Определение № 2200 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2200 гр. София, 10.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20258003901167 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Г. С. и С. И. С. срещу разпореждане № 1895/ 24.04.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 428/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав. С това разпореждане е върната подадената от жалбоподателите частна касационна жалба срещу определение № 731/ 17.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 428/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав, с което е оставено в сила определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 402 ГПК е отменено допуснато обезпечение и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.

Жалбоподателите считат, че обжалваното разпореждане е недопустимо и неправилно. Посочват, че определението на първоинстанционния съд, което е предмет на разглеждане от въззивния съд по подадена частна жалба, е такова за поправка на очевидна фактическа грешка. То подлежи на триинстанционно разглеждане, поради което и определението на въззивния съд, с което то е потвърдено, подлежи на касационно обжалване.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД я оспорва. Счита, че обжалваното разпореждане е правилно, защото определението на въззивния съд, с което е потвърдено това на първоинстанционния съд по искането за отмяна на обезпечение, не подлежи на касационно обжалване.

1

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.

1 ГПК вр. чл. 286, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред касационния съд, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното разпореждане, Софийски апелативен съд е приел, че по делото е постъпила частна касационна жалба от С. Г. С. и С. И. С. срещу определението, с което той се е произнесъл по правилността на акта първоинстанционния съд, постановен по искане за отмяна на обезпечение по чл. 402 ГПК. Направил е извод, че с това определение не се прегражда развитието на исковия процес, като то няма характера и на такова, с което се дава разрешение по същество на друго производство, защото, също както определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, има несамостоятелен и привременен характер. С оглед на това е счел, че посоченото определение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него жалба трябва да бъде върната от администриращия я съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

Производството по ч.гр.д. № 428/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав е образувано по частна жалба, подадена от С. Г. С. и С. И. С., имащи качеството на ищци по предявените пред съда искове срещу определение на първоинстанционния съд, с което той е отменил на основание чл. 402 ГПК допуснато в производството обезпечение. С постановено на 17.03.2025 г. определение по това дело въззивният съд се е произнесъл по правилността на обжалвания акт на първоинстанционния съд, като го е потвърдил.

В чл. 274, ал. 3 ГПК е предвидено, че когато са налице предпоставките на чл.

280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията на въззивните съдилища, които не са сред изрично посочените в тази норма, са изключени от обхвата на касационния контрол.

Въззивното определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е разгледано искане за отмяна на обезпечение по чл. 402 ГПК, няма характер на такова, с което се прегражда образуваното исково производство по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК или друго производство, което се развива в рамките на исковия процес по смисъла на чл. 274, ал.

3, т. 2, предл. 2 ГПК, защото с него не се препятства тяхното развитие. То не може да се квалифицира и като определение, с което се дава разрешение по същество на други 2 производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания по прилагане на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Определенията на съда по искания за отмяна на обезпечение по чл. 402 ГПК са част от актовете, които се постановяват в обезпечителното производство, което започва по молба за допускане на обезпечение на иск. В Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания, че обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право, което е предмет на делото или ще бъде негов предмет, чрез налагане на обезпечителни мерки, и по този начин да гарантира изпълнението на решението по съществото на спора, поради което обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес. Определенията по исканията за допускане на обезпечение, които са постановени в това производство, имат действие до приключване на исковото производство, като в хода на делото такива искания могат да бъдат правени повторно и съответно да бъдат разглеждани от съда. Ето защо тези определения имат несамостоятелен и привременен характер, поради което не отговорят на изискването на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и подлежат на двуинстанционно разглеждане. Същото разрешение трябва да бъде възприето и за определенията, с които съдът разглежда искане за отмяна на допуснатото обезпечение, които също се постановяват в обезпечителното производство. С оглед на изяснения характер на това производство, трябва да се приеме, че и тези определения имат несамостоятелен и привременен характер, поради което не отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

След като определението на въззивния съд, с което се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е разгледано искането за отмяна на обезпечение по чл. 402 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.

274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, следва да се заключи, че то не подлежи на касационно обжалване. В тази насока е и произнасянето в Определение № 1072 от 04.04.2025 г., постановено по ч.т.д. № 598/2025 г. по описа на ВКС, I т.о.

Предвид изложеното се налага крайният извод, че определение № 731/ 17.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 428/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за произнасяне по направено искане по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснато обезпечение на иск, не подлежи на касационно обжалване. Това прави подадената срещу този акт частна касационна жалба недопустима и тя трябва да бъде върната, което съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е в правомощията на 3 администриращия съд. Така се е произнесъл и Софийски апелативен съд с обжалваното разпореждане, поради което то е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1895/ 24.04.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 428/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4