Решение № 165 от 12.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330119118 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на И. М. К., ЕГН ********** , от гр. **************** , да бъде признато за установено по отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че е недействителен – нищожен договор № ********* за потребителски кредит тип „кредитна линия „ между страните или отделни клаузи от същия, съединен с евентуално искане да се прогласи нищожност на отделна клауза от него, и насрещен иск на кредитора за реално изпълнение на задълженията по същия договор и обезщетение за забава при това изпълнение - обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно основание чл. 19, 21 и 22 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП , вр. чл. 79 , 86 от ЗЗД , 240 от ЗЗД и чл. 9 и следващите от ЗПК.

Според съдържанието на исковата молба, на 22.08.2016 год. между страните бил сключен договор № ********* за потребителски кредит тип „кредитна линия„, по силата на който К. получил в заем сума в размер на 2200 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последният се задължил да върне заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 917.60 лева, при годишен процент на разходите от 50% и фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 %. Кредиторът приел разсрочено на 24 месечни погасителни вноски плащане, всяка по 129.90 лв., или общо - 3117.60 лева.

Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит , а договорката за заплащане на възнаграждение за 1 поръчител заобикаля нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК , тъй като годишния процент на разходите следвало да включва и възнаграждението на поръчителя, което не било направено. Затова се иска от съда да прогласи договора, евентуално – клаузата , предвиждаща плащане на възнаграждението за поръчител, за нищожни или недействителни.

Моли се за присъждане на разноските , а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация – плащането на 2200 лева в полза на К., но отрича пороци на договора или отделните му клаузи.

Предявило е и евентуално съединен насрещен иск да бъде осъден кредитополучателя да заплати останалите неплатени сума за главница по договора ( 121.60 лева, ведно със законната лихва от дата 20.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането ) и 11.32 лева – законна лихва върху същата главница от дата 19.02.2021г. до 19.01.2022г . Претендира и присъждане на разноските по тези искове.

К. оспорва насрещните искове като неоснователни, прави възражение за прихващане на главницата с насрещно негово вземане за недължимо платена сума за кредиторово възнаграждение по договора.

Вещото лице е дало заключение, че ако плащането на неустойката се включи в годишния процент на разходите , последният ще надхвърли 50.05 %

Исковете са допустими.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:

Страните са се съгласили, че между тях има договор с номер № ********* за потребителски кредит тип „кредитна линия“. Останалите факти са спорни.

Доказателствената съвкупност по делото се изчерпва с два погасителни плана ( л. 10 и 12 ), копия от договор за поръчителство от дата 17.06.2019г. , по който К. не е страна ( л. 41 и 42 ) и заключението на вещото лице.

Договорът не е представен, липсва оригинал или каквото и да било копие от него.

Договора за потребителски кредит следва да бъде съставен по закон в писмена форма като условие за действителност на договора. При липса на договор , съдът не може да изследва съдържанието му по реда на чл. 20 от ЗЗД и затова не може да прецени дали договора съдържа необходимите съобразно чл. 10 и 11 от ЗПК реквизити – дата и място на сключване , лихвен процент , стойности на годишния процент на разходите , общата дължима от потребителя сума и др. Тъй като съдържанието на договора е неизвестно , съдът не може да прецени дали той наистина съдържа задължение за заплащане от К. на възнаграждение на поръчител, както се твърди. По договора за поръчителство от дата 17.06.2019г. К. не е страна ( л. 41 и 42 ), а и в същия такова възнаграждение не е уговаряно между страните по него. И двата погасителни плана са с посочена в тях дата 11.06.2019г. , но с различно съдържание – този на л. 12 не съдържа задължение за заплащане на други 2 вземания освен главница и кредиторово възнаграждение. Този план единствен може да бъде съотнесен към договор № *********, но от него задължение за заплащане на възнаграждение на поръчител не личи, а и двата документа , озаглавени“ погасителен план „ не носят подпис на К..

Няма посочена дата на сключване на договора за кредит, следователно съдът не може да прецени кой е приложимия по време закон.

Съдът не може да формира извод за основателност на предявените от К. искове.

По евентуално съединените искове за реално изпълнение и обезщетение за забавата и възраженията срещу тях съдът няма да се произнесе, тъй като не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие , под което са предявени – уважаването на първоначалните искове.

Разноските остават така , както са направени. На ответната страна не се присъждат разноски за защита срещу първоначалните искове, тъй като няма данни такива да са направени; в единствения представен по делото договор за правна защита с ответното дружество е договорен само хонорар за предявяването на насрещния иск.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на И. М. К., ЕГН ********** , от гр. **************** , да бъде признато за установено по отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че е недействителен – нищожен договор № ********* за потребителски кредит тип „кредитна линия „ между страните, на основанието по чл. 22 от ЗПК.

Отхвърля исковете на И. М. К., ЕГН ********** , от гр. **************** , да бъде признато за установено по отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че е недействителна – нищожна – клаузата на чл. 1 ал. 2 от договор № ********* за потребителски кредит тип „кредитна линия „ между страните, на основанията по чл. 19 или 21 от ЗПК, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3