Разпореждане № 2857 от 18.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2857 гр. Кюстендил, 18.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20251520101418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, подадено от пълномощника юрк. Соня Петрова, против длъжника Г. Н. А., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: гр. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: *** лв. – главница, дължима на осн.

Договор за паричен заем № 518615/28.10.2022г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, което вземане е цедирано на заявителя на 12.01.2024г.; ***лв. – неустойка, от която: ***лв. – дължима на осн. чл. 8 от Договора и *** лв. – дължима на осн. чл.

14 от Общите условия /в сила от 27.04.2022г./; 12,50 лв. – договорна лихва, дължима за периода 28.10.2022г. – 10.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (02.06.2025г.) до окончателното изплащане на вземането, а така също и сторените разноски – *** лв. – юрисконсултско възнаграждение и *** лв. – платена държавна такса.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем, договор за предоставяне на гаранция и др.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички 1 необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

В горния смисъл и досежно сумата в размер на *** лв., представляваща неустойка, съдът намира същата за недължима, поради уговарянето й във вероятно неравноправни по смисъла на закона клаузи и в двата й компонента – по чл. 8 от процесния договор и по чл. 14 от Общите условия към него.

Съгласно чл. 8 от процесния договор в случай, че заемателят не предостави предвиденото в чл. 6 от същия договор обезпечение, то се поражда задължението му да заплати неустойка в полза на заявителя, конкретно сума в размер на *** лв. Тоест, неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение, т. е. за обезпечаване изпълнението на задължение, което има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение в размер близък до половината от размера по заема, няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговецът цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по него. Изложеното води до недължимост на тази неустойка в сочения й компонент.

На следващо място съгл. чл. 14 от ОУ към процесния договор е предивдено заплащане на еднократна неустойка в случай на забава, считано от 60-ия ден след съответната падежна дата в размер, представляващ 10 % от непогасената главница по договора за заем. Чрез коментираната уговорка обаче се заобикаля императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждаща, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение, което безспорно оскъпява кредита и поставя иначе икономически по-слабата страна в процесното отношения в още по-уязвима позиция.

Поради горното и в тази си част заявлението следва да бъде отхвърлено.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на ***лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: *** лв. – държавна такса и 2

***лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която Г. Н. А., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: гр. К*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С*** сумите, както следва: *** лв. – главница, дължима на осн. Договор за паричен заем № 518615/28.10.2022г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, което вземане е цедирано на заявителя на 12.01.2024г.;

*** лв. – договорна лихва, дължима за периода 28.10.2022г. – 10.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (02.06.2025г.) до окончателното изплащане на вземането, а така също и сторените разноски – *** лв.

– юрисконсултско възнаграждение и *** лв. – платена държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „К***“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление гр. С*** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от *** лв. – неустойка, от която: *** лв. – дължима на осн. чл. 8 от Договора и *** лв. – дължима на осн. чл. 14 от Общите условия /в сила от 27.04.2022г./;

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, в която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3