Решение № 377 от 07.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Бургас, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500139 по описа за 2023 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№48534/29.12.2022г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, /ГДГП/ адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46,, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Цар Асен “№4, срещу Решение №2887/15.12.2022г., постановено по гр.д.№6033/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, съдът е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция“ -МВР, представлявана от Гл. комисар Деян Моллов -директор, с адрес: град София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на А. Х. К., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 210, следните суми: 717,23 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 82,37 часа за периода от 01.08.2019 г. до 09.07.2020 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 23.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 178,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 22.09.2022 г. върху присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд; 500 лева, представляваща разноски по делото.

Съдът е осъдил, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответната ГДГП- МВР да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените искове, както и сумата от 150 лева, представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно- 1 икономическа експертиза.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на 12- часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.

Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР(като извънреден труд).

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение. Развиват се подробни съображения, като е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР.

Посочва се, че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от МВР, законодателят създал специален ред, относим само до тази категория служители.

Въззивникът намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда доводи в тази насока.

Заявява, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.

Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Посочва, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.

Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че предвид наличието на празнота в закона, следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2).

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззвиаемия, чрез адв. Стоянов, с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Развиват се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Посочва се, че изводите на районния съд съответствали на постановеното от СЕС решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.

2

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Х. К., чрез пълномощника адв.Георги Стоянов, с искова молба, предявена срещу ГДГП, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 300.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 82 часа за период от 01.08.2019г. до 09.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 50.00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми за периода 01.11.2019г.-23.09.2022г. и законна лихва върху дължимите суми от депозиране на исковата молба на 23.09.2022г. до окончателното им заплащане.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 300 лева я е увеличил до размера от 717.23 лева за положен извънреден труд, от първоначалния размер на претенцията за мораторна лихва от 50.00 лева е направил увеличение до размера от 178.24 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-776 и в Наредба № 8121з-908 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 3 часа) работно време.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи НОСРЗ в т. ч. и нормата на чл.9,ал.2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпечатката съдържа 47 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0770447-6da0-46f3-8fa3-8670aad529ec