Решение № 67 от 09.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН П.

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500411 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 300/24.06.2025г. по гр.дело № 46/2024г. на Окръжен съд – Русе е постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Н. И. П., ЕГН ********** и И. Н. И., ЕГН **********, и двамата с адрес град Русе, **********, както следва:

1/ На основание чл. 142 ал. 2 т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Н. И. П.:

- СГРАДА с идентификатор *** в гр. Русе по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-18/16.05.2007г. на Изп. директор на АК, с административен адрес:гр. Русе, *********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: хангар, депо, гараж, брой етажи 1, със застроена площ от 18 кв.м; номер по предходен план Гараж № 14, при съседи с идентификатор ***, ул. „Света Петка“, сграда с идентификатор ***, съгласно скица на СГКК – Русе;

- Мотопед марка „МБК“, модел „Овето“, с per. № Р06***, с дата на първа регистрация 24.09.2004г., рама № VTLSA 1520000*****, двигател № А124Е126021;

- Товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с per. № Р 75****, с дата на първа регистрация 26.02.2010г., рама № WF0XXXTTFX9******, двигател № 9Е32339;

- Сума в размер на 270.92 лв., представляваща част от наличното салдо към края на проверявания период в общ размер на 421.09 лв. по банкова сметка за обслужване на Дебитна карта в лева с IBAN BG61UNCR7000152*******, с титуляр Н. И. П., ЕГН 1

**********;

2/ На основание чл.142 ал. 2 т. 3 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от И. Н. И.:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, в сграда

№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. Русе, кв. „Дружба-3“, ************, с предназначение на обекта: Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта 1, с площ от 22.76 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - ***, над обекта - ***; стар идентификатор - няма, заедно с 0.474 % идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.292 % ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, съгласно одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-1891/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. Русе, кв. „Дружба-3“, *********, с площ от 904 кв.м, трайно предназначение на територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид обществен обект, комплекс, стар идентификатор - ***, номер на предходен план - ***, квартал 591, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Присъдени са разноски в полза на КПКОНПИ, както и в полза на бюджета на съдебната власт следващата се държавна такса върху уважения размер на исковите претенции.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от ответниците - С. З. Х., Н.

И. П. и И. Н. И., всички чрез пълномощник – адвокат С. К., в която излагат доводи за неговата неправилност. Считат, че съдът е изградил неправилен извод за наличието на значително несъответствие между имуществото и нетния им доход, който да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, като не е взел предвид дадените задължителни разяснения в ТР № 4/18.05.2023г. по тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Развиват съображения, че съдът следвало да съобрази втори вариант на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, който бил изцяло съобразен със задължителните постановки в цитираното тълкувателно решение и при който при определяне размера на несъответствието били изключени стойностите на МПС, придобити и отчуждени през проверявания период, но неналични в края му, както и неналичните парични суми към същия момент. Излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на императивни материалноправни норми от приложимото европейско законодателство – чл.1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ, позовавайки се на дадените от ЕСПЧ разяснения в решение по делото Йорданов и други срещу България, жалби № 265/17 И 26473/18, 26.09.2023Г., в сила от 19.02.2024г. и на решения на СЕС по дело С 319/19 и дело С 234/18. В тази връзка излагат, че ищецът дължи да въведе в процеса и да докаже някаква престъпна дейност или административно нарушение, довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, което той не е сторил, доколкото образуваното досъдебно производство срещу проверяваното лице е било прекратено с влязло в сила постановление на прокурора поради липса на данни за извършено престъпление. Считат, че поради липсата на такива доказателства за наличие на престъпна дейност, вследствие на която да е придобито процесното имущество, предявените искове са неоснователни. Сочат, че въпреки неподаването на отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, са оспорили основателността на предявените искове в писмено становище, доводите и съображенията им в него не въвеждат нови факти и обстоятелства по делото и основани на тях възражения, които се преклудират на основание чл.133 ГПК, а направеното единствено доказателствено искане за изготвяне на вариант на съдебно-икономическата експертиза касае правилното приложение на материалния закон. Правят искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

2

Претендират разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител по пълномощие - В. А. П. – държавен инспектор в ТО на ТД на КОНПИВелико Търново. В същия се заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение за въззивното производство и се иска намаляването му, в случай, че въззивната жалба бъде счетена за основателна. Претендират се разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателите С. З. Х., Н. И. П. и И. Н.

И., чрез своя процесуален представител по пълномощие, поддържат подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Излагат подробни правни съображения в писмена защита. Поддържат претенцията си за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от държавен инспектор в ТО на ТД на КОНПИ-Велико Търново В. П., моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Поддържа искането си за разноски.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Русе е било образувано по искова молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл.153 ал.2 от ЗОНПИ срещу С. З. Х., Н. И. П. и И. Н. И. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 42 070.92 лв., както следва: от Н. И. П. – недвижим имот, МПС и парична сума, представляваща част от налично салдо по банкова сметка за обслужване на дебитна карта в „УниКредит Булбанк“ АД и от И. Н. И. – недвижим имот, придобити през проверявания период. Твърди се, че с Решение № 908//26.09.2023г. на КПКОНПИ /с ново наименование КОНПИ/ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-658/23.05.2022г. за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 686/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе на С. З. Х. за това, че през периода 11.10.2012г. до 31.08.2013г. в град Сидни, Австралийски съюз и в град Русе, при условията на продължавано престъпление – на четири пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Л. Г. Д., живуща в град Сидни, Австралийски съюз, заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 9 099.69 евро – престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. С оглед образуваното наказателно производство срещу ответницата Х. и привличането й като обвиняема за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.108 ал.1 т.10 от ЗОНПИ, била извършена проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й, която започнала на 27.05.2012г. и обхващала период от 27.05.2012г. до 27.05.2022г. Твърди се, че първите двама ответници са във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на § 1 т.18 от ДР на ЗОНПИ, от което 3 имат родени две деца – Н. Н.а И.а и И. Н. И., третият ответник. Изложен е анализ на цялата събрана информация за проверяваното лице и свързаните с него лица за проверявания период, като се твърди наличието на значително несъответствие в имуществото по смисъла на чл.107 ал.2 вр. § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. Поради това е направено искане за отнемане в полза на държавата на притежаваното от ответниците имущество на стойност 42 070.92 лв. – недвижими имоти, МПС и парични суми, подробно индивидуализирани в исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба.

Преди първото съдебно заседание по делото са представили писмено становище, в което са оспорили предявените искове с твърдения за липса на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и липса на престъпна дейност или административно нарушение, довели до придобиване на имуществото, чието отнемане се претендира и връзка между тази дейност и това имущество.

От фактическа страна се установява следното:

С уведомление с рег. № 658/23.05.2022г., постъпило в ТД на КПКОНПИ – Велико Търново на посочената дата, последната била уведомена, че С. З. Х. е привлечена в качеството на обвиняема по досъдебно производство № 686/2014г. по описа на Районна прокуратура – Русе за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108 ал.1 т.10 от ЗОНПИ.

С Протокол № ТД-09-РУ/УВ-2512/27.05.2022г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата, обхващаща периода 27.05.2022г. - 27.05.2022г. В хода на първоинстанционното производство е представено Постановление от 28.12.2023г. на прокурор при Районна прокуратура-Русе за прекратяване на воденото срещу Х. и други две лица досъдебно производство. От изготвена от същата прокуратура справка се установява, че посоченото постановление е било предмет на съдебен контрол, било е потвърдено с определение на Районен съд-Русе, което е оставено в сила с акт на Окръжен съд-Русе.

С Решение № 908//26.09.2023г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с Решение № 11/10.01.2024г., въз основа на доклад с изх. № 4-ТД05ВТ/УВ-6753/22.12.2023г. от директора на ТД-Велико Търново, е постановено да се внесе в Окръжен съд-Русе искова молба срещу тримата ответници за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 42 070.92 лв.

От направената в НБД „Население” № ТД 05 ВТ/УВ – 281 от 19.03.2023г . справка се установява, че първите двама ответници имат регистриран един и същ постоянен и настоящ адрес и имат родени две деца. Не оспорват обстоятелството, че се намират във фактическо съпружеско съжителство, включително и в периода на проверката.