Решение № 16809 от 14.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16809 гр. София, 14.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110142587 по описа за 2022 година

Предявен e иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.240, ал.1, във връзка с чл.99 ЗЗД.

Ищецът „.........” ЕООД твърди, че между „...........“ ЕАД и Т. И. А. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г., въз основа на който кредитора е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 3225.60 лева. Заявява, че кредитополучателя се е задължил да погаси задължението си на 32 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване-14.12.2022 г., като е бил договорен годишен лихвен процент в размер на 18% и годишен процент на разходите от 19.56 %. Поддържа, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните си вноски, съгласно Договора. Твърди, че поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита/главница и лихви/, на основание чл.13, ал.2 от Договора, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като на длъжника е било връчено уведомление за предсрочна изискуемост на 03.12.2021 г. Заявява, че на 19.10.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), между „...........“ ЕАД и „.........” ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №4126850/22.04.2020 г. е изкупено от ищеца. Поддържа, че длъжника-ответник е уведомен от момента на получаване на съобщението за цесията (с връчване на препис от исковата молба), че кредитор по отношение на гореспоменатото парично вземане е „.........” ЕООД. Претендира да се установи съществуване на вземането за сумата от 2785.33 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението-16.03.2022 г., както и присъждане на разноските.

1

Ответникът Т. И. А. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

При този иск съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им Договор за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г., по силата на който „...........“ ЕАД е предоставил на ответника парична сума, като кредитен лимит в размер на 3225.60 лева и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума, заедно със съответния годишен лихвен процент в размер на 18%. Ищецът следва, че на 19.10.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), между „...........“ ЕАД и „.........” ЕООД и че ответника е бил уведомен за същата. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението да върне получената сума, т.е. погасяване дълга на падежа.

В разглеждания случай по делото се установи от представените Договор за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 19.10.2021 г., че между ищеца „...........” ЕООД и ответника Т. И. А. е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит, въз основа на който „...........“ ЕАД се е задължил и е предоставил на ответника парична сума от 3225.60 лева, при годишен лихвен процент в размер на 18% и годишен процент на разходите от 19.56 %. Кредитополучателят-ответник се е задължил да върне сумата от 4 211.64 лева, на 32 равни месечни вноски в размер по 151.13 лева, с падежна дата 14-ти и първа вноска на 14.05.2020 г.

Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е обективно и компетентно изготвена, кореспондира с останалия доказателствен материал и се кредитира от съда се установява, че по процесния кредита са платени на 01.11.2021 г. сумата от 100 лева; на 17.11.2021 г. сумата от 50 лева; на 28.06.2022 г. сумата от 320 лева, или общо сумата от 470 лева, с която се погасяват задълженията по лихвите. Вещото лице заявава, че поради неплащане на две и повече вноски и на основание чл.13 от Договора, кредита е обявен за предсрочно изискуем на 03.12.2021 г. От заключението по експертизата се установява, че към датата на предсрочната изискуемост, респ. към датата на изготвянето на експертизата дължимата сума е 2785.33 лева, представляваща главница.

С оглед на гореспоменатото предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Последица от уважаването на иска е и присъждането на законната лихва върху главницата от предявяване на иска – в случая от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по аргумент от чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК на 16.03.2022 г., до окончателното й изплащане.

С оглед на своевременно направено искане от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 641.41 лева, представляваща 2 разноски за държавна такса от 111.41 лева, възнаграждение на вещо лице от 350 лева и адвокатско възнаграждение от 180 лева.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявеният от „.........” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков- Казанджията” №4-6, против Т. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. Арчар, община Димово, област Видин, ул.“Добрич“ №18, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1, във връзка с чл.240, ал.1, във връзка с чл.99 ЗЗД чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.7, ал.1 от ЗЗД, съществуването на вземането за сумата 2785.33 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението-16.03.2022 г. до окончателното й изплащане, удостоверено в Заповед № 15364/02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гражданско дело № 24172/2022 г. на СРС, 52-ри състав.

ОСЪЖДА Т. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. Арчар, община Димово, област Видин, ул.“Добрич“ №18, да заплати на „.........” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо ПетковКазанджията” №4-6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 641.41 лева, представляваща разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3