Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 936 от 01.04.2019, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 2396/2018
Вид
Определение № 936
Подписан
01.04.2019
Състав
БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 1.04.2019 год.

Ломският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Боряна Александрова

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2396 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Ж.С.Р. против „Уникредит Булбанк“

АД, с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.146 и чл.143 ЗЗП.

В отговора си на ИМ ответната страна прави възражение за подсъдност – чл.105 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на ЛРС, като съображенията да това са следните:

Разпоредбата на чл. 113 ГПК предоставя право на ищците по потребителски искове, да предявят иска си както по общите правила на чл.105 от ГПК- по постоянен адрес или седалище на ответника, така и по собствения си постоянен или настоящ адрес. При упражнено право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК и чл.

105 ГПК се дерогира. От друга страна въпросът за съдържанието на понятието "иск на потребител" и предпоставките за избор на местната подсъдност по чл. 113 ГПК, са разрешени с константна и единна задължителна съдебна практика на ВКС, според която изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Правният спор по делото произтича от сключен потребителски паричен кредит между ищцата и ответника с наведени твърдения за неравноправни клаузи по процесния договор. Ищцата има качеството на потребител на финансови услуги по смисъла § 13, т.1 ДР на ЗЗП, вр. с § 13, т.12 ДР на ЗЗП

– същата е физическо лице, което ползва услуги, свързани с банкова дейност, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът на основание чл.140 ГПК, след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира следното:

Иска е допустим – налице ли е интерес от търсената с иска защита;

Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна по спора;

Подведомственост на спора пред съда – искът е подаден пред компетентният съд.

Писмени доказателства, представени с исковата молба: да

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ПРЕДСТАВЕНИ

ОТ СТРАНИТЕ СА ОТНОСИМИ, ДОПУСТИМИ И

НЕОБХОДИМИ И СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ.

ОТНОСНО направените от ищцата доказателствени искания: съдът намира, че същите са относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати.

Водим от горното и на основание чл.

140 ГПК съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА искова молба от Ж.С.Р. против „Уникредит

Булбанк“АД.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства:

УКАЗВА на страните,че могат да разрешат възникналият правен спор чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

СЪОБЩАВА на страните, проекта си за доклад по делото :

Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД вр.чл.146 и 143 ЗЗП Ищцата твърди, че между |Светослава Р. като ФЛ и в качеството й на ЕТ и ответното дружество бил сключен договор за кредит на 31.05.2012г. за сумата от 35 хил.лв. задължението било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, който е собственост на ищацата по делото.

Ищцата твърди, че в качеството й на ипотекарен длъжник има правен интерес от настоящата искова претенция. Навежда твърдения за нищожни договорни клаузи в процесния договор.

Горното е основание за предявения иск.

Писмен отговор е постъпил от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Оспорва иска изцяло , подробно аргументирайки се за това.

НАЗНАЧАВА ССЕ с в.л. И.А., със задача на в.л. посочена в ИМ.

Указва на ищцата да внесе по сметката на ЛРС сума в размер на 200 лв. в 1-седмичен срок от получаване на настоящето.

ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество да представи следните документи:

1. Разширен лихвен лист, съдържащ стойностите на ГЛП и компонентите, включени в него, за период от датата на сключване на процесния договор до предявяване на ИМ в съда- 15.11.2018г.

2. Информация за сметка към процесния договор №

М1294/31.05.2012г., пот която да е видно какви сучи са били дължими и какви суми са били заплатени в същият период, както по т.1.

УКАЗВА на ищеца, че твърдените от него обстоятелства следва да установи с предвидените в ГПК доказателства.

УКАЗВА на ответника че следва да установи възраженията си с всички допустими в ГПК доказателства.

НАСРОЧВА делото за 28.05.2019 год., 10,00 часа.

Да се призоват страните с преписи от определението.

Районен съдия: