Решение № 139 от 09.10.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Първомай, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100293 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Постъпила е Жалба вх. № 1886/06.06.2023 г. с правно основание чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, с която жалбоподателят Д. С. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н. Г. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да отмени Заповед рег. № 325зз-53/22.05.2023 г. за задържане на лице, издадена от мл. инсп. Р. Ж. Д. в Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив.

Жалбоподателят оспорва административния акт с доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му. Релевира, че не е издаден от компетентен орган, не съдържа конкретно изложение на фактическите и правните съображения за налагане на въпросната принудителна административна мярка – липсва описание на мястото, времето и основните обстоятелства, обосноваващи подозрението за причастност към престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), както и че предприемането й не е било необходимо поради отсъствие на опасност жалбоподателят да се укрие или да извърши друго престъпно деяние.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си пълномощник 1 поддържа жалбата, а ответникът по нея се явява и без да застъпва становище по съществото на административния спор, обяснява, че е издал формално оспорваната заповед и че нейният адресат не е задържан в арестно помещение.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Г. Д. Г., които се кредитират като конкретни, подробни, последователни и почиващи на непосредствени впечатления, се установява, че по молба на ръководството на Основно училище „Георги Караславов“ – Първомай в сутрешните часове на 22.05.2023 г. свидетелят и колегата му младши инспектор Р. Ж. Д., заемащи съответно длъжностите „Младши автоконтрольор” и „Старши полицай ООР” в РУ – Първомай и изпълняващи служебните си задължения по автопатрул, предприели проверка за употреба на алкохол и упойващи вещества и за изправността на пътната документация по отношение на водача в лицето на жалбоподателя на паркиран близо до учебното заведение автобус марка и модел „Сетра С315IТХL” с рег. № ***, с който предстояло превозване на ученици на екскурзионно пътуване. За целта го тествали на място с технически средства „Драг тест 5000” и „Дрегер алкотест 7510”, които показали съответно наличие на бензодиазепин и отрицателен резултат. Повторното му изпробване с „Драг тест 5000”, което полицейските служители извършили поради съмнение в достоверността на първото, породено от обяснението на шофьора, че по-рано през деня е приемал инсулин, отчело не само бензодиазепин, но и амфетамин.

Придружен от тях и насочен със съставен от свид. Г. талон за медицинско изследване, жалбоподателят предоставил кръвна проба в Център за спешна медицинска помощ – Пловдив, Филиал Първомай, след което бил отведен в полицейския участък в гр. Първомай, където в 07:00 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР младши инспектор Р. Д. издал Заповед рег. № 325зз-53/22.05.2023 г. за задържането му за срок до 24 часа в помещение на РУ – Първомай с мотиви за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества и техните аналози – бензодиазепин и амфетамин, а в 07:40 часа бил обискиран при условията на чл. 80 от ЗМВР, в уверение което е изготвен Протокол рег. № 325р-4173/22.05.2023 г. за обиск на лице от 22.05.2023 г. от същия полицейски орган.

В Декларация, оформена на 22.05.2023 г. в 08:00 часа, задържаният заявил, че е запознат с правата си на адвокатска и медицинска помощ, отказ от защитник, оттеглянето му, информиране относно основанията и срока на задържането, уведомяване за него на друго лице/консулството или посолството на своята държава, обжалване на законността му пред съда, устен и писмен превод или тълковник, запазване на мълчание, свиждания, получаване на колети, храна и екземпляр от заповедта за задържане, че не желае адвокатска защита, медицински преглед от лекар и известяване на член от семейството му или друго заинтересовано лице, че страда от диабет и че няма нужда от специална хранителна диета.

2

Разяснение на правата му по чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 73 от ЗМВР се съдържа и в процесната заповед, която подписал и препис от която му бил връчен. Свид. Г. излага сведения, че постановяването й било формално и че по време на задържането водачът изобщо не бил въвеждан в арестното помещение, а до освобождаването му, което според отразеното в нея било на същата дата в 11:00 часа, стоял в сградата на полицейското учреждение или пред нея.

Сред доказателствените материали фигурира Заповед № 28/22.05.2023 г. на свид. Г. в качеството му на младши автоконтрольор, оправомощен със Заповед № 317з3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, за налагане на жалбаподателя на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно преводно средство до разрешаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, поради това, че на 22.05.2023 г. около 07:37 часа в гр. Първомай на ул. „Княз Борис І” до Основно училище „Георги Караславов” управлява автобус марка и модел „Сетра С315IТХL” с рег. № ***, собственост на „Елиттуртранс”, БУЛСТАТ: ***, след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При така описаните фактически положения съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимиран по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК субект срещу подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР индивидуален административен акт пред родово и местно компетентния съобразно същата разпоредба съд и отговаря на процесуалните предписания на чл. 150 и чл. 151 от АПК, а разгледана по същество, се преценя за основателна.

Чл. 72, ал. 1 от ЗМВР в приложимата му за казуса редакция от ДВ, бр. 62 от 5.08.2022 г. гласи, че полицейските органи могат да задържат за срока по чл. 73, изр. 2 от ЗМВР – а именно не повече от 24 часа, лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест, 7. в други случаи, определени със закон.

Чл. 73, изр. 1 от ЗМВР забранява да се ограничават други права на задържания при режима на чл. 72, ал. 1, т. 1-4 от ЗМВР освен това на свободно придвижване.

В чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР са регламентирани правата му: незабавно да бъде информиран за основанията за задържането му на разбираем за него език, когато не владее български език (ал. 3), да обжалва законността на задържането пред районния съд по 3 седалище на органа (ал. 4), на защитник от момента на задържането, на отказ от такъв и от даване на обяснения, когато е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 на ЗМВР (ал. 5), и за задържането незабавно да бъде уведомено посочено от него лице (ал. 6).

В чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че за лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се издава писмена заповед за задържане, в която съгласно ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е, чрез Министерството на външните работи, а ако е гражданин на две или повече държави – консулските органи на държавата по негов избор, и е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

По правилото на чл. 74, ал. 3, изр. 2 и ал. 3 от ЗМВР заповедта се подписва от полицейския орган и от задържания, на когото по указанието на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР се връчва копие от нея, а отказът или невъзможността му да я подпише се удостоверява с подписа на един свидетел. Според чл. 74, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни тези по ал. 2, т. 6, букви „б”-„е”.

Процесуално задължен от чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, нормирани в чл. 146 от АПК, съдът намира, че Заповед рег. № 325зз-53/22.05.2023 г. за задържане е издадена в установената от чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и е подписана от предметно компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в лицето на младши инспектор Р. Ж. Д., заемащ длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ – Първомай, което е териториално подразделение на ОД на МВР – Пловдив, в рамките на предоставените му от чл. 72, ал. 1 от ЗМВР правомощия, като съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗМВР, както и подпис на задържания, на когото е надлежно предаден и препис от нея. Правата му са изчерпателно разяснени, в уверение на което е попълнил Декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.

Чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изисква посочване на фактическите и правните основания на задържането. Съдебната практика на административните съдилища и на ЕСПЧ по аналогични казуси поддържа, че според чл. 5, §1, б. „с” (буква „в”) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи лицето може да бъде задържано по „обосновано подозрение”, че е извършило престъпление, и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (§46). Поради това задържането следва да бъде аргументирано с конкретни данни, които са довели административния орган до обоснованото предположение, че 4 задържаният е автор на инкриминираната проява по дадената правна квалификация.

В разглежданата конкретика предприетото задържане е основано на нормата на чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с фактическо твърдение, че задържаният е управлявал моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества и техни аналози – бензодиазепин и амфетамин – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, но визираното описание не е достатъчно да удовлетвори изискването за фактическа обоснованост, тъй като не е конкретизирано нито времето и мястото на деянието, нито управляваното моторно превозно средство. Далеч по-прецизна е индивидуализацията на стореното в Заповед № 28/22.05.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, което обаче не би могло да санира фактическите пропуски в обжалваната. Допускането им влече непреодолима неяснота относно признаците на противоправната постъпка, провокирала задържането, още повече че в часа, посочен в Заповед № 28/22.05.2023 г. – а именно 07:37 часа, деецът вече е бил задържан съгласно заповедта за задържане, а е изяснено и че при пристигането на полицейските служители за тестването му автобусът не е бил в движение, т. е. предполагаемото му правонарушение логически би следвало да предхожда този момент.