Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3497 от 12.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 203/2023
Вид
Решение № 3497
Подписан
12.06.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Теодора Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
  • §1, т.33а · Закон за енергетиката
  • §33а · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.2 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3497 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100500203 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от ответника – „Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя - Х.П.И., чрез процесуален представител адв.Д. М., срещу решение №20038581 от 30.05.2022г., постановено по гр.дело №56108/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че жалбоподателят - „Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата от 629.0 1 лв., главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2017г.-м.04.2019г. в топлоснабден имот, представляващ офис №18, находящ се в град София, община „Триадица“, ул.“****“ №9, ****, с аб.№005968; сумата от 22.87 лв., главница, както и сумата от 2.98 лв., лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /10.03.2020г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена на 18.05.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №13002/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, както и е осъден жалбоподателят

- „Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, да заплати на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 844.15 лв., представляваща сторени разноски в заповедното и исковото производство, изчислени съобразно уважената част от предявените искове.

Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа 1 се, че в хода на делото при доказателствена тежест за ищеца не се установяват елементите от фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД, а именно – обогатяване без основание на ответника и съответно обедняване на ищеца, както и връзката между тях. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства, че през исковия период ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, съответно че е ползвал имота и е потребил твърдяното количество доставена от ищеца топлинна енергия. Оспорват се констатациите на експерта-топлотехник, изготвил приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния имот, респективно неговата стойност. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт А.Т., депозира писмен отговор , в който е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ответника.

Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е доказан факта, че ответникът като небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на §33а от ДР на ЗЕ е потребил за исковия период от време доставената в имота му топлинна енергия, като от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е установено количеството и стойността на потребената топлинна енергия, което обуславя основателността на заявената искова претенция по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. В молба от 08.05.2024г. е направено възражение за прекомерност по отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Трето лице-помагач - „Техем сървисис” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу „Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи решението на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постановеното решение на СРС в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В 2 тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за конкретния правен спор факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №13002/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, въззиваемия - ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 10.03.2020г. и е постановена на 18.05.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „Т.“ ЕООД. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „Т.“ ЕООД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу ответника - „Т.“ ЕООД установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на оспорения съдебен акт. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична основателност на предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът основава исковата претенция на твърденията за липса на сключен писмен договор между 3 страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.

В настоящия случай при правилно разпределена от първостепенния съд доказателствена тежест между страните е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесия имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, както и че ответникът - „Т.“ ЕООД е собственик на процесния топлоснабден имот – офис №18, находящ се в град София, община „Триадица“, ул.**** /нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №111, том IV, рег.№16637, дело №622/2006г. на нотариус Р.Р., рег.№203 в НК, район на действие – СРС/ и е потребявал топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбите на §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г. – действаща за процесния период/ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.

В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за периода, за който е предявен иска. В случая доколкото по делото е доказано, че ответникът - „Т.“ ЕООД е бил собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период, следва да се приеме, че същият е ползвал и доставеното в него количество топлинна енергия. Доказателства в обратния смисъл по делото няма ангажирани.

На следващо място противно на поддържаното от въззивника-ответник настоящият състав приема, че по делото е доказан и размерът на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период, съгласно кредитираното от съда заключение на СТЕ. Експертът изрично е отразил в изготвеното от него заключение, че ищецът е начислявал суми за доставена топлинна енергия съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Общата стойност на доставената в имота през процесния период топлинна енергия възлиза на 629.01 лв..