Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4184 от 01.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14369/2024
Вид
Решение № 4184
Подписан
01.07.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4184 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514369 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 149675/31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 46589/2023 г. по описа на СРС, 73 състав, са уважени частично предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.

1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Й. Б. и М. О. В., съответно при квоти 3/4 и 1/4, дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД сума от 1350,10 лв. представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в гр.София, ж.к.********* за периода август 2019 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №64836/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 28.11.2022г. до изплащането на сумата, 28,66 лв. - възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договоря за продажба на топлинна енергия на съсобственика на топлоснабдения обект с адрес с адрес в гр.София, ж.к.********* за периода октомври 2019 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №64836/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 28.11.2022г. до изплащането на сумата, като са отхвърлени иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 1449,83 лв. и за периода май 2019 - юли 2019 г. и - изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 240,64 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 - 25.10.2022 г., и 5,90 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.12.2019 - 25.10.2022 г. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с доводи за неправилност и незаконосъобразност на 1 обжалваното решение. Излага, че, въпреки аргумента на първоинстанционния съд, ответникът е изпаднал в забава за плащане според общите условия от 2016 г., които задължават клиента да заплаща фактурите в 45-дневен срок. Освен това се обяснява, че дължимата сума за извършената услуга „дялово разпределение“ се формира според съответните разпоредби (чл. 22 и чл. 36 от ОУ) и че тази сума, заедно с начислените лихви за просрочено плащане, е валидно дължима на „Топлофикация София“ ЕАД. С други думи, според изложените разпоредби и издадени фактури, искът за плащане на главница и лихви е обоснован.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете му за признаване за установено, че ответника му дължи сумите от 240.64 лв., представляваща начислената мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., както и за сумата 5,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците-въззиваеми не са подали отговор на въззивната жалба на ищеца-въззивник.

Депозирана е и въззивна жалба от ответниците Н. Й. Б. и М. О. В. с доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради липса на доказателствена база за исковите претенции. Излагат, че молбата е неясна и не съдържа необходимата индивидуализация на предоставените услуги (отопление, топла вода, сградна инсталация, лихви) и съответните периоди и цени, както се изисква по чл. 127, т.4 ГПК.

Оспорва се участието на лице, което не е квалифициран юрисконсулт и няма право да извършва процесуални действия от името на ищеца. СРС е отхвърлил доказателствените искания за представяне на оригинали по чл. 183 ГПК, което се счита за съществен процесуален пропуск. Твърди се, че искът не е подкрепен с коректно измерване и индивидуализация на продадената топлинна енергия, като използваните уреди и мерни единици не отговарят на изискванията на закона, което математически води до нулева дължима сума. Ищецът не е доказал колко топлинна енергия е продал, при какви условия и на каква цена, като представените доказателства (извлечения от сметки и копия) не имат доказателствена стойност.

Молят съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищеца-въззиваем е подал отговор на въззивната жалба на ответниците, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от ответниците част и моли съда да го потвърди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби от третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решение № 149675/31.07.2024 г. е влязло в законна сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Й. Б. и М. О. В., съответно при квоти 3/4 и 1/4, че дължат разделно разликата от уважената част 1350,10 лв. до пълния предявен размер от 1449,83 лв. и за периода май 2019 - юли 2019 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е частично основателна, а на ответниците – е изцяло неоснователна по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Й. Б. и М. О. В., съответно при квоти 3/4 и 1/4, дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД сума от 1449,83 лв. - представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в гр.София, ж.к.********* за периода май 2019 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №64836/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 28.11.2022г. до изплащането на сумата, 240,64 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 - 25.10.2022 г., 28,66 лв. възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договоря за продажба на топлинна енергия на съсобственика на топлоснабдения обект с адрес с адрес в гр.София, ж.к.********* за периода октомври 2019 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. № 64836/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 28.11.2022г. до изплащането на сумата, и 5,90 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.12.2019 - 25.10.2022 г.

Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата: дали ответниците са собственици/ползватели на процесния имот; дали е доставяна и реално потребявана топлинна енергия за исковия период; дали са били технически изрядни уредите за техническо измерване; дали са погасени вземанията за топлинна енергия за периода август-ноември 2019 г. по давност; дължимостта на вземанията за лихви върху главницата.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответниците върху апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж.к.*********, ет.13, а именно – договор от 14.8.1989 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти и удостоверение от ГИС за съответствие (идентичност) на имота. На следващо място в протокол за проведено общо събрание на жилищната сграда находящ се в гр. София, ж.к.*********, за апартамент № 64 е вписано името на Н. Й. Б. като собственик, положен е и неин подпис, като е представена и декларация от трима свидетели с нотариална заверка на подписите, че подписите в списъка към протокола са положени в тяхно присъствие от посочените в списъка лица. Обстоятелството, че имотът е бил придобит в режим на СИО от Н. Й. Б. и О.М. В. се установява от приложените по делото справка от 3

НБД от 18.04.2013 г., видно от която същите са били в брак, като способът на придобиване на собствеността презюмира придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност. От същата справка се установява, че О.М. В. е починал на 24.09.2003 г., като негови наследници са и двамата ответници – съпругата му Н. Й. Б. и синът му М. О. В..

Последните са придобили по наследство дялове от процесния имот при квоти – ¾ за Н. Й. Б.

(с оглед притежаваните вече ½ ид.ч.) и ¼ за М. О. В..

Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл.

153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответника – да заплаща нейната стойност.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори ако даден потребител спре подаването на топлинна енергия към отоплителните уреди в имота си, той остава клиент за енергията, излъчвана от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди, което се установява от заключението на СТЕ. Поради това, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, собствениците на имота имат качеството на потребител на доставяната топлинна енергия.