Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 184 от 13.02.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 475/2023
Вид
Определение № 184
Подписан
13.02.2023
В сила
13.02.2023
Състав
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. София, 09.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20238003100475 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. против определение № 3017/26.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 2701/2022 г. от 14-ти състав на САС.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение съдът е приел, че предявения иск е недопустим, като е потвърдил постановеното в този смисъл определение на първоинстанционен съд.

Съдът е приел, че в случая основанието на иска е поведение на колективен орган при изпълнение на служебни задължения, конкретно на прокурори, при дейността им по конкретно наказателно дело, страна по което е ищеца по делото. Посочен е функционалния имунитет, с който се ползуват прокурорите при осъществяването на своята дейност.

Предвид посочените в исковата молба твърдения, съдът е посочил, че няма пречка ищецът да насочи иска си против посочения в исковата молба ЧСИ, от чиито действия се твърди че са претърпени вреди.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационните основания не се сочат конкретни правни въпроси, които да са разрешени от страна на въззивния съд при наличието на кая да е от предпоставките на чл.280 ГПК. Излагат са доводи по съществото на спора, като в тази насока се сочи практика на ЕСПЧ и СЕС, неотносима към изводите на съда относно допустимостта на предявения иск.

Сочи се също така, че по отношение на членовете на състава, разгледал делото в САС са били налице основания за отвод. Доколкото това твърдение може да се отнесе към правен въпрос, при наличие на основание за отвод, правилно ли е определението на съда, то следва 1 да се изложат твърдения относно наличието на основанията за отвод. Твърдението на жалбоподателя е, че по други дела, страна по които е касаторът, същите съдии от САС са си правили отвод. На първо място това твърдение не е обосновано /по делото липсват данни в тази насока/, а на следващо място следва да се отбележи, че съдията преценява наличието на основания за отвод по всяко конкретно дело. В тази насока не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване по този правен въпрос.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3017/26.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 2701/2022 г. от 14-ти състав на САС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2