Определение № 2303 от 15.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3876/2026
- Вид
- Определение № 2303
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 253 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 77, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 85 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2303 гр. София, 15.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603876 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК, вр. чл. 249,ал.3 от НПК.
Делото е образувано въз основа на частна въззивна жалба от В. П. чрез повереника му, адв. М.Т. срещу определение от 19.05.2026г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131 състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 4631/2026г. по описа на СРС, с което е отказано конституирането на В. П. като частен обвинител и граждански ищец.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като В. П. се явява пострадало лице от престъплението по чл. 144 ал.3 т.1 вр.ал.3 от НК, извършено от подс. Г. М., искането му е направено своевременно и се явява допустимо.
Навеждат се доводи, че в проведеното съдебно заседание не е оповестено даването на ход на разпоредителното заседание, което е довело до невъзможност от пострадалия и неговия повереник да узнаят за това в коя фаза от процеса са направили своето искане. Прави се искане за отмяна на определението на СРС.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който обвиняемия Г. М. е предаден на съд за престъпления по чл. 144 ал.3 т.1 вр.ал.3 от НК, а като пострадал е посочен В. П..
Въз основа на внесения обвинителен акт, съдията - докладчик при СРС е насрочил делото в разпоредително заседание на 19.05.2026г.
В хода на съдебното заседание, проведено на 19.05.2026г.са се явили подсъдимият заедно със защитника му, както и пострадалият В. П. заедно с повереника си, адв. М.Т..
1
Без да бъде конституиран като страна по делото /частен обвинител, или граждански ищец/, на пострадалия В. П. и на повереника му, адв. М.Т. е дадена възможност да вземат отношение по хода на делото, което те са сторили заедно с подсъдимия, неговия защитник и прокурора. В резултат на това съдът е дал ход на делото.
След това съдията докладчик е пристъпил към разясняване на правата на подсъдимия и на пострадалия без да бъде отправено питане към пострадалия дали иска да бъде конституиран като страна в процеса.
След това отново от всички изброени по-горе лица, включително от пострадалия и неговия повереник, без да са конституирани като страни в процеса, е взето становище относно правата на страните по чл. 274 и чл. 275 от НПК, което те са направили.
След това, без да бъде даден ход на разпоредителното заседание, съдът е предложил на „участниците в разпоредителното заседание“ да изразят становище по въпросите на чл. 248 от НПК.
Отново без да бъдат конституирани като страна в съдебния процес, на пострадалия и неговия повереник е дадена възможност да изразят това становище. При това първото, което е заявил повереникът на пострадалия е, че предявява граждански иск срещу подсъдимия от името на пострадалия В. П. и моли последния да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Видно от материалите, приложени преди съдебния протокол, молба в този смисъл също е депозирана по делото.
Без да обсъди отправеното искане за конституиране като страна на пострадалия В. П. съдът се е произнесъл по въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 248 от НПК и едва след това, с отделно определение е посочил, че молбите на пострадалия за конституирането му като граждански ищец и частен обвинител е направена несвоевременно. Като извод съдът е посочил, че двете молби са предявени след фиксирания в закона преклузивен срок и ги е оставил без уважение.
При тези факти на първо място следва да бъде посочено незаконосъобразното и в нарушение на процесуалните норми процедиране на СРС във връзка с направеното от страна на св. В. П. искане за участие в качеството на частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство. Според чл. 77, ал.1 и чл. 85 ал. 3 от НПК подобно искане се прави най- късно до започване на разпоредителното заседание и именно тогава съдът дължи произнасяне по него, тъй като в зависимост от положителния, или отрицателния отговор зависят страните по смисъла на чл. 253 от НПК, които ще са легитимирани да вземат отношение по въпросите, предмет на разглеждане в разпоредителното заседание, именно те са участници в същото. Като не е процедирал по посочения начин СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило и правото на защита на пострадалия. А като е позволил на нелигитимирани страни да вземат участие в разпоредителното заседание съдът е опорочил и самото разпоредително заседание.
2
На следващо място в самото съдебно заседание, проведено на 19.05.2026г., като не е дал ход на разпоредителното заседание съдебният състав не е оповестил започването на такова разпоредително заседание, което е довело до объркване у пострадалия относно провежданата процесуалната фаза, в какъвто смисъл е и възражението в депозираната жалба.
При изложеното и като съобрази обхвата на инстационния контрол, определен от въззивната частна жалба и разпоредбата на чл. 249 ал.3 от НПК, настоящият състав счете, че следва да отмени по изтъкнатите по - горе съображения определението на СРС, НО, 131 състав, с което е оставено без уважение искането на В. П. да бъде конституиран като частен обвинител по делото.
Вместо това и на основание чл. 345 ал. 2 от НПК приема, че доколкото В. П. е пострадал от престъплението, за което се води настоящия наказателен процес и молбата му за конституирането му като частен обвинител е подадена своевременно, същият следва да бъде конституиран като такъв.
Отделно от това следва да укаже на СРС, че констатираните процесуални нарушения на правата на пострадалия, изложени по - горе, налагат законосъобразно провеждане на разпоредителното заседание по делото, респ. в случая повтарянето на проведеното на 19.05.2026г. разпоредително заседание по делото, при което пострадалият следва да бъде уведомен за процесуалните възможности да участва като акцесорна страна в съдебната фаза на производството, включително и като граждански ищец.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 19.05.2026г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131 състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 4631/2026г. по описа на СРС, с което е отказано конституирането на В. П. като частен обвинител.
На основание чл. 345 ал. 2 от НПК КОНСТИТУИРА В. П. като частен обвинител.
ВРЪЩА делото на СРС, НО, 131 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4