Решение № 20 от 15.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Н., 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно наказателно дело № 20263620200003 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0307-001051/ 18.11.2025г. на Началник на РУ-Н. при ОД на МВР гр. Шумен, с което на Д. С. Х., ЕГН **********, с. М., общ. Н., обл. Шумен, ул. „***“ №*, са наложени административни наказания глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.2-ро от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба, глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 133, ал. 1 от ЗДвП. Със същото постановление на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР му се отнемат 12 контролни точки.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Твърди, че не е извършил визираните в същото административни нарушения. Сочи и допуснати процесуални пропуски при изготвянето му, доколкото не съдържа изискуемите по чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити, което било пречка да разбере в какво е обвинен. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган счита наказателното постановление за законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Твърди, че фактите по случая, доказани с допустими и относими доказателства, правилно са подведени под съответната правна норма и в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Наложените административни наказания са съобразени със закона и критериите по чл.

27 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен представител. Счита, че нарушенията не са доказани визирайки показанията на разпитаните 1 свидетели и приобщеното по делото веществено доказателство-диск, съдържащ видеозапис от персонална полицейска камера. Поддържа оплакването, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и по-конкретно т. 5 от същия член. Относно вмененото на жалбоподателя административното нарушение, че превозва пътник, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, сочи, че в акта и наказателното постановление е следвало да бъде посочено името на пътника, къде се е намирал в автомобила и как е установено, че не използва предпазен колан. Касателно второто нарушение- превозва деца под тригодишна възраст, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, счита, че в акта и наказателното постановление е следвало детето да бъде индивидуализирано като име и възраст. А по отношение на третото административно нарушение като пропуск сочи липсата на описание на броя на пътниците, които жалбоподателят превозвал и колко е допустимия брой пътници за МПС, което е било управлявано от жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административно-наказващият орган не изпраща процесуален представител.

Представя писмено становище. Оспорва жалбата. Счита, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна и доказано, визирайки видеозаписа от персоналната полицейска камера. Акцентира върху обществената опасност на нарушителя, който е такъв системно нарушаващ ЗДвП, което било видно от справката му за нарушител/ водач. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока чл. 59, ал. 2 от ЗАНН / наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.11.2025г., а жалбата срещу същото е депозирана пред административнонаказващия орган на 05.12.2025г. / от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2025г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел "***" с рег. № *** и се придвижвал по ул. „***“ в гр. Н.. До бензиностанция „***“, намираща се същата улица, бил спрян за проверка от служители на МВР-свидетелите Т. А. М. и К. Д. К..

Проверката била провокирана от обстоятелството, че свидетелите забелязали, че в автомобила се превозва дете, което не било с обезопасителна система. При осъществяване на проверката и двамата полицейски служители били оборудвани с персонални полицейски камери. В спрения за проверка автомобил имало четири пътника-водачът на автомобила, един на предната седалка и двама на задната седалка, седящи зад водача-жена, в скута на която седяло малолетно дете. Жената била без поставен обезопасителен колан.

На место на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 4636120 от 26.10.2025 г.

Актосъставителят посочил, че жалбоподателят Д. С. Х. с действията си осъществил нарушения на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2ро, чл. 137, ал. 3, предл.1-во и чл. 133, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без възражения и не депозирала писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт било издадено наказателно постановление № 2

25-0307-001051 от 18.11.2025 г. на Началник на РУ-Н. при ОД на МВР гр. Шумен, с което на Д. С. Х. са наложени административни наказания глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 2-ро от ЗДвП, глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП и глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, и на основание Наредба № N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР му били отнети 12 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства- показанията на актосъставителя Т. А.

М., на К. Д. К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и веществено доказателство-диск, съдържащ видеозапис на персонална полицейска камера.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на наказателното постановление и наложеното наказание на основание същата норма, съдът приема от правна страна следното:

От разпита на свидетелите М. и К. се установява, че в хода на осъществената от тях проверка жалбоподателят Х. е превозвал пътник, който не е изпълнил задължението си за използване на предпазен колан. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите в тази им част, тъй като същите кореспондират помежду си и единствено въз основа на тях може да се направи извод дали действително това е факт. Приобщеният видеозапис от персонална полицейска камера, на който не се вижда ясно дали пътникът на предната седалка използва предпазен колан, не може да бъде доказателствен източник по отношение на това обстоятелство. Но съдът го приема като осъществил се факт въз основана показанията на двамата свидетели. Същевременно обаче както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че превоза на пътник, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан представлява нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и по-конкретно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, които повеляват, че както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Това е така, защото разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е санкционна, а нарушената разпоредба в случая е чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която задължава водачите и пътниците на моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Такава разпоредба, която да е посочена, че жалбоподателят виновно е нарушил, не се съдържа в наказателното постановление. Този порок на наказателното постановление не би могъл да бъде отстранен в съдебната фаза съобразно посоченото в ТР № 8/16.09.2021г. по ТД № 1/2020г. на ВАС, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление съдът може да преквалифицира деянието, тъй като квалификация въобще не е давана от административнонакзващия орган. Непосочването на нарушената от жалбоподателя разпоредба ограничава правото му на защита.

С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление в пункт първи касателно наложеното административно наказание глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 2-ро от ЗДвП следва да бъде отменено като 3 незаконосъобразно.

По пункт 2-ри от наказателното постановление касателно извършено нарушение по чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП, от правна страна съдът намира следното:

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото двата акта са издадени в противоречие с разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН-в същите липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. На жалбоподателя е вменено осъществяването на административно нарушение на нормата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП , а именно, че превозва дете под тригодишна възраст в МПС от категориите М1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване.

Безспорно се установи от събрания доказателствен материал, че на задната седалка на автомобила, управляван от жалбоподателя, е превозвано дете, което е седяло в скута на жена. В двата акта обаче не е посочено кога е родено детето, което е пречка да бъде определена възрастта му, съответно да се установи осъществено ли е нарушението. Съдът се съгласява с доводите на представителя на жалбоподателя, че актосъставителят е имал възможност да осъществи проверка кое е детето и кога е родено, но това не е било сторено, съответно отразено в акта и наказателното постановление. При огледа на вещественото доказателство ясно се видя, че в автомобила е превозвано дете, но по морфологични белези би могло да се направи приблизителна оценка за възрастта-напр. че е малолетно, но дали е на две, три или четири години, или друга възраст, е обективно невъзможно да се определи.

Наличието на неяснота относно датата на раждане на детето налага отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По пункт трети от наказателното постановление и твърдяното от администартивнонаказващия орган административно нарушение на чл. 133, ал.1 от ЗДвП, осъществено от жалбоподателя, съдът намира, че по делото доказателства в тази насока не са събрани. При огледа на вещественото доказателство, диск, съдържащ видеозапис от персонална полицейска камера, се установи, че в автомобила, управляван от жалбоподателя е имало четири лица-водачът, един пътник на предната седалка до водача и двама пътници на задната –жената и детето. По делото е приобщена справка, изготвена от служител на РУН., съдържаща техническите характеристики на автомобила, от която е видно, че броят на местата в него е пет-водач и четирима пътници, т.е. водачът, превозващ трима пътници не осъществява административно нарушение на чл.133, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо, наказателното постановление в пункт трети също следва да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материални закон.

При този изход на делото право на разноски би имал жалбоподателят, но доказателства в тази насока не са представени, а и не е направено такова искане.