Решение № 3236 от 15.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3236 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100509266 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 01.02.2021г., постановено по гр.д. № 47974/2018г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, са уважени предявените от “ОТП Ф.” ЕАД срещу Р. Б. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и ответникът е осъден да заплати следните суми: сумата от 2 901, 86 лева – непогасена главница по договор кредит за текущо потребление от 15.09.2009г. за периода от 30.09.2016г. до 15.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 173, 41 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2016г. до 15.08.2017г. и сумата от 242, 69 лева – наказателна надбавка за периода от 01.10.2016г. до 15.08.2017г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: за главница за сумата над 2 901, 86 лева до пълния предявен размер от 10 884, 02 лева и за периода от 30.07.2013г. до 29.09.2016г; за вънаградителна лихва – за сумата над 173, 41 лева до пълния предявен размер от 1 467, 64 лева и за периода от 30.07.2015г. до 29.10.2016г. и за наказателна надбавка – за сумата над 242, 69 лева до пълния предявен 1 размер от 1 228, 15 лева и за периода от 30.07.2015г. до 30.09.2016г.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ОТП Ф. Б.” ЕАД, в която са изложени оплаквА.я за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формирА.те от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че с исковата молба първоначално е претендирана главница в размер на 15 597, 39 лева. В хода на производството с определение от 23.10.2019г. е прекратено делото за сумата над 10 884, 02 лева до пълния предявен размер от 15 597, 39 лева поради недопустимост на основА.е чл. 299 от ГПК, тъй като за сумата от 4 713, 37 лева има влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Твърди се, че вземането си в тази част е установено по безспорен начин, но това не означава, че не се дължи. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че след като искът за главница е недопустим в частта за сумата над 10 884, 02 лева, то възнаградителната и наказателната лихва следва да се изчисляват върху остатъчната сума, съответно че направените от длъжника плащА.я трябва да бъдат приспаднати от нея. Поддържа, че от основната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасената част от главницата за периода от 30.05.2014г. до 15.08.2017г. е в размер на 15 597, 37 лева, а размерът на възнаградителната лихва е определен на база първоначално договорения лихвен процент. В жалбата са развити съображения за неправилност на изводите на съда в частта, в която е приел, че направените частични плащА.я от ответника следва да се отнесат към спорния между стрА.те размер на главницата от 10 884, 02 лева. По отношение на претендираната наказателна лихва се твърди, че същата е определена в размер на 10 процентни пунка и е съобразена с императивната норма на ЗПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове и постановяване на друго, с което претенциите да се уважат в пълните им заявени размери.

Насрещната страна Р. Б. А. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие с установените по делото факти. Поддържа възражението си за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща възможност за 2 едностранно увеличаване на лихвения процент по кредита. Размерът на непогасената част от главницата и акцесорните вземА.я бил установен от приетото по делото заключение на допълнителната счетоводна експертиза.

Ето защо прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД чл.

430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД при заявени фактически твърдения за неизпълнение на задължение за връщане на главница, възнаградителна лихва и неустойка по договор за договор кредит за текущо потребление от 15.09.2009г., сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземА.ята по който са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 07.12.2016г.

Първоначално заявената претенция за главница е в размер на 15 597, 39 лева, представляваща падежирали и неплатени вноски в периода от 30.07.2013г. до 15.08.2017г. С определение от 23.10.2019г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта за разликата над сумата от 10 884, 02 лева до пълния предявен размер поради недопустимост на основА.е чл. 299 от ГПК. Позавал се е на обстоятелството, че за сумата от 4 713, 37 лева е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Определението е постановено след постъпила молба от ищеца, в която се твърди, че на 16.09.2013г. по ч.гр.д. № 29442/2013г. по описа на СРС е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника за главница в размер на 20 884, 02 лева – представляваща сбор от непогасени към 05.07.2013г. падежирали вноски и предсрочно изискуема главница до края на падежа на договора – 15.08.2017г.

Длъжникът е признал задължение за главница в размер на 10 000 лева и е оспорил остатък от 10 884, 02 лева, както е оспорил изцяло вземането за възнаградителна лихва и неустойка. Поради неподаване на иск по чл. 422 от ГПК от кредитора, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени с определение от 24.01.2017г. в оспорените части за главница, възнаградителна лихва и неустойка. За сумата от 10 000 лева – 3 главница по процесния договор за кредит, бил издаден изпълнителен лист.

Сочи още, че към 07.12.2016г. цедентът “Банка ДСК” ЕАД и заявител в заповедното производство е прехвърлил на ищеца вземане за главница в размер на 15 597, 39 лева, който размер бил съобразен с извършените към този момент частични плащА.я от страна на длъжника. В уточнителната молба на ищеца не е заявено изменение на периода на претендираната главница, поради което производството по делото е продължило по иск за сума в размер на 10 884, 02 лева – непогасена главница по погасителни вноски в периода от 30.07.2013г. до 15.08.2017г.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът се легитимира като кредитор по спорното вземане въз основа на валиден договор за цесия от 07.12.2016г., която е била надлежно съобщена на длъжника. Изложени са съображения, че уговорката по договора за кредит, уреждаща възможност на банката да променя едностранно лихвения процент е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, поради което е неприложимо изключението по чл. 144, ал.3, т.1 от същия закон. Това е така, тъй като уговорката дава възможност на банката едностранно да измени престацията на потребителя за възнаградителна лихва на неясно обяснено в договора основА.е. Посочено е още, че в чл. 9 от ОУ са установени предпоставките за промяна на уговорения първоначално лихвен процент, но липсва формула, чрез която кредитополучателят да предвиди с колко процента лихвата обективно е възможно да бъде променена. Изложено е, че банката може да изменя променливият компонент на лихвата при условията на чл. 9.3 от ОУ, но така посочените компоненти са неясни и неизчерпателни - не е посочен кой лихвен процент е приложим, кой е съответния период, какво представляват „законоустнаовените разходи за Банката”, както и каква е тежестта на всеки един при формиране на показателя. Посочено е, че коментираната клауза не е индивидуално уговорена, доколкото е вписана в съдържА.ето на предварително съставени типови Общи условия, за които обективно потребителят не е имал време да влияе и предоговаря. Дори да се приеме, че клаузата е разисквана с кредитополучателя, то тя е непълна, поради което неразбираема, тъй като в съдържА.ето на договора липсват ясни правила за условията и методиката, при които лихвеният процент може да се променя до пълното погасяване на кредита. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че възнаградителна 4 лихва, начислена в размер над първоначално уговорения, е при липса на възникнало за това основА.е. Съдът е кредитирал заключението на съдебна счетоводна експертиза - основна и допълнителна, и е приел, че размерът на задълженията (главница и договорна лихва) на ответника по договора за кредит за периода от 09.07.2013 г. - датата на която се променя дължимата главница на 10 884,02 лв. до 15.08.2017 г. - крайната дата на погасяване на кредита, съгласно погасителния план, са общо в размер на 13 869, 31 лв., от които главница 10 884,02 лв. и договорна лихва в размер на 2 985, 29 лв.

Размерът на задълженията (главница и договорна лихва) при задължение за главница в размер на 10 884,02 лв. и с първоначално уговорения в договора за кредит лихвен процент в размер на 11, 95%, като се съобразят и извършените плащА.я от длъжника преди предявяване на искова молба, възлизат общо в размер на 3 075, 27 лв., от които главница за периода 30.09.2016г. 15.08.2017г. в размер на сумата 2 901, 86 лв., възнаградителна лихва за периода 30.10.2016г. - 15.08.2017г. – 173, 41 лв. и наказателна надбавка от 242, 69лв. за периода 01.10.2016г. - 15.08.2017г. С оглед изложеното е приел, че предявените искове се явяват основателни в този размер, а до пълните предявени размери и периоди са отхвърлени като недоказА. и неоснователни.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевирА.те оплаквА.я, а служебно следва да огрА.чи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Между стрА.те по делото не са спорни следните релевантни обстоятелства:

На 15.09.2009г. между “БАНКА ДСК” ЕАД /в качеството на кредитор/, и Р. Б. А. /в качеството на кредитополучател/, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 30 000 лева със срок на издължаване от 96 месеца /краен срок на договора – 15.08.2017г./. Уговорено е връщане на кредитната сума на анюитентни месечни погасителни вноски в размер на по 486, 76 лева, включваща част от главница и лихва с падежна дата – 30-то число на месеца.

Съгласно чл. 8 от договора кредитополучателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент, определян 5 периодично от кредитора, и надбавка. Посочено е, че към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 7, 44 % и стандартна надбавка от 4, 51 %, или лихвения процент по кредита е 11, 95 %. Годишният процент на разходите е 13, 31 %. Според чл. 8.1. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план. В клаузата на чл.

19.1 от Общите условия е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 проценти пункта.

С договор за покупко-продажба на вземА.я от 07.12.2016г. “Банка ДСК” ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърлила на ищцовото дружество, в качеството на цесионер, вземА.ята, посочени в приемо-предавателен протокол, част от които са и тези срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит.