процент- 6,92 %. В договора е съставен погасителен план за падежните дати на плащанията, размери на вноските и оставащата главница.

Установява, че на М., като кредитополучател, е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите на договора за кредит.

Не е спорно, че между страните е сключен и представения договор за застрахователно посредничество, видно от който ищцата, като клиент, е възложила на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България”, в качеството му на застрахователен посредник, да посредничи при сключването на застрахователен договор със застрахователите: „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”. Съгласно чл. 4 от този договор, клиентът упълномощава застрахователния посредник да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен договор със застрахователите, като застрахователната премия ще бъде платена от клиента, според условията на договор за кредит *****. Клиентът декларира, че е кредитополучател по договора за кредит и се интересува от покритие на рискове, свързани с възможно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и заетост, в резултат на които може да претърпи загуба на трудоспособност и/или обичайния си доход, които да повлияят неблагоприятно върху възможността му да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита и приема сключването със застрахователите на предложения договор за застраховане. Представен е и Сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит.

Установява се, че с покана- уведомление, адресирана до ищцата и връчена й чрез ****, „Юробанк България“ АД уведомява същата, че поради неплащане на изискуеми месечни вноски, считано от вноска с падеж 01.08.2025г., обявява цялото задължение по процесния договор за предсрочно изискуемо, като към дата 28.11.2025г. М. дължи 14 622,42 лв., от които главница: 13 977,33 лв., лихви в размер на 412,89 лв. и такси в размер на 232,20 лв.

По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с в.л. Б. В., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според заключението, по банковата сметка на ищцата е преведена на 30.05.2023г. заемна сума в размер на 19 500 лв. /20 000 лв.- 500 лв.- такса ангажимент/, с основание на преводасъгласно договор *****, а удържаната сума за застрахователна премия от месечните вноски, извършени от ищцата, е превеждана ежемесечно към „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, като за периода 22.06.2023г.02.07.2025г. същата е в общ размер на 1935 лв. Посочено е от в.л., че при изчисляването на 4

Разпечатката съдържа 19 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0775f1f-98f6-4636-9049-49ae4f7fe0ac