Решение № 73 от 06.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 73 грМ., 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД М. в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261600600151 по описа за 2026 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 27 от 10.12.2025 г. на РС Л. по НОХД № 171/2025 г. по описа на същия съд подсъдимият К. Г. Р. от с. С.М., облМ., бил признат за виновен за извършено престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК; на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на наказание „шест месеца лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; възложил разноските по делото за сметка на подсъдимия.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия К. Г. Р., чрез упълномощения му защитник – адв. Д. Ц. – АМ., с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита. Моли съдa да постанови решение, с което да оправдае подсъдимия.

В открито съдебно заседание прокурорът счита постановената присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Излага доводи, че са събрани всички относими доказателства и намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. Поддържа, че определеното наказание отговаря на тежестта на извършеното деяние, съобразено е и с процесуалното поведение и личността на дееца, както и на целите, предвидени в чл. 36 от НК.

1

Защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба в цялост, като моли да бъде отменена първоинстанционната присъда. Навежда доводи за необоснованост, неправилност, незаконосъобразност, както и за липса на формиране на субективния елемент у подсъдимия. Излага подробни доводи в представената писмена защита.

Жалбоподателят се явява лично, в последната си дума моли да бъде оправдан.

Окръжен съМ., след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество – същата е неоснователна.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Л.. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият К. Г. Р. от с. С.М., облМ., е признат за виновен в това, че на хх г. в с. С. облМ., в съучастие с неустановени в производството лица, които като извършители с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у Г Н Ц от с. С. облМ., като по телефона се представили за други лица – мъж, който се намира заедно с дъщеря му Н.Н..а Николова и жена, която се представила като Н.Н. която има здравословни проблеми и се нуждае от парични средства, които Г Н Ц предал на непознато за него лиже – обвиняемия К. Г. Р., който като помагач улеснил извършването на престъплението, като отстранил спънки – възможност извършителите да бъдат разпознати и задържани и приел физически паричната сума от Ц като с това му причинил имотна вреда в размер на 3 000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

Безспорно установената фактическа обстановка по случая е следната:

Подсъдимият живее в с. С.М., облМ., неосъждан е, ползва се с добро име в селото. Към момента на инкриминираното деяние бил трайно безработен и усилено търсил работа.

Пострадалият Г.Ц. живее в с. С. облМ. заедно със съпругата си. На хх г. бил сам в дома си, тъй като съпругата му се намирала в грМ. за провеждане на лечение. Не притежава мобилен телефон, единствено стационарен такъв.

Около 10 часа получил телефонно обаждане на домашния си телефонен номер хх от непознато лице, което му съобщило, че дъщеря му има здравословен проблем с очите и се намира в болница, като следвало да се направи спешна операция, за която били необходими парични средства в размер на 7000 лева.

2

Непознатият мъж му казал, че ще му позвъни малко по-късно за инструкции.

Телефонът отново позвънил, като насреща лице с женски глас се представило за дъщеря му и го нарекло „татко“. Ц. се заблудил и помислил, че наистина разговаря с дъщеря си, казал, че има събрани 3000 лева. Женският глас казал на възрастния човек, че отново ще получи обаждане къде да отиде с парите.

Телефонът на св. Ц. отново позвънил, като мъжки глас казал, че той е лицето, на което следва да предаде парите, като от възрастния мъж се искало да отиде до автобусната спирка в селото. Свидетелят Ц. поискал синът му С. да отиде да вземе парите, но му било отговорено, че дава кръв в момента. Мъжът казал на пострадалия при тръгване към спирката да не затваря домашния си телефон. Св. Ц. сложил сумата от 3000 лева в полиетиленов плик с надпис „хх“ и тръгнал към указаното място. Там пристигнал около 11:00 часа.

На 12.11.2024 г. подсъдимият попаднал на обява за набиране на шофьори на бусове за цялата страна за превоз на пратки. Обявата била качена от женски профил в социалната мрежа Фейсбук. Нямало оставени телефони за контакт, затова подсъдимият се свързал чрез месинджър относно предлаганата работа.

Отговорено му било, че ще бъде свързан с човек, с който ще разговаря.

По гореописания начин, на 13.11.2024 г. подсъдимият бил потърсен от непознат мъж, който се представил за свещеник, занимаващ се с дарителска дейност на територията на Република България. Обяснил му, че за тази цел с бусове и коли се превозват пратки за социално слаби и болници. Попитал го дали разполага със собствен автомобил, като Р. потвърдил, че притежава лек автомобил „хх, при което непознатият мъж му предложил работа, която се състояла в извършването на транспортен курс от гр. Л. до гр. Р. Трябвало да транспортира пратка – пари, кашони и дрехи до хх гр. Р.с неговия автомобил срещу заплащане от 400 лева и 300 лева за гориво. Подсъдимият се съгласил.

Непосредствено след това позвънил на свой близък познат – св. О.Е. – бивш служител на МВР, за да му каже, че си е намерил работа по интернет, свързана с прекарване на пратки. хх, от своя страна, го посъветвал да внимава, тъй като вероятността да намери добре платена и сериозна работа по интернет е малка.

Казал му, че при превозването товарите трябва да са съпроводени със съответните документи и да внимава какво превозва, за да не попадне в престъпна схема.

На следващия ден – хх г., около 08:30 часа, непознатият мъж позвънил на подсъдимия и го запитал готов ли е да извърши курса и дали знае къде се намира с. С. облМ.. Р. отговорил положително, а непознатият се представил с имена М.Д.. Дал му указания, че трябва да отиде до с. С. където ще го чакат поп и попадийка и ще му предадат пратката, която трябва да закара до гр. Р.

Стигайки в с. С. със собствения си автомобил – хх с рег. № хх, непознатият мъж му казал да не прекъсва разговора с него и го упътил да отиде до края на селото, където ще го чака човек с шарени дрехи и ще му даде пратката.

Подсъдимият продължил пътуването, въпреки че първоначалните указания били други – че пратката ще бъде предадена от поп и попадийка. Стигайки до спирката, видял възрастен мъж с шарени дрехи. Този човек бил пострадалият 3

Г.Ц.. Подсъдимият идвал с автомобила си откъм гр. Л. и спрял пред спирката.

Св. Ц. отворил предната дясна врата на автомобила, казал: „добър ден“ и влязъл вътре. Непознатият мъж, който разговарял с подсъдимия, му казал да даде телефона на възрастния човек. Св. Ц. провел разговор пред подсъдимия, като попитал: „сигурен ли е човекът“, след което дал парите на Р. и слязъл от автомобила. Минал отзад и огледал регистрационния му номер внимателно.

Подсъдимият потеглил и съобщил по телефона на мъжа, че е взел парите, които трябва да занесе в хх гр. Р. като попитал как и откъде ще си получи обещаното възнаграждение – 400 лв. за курса и 200 лв. за гориво. Мъжът отговорил да бръкне в плика и да вземе 600 лева, а останалите да занесе до гр.

Р. Тогава подсъдимият заявил, че ще отиде в полицията, тъй като бил излъган, но мъжът го заплашил. След тези думи, Р. се прибрал в дома си, паркирал колата в двора си и заключил дворната порта. Решил да потърси съвет от негов познат прокурор по телефона, но не успял да се свърже.

Междувременно, бил получен оперативен сигнал до дежурния ОДЧ РУ – Л., че е извършена телефонна измама на възрастен човек в с. С. облМ., като било възложено извършването на проверка от полицейски служители от ПУ гр. Брусарци – св. С.И и К.Ц. Посетили адреса на св. Ц., който им разказал за телефонното обаждане от „доктора“ и „дъщеря му“, както и за срещата с подсъдимия и предадената сума пари. Възрастният мъж не успял да опише подсъдимия или автомобила, но посочил мястото и посоката, в която е тръгнал същия. След провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия, установили, че автомобилът е хх с рег. № хх След справка с дежурния ОДЧ, разбрали, че собственик на автомобила е Р., като се оправили за проверка на адреса, на който живее в с. С.М.. Установили паркирания автомобил в двора, както и подсъдимия. Още с пристигането на униформените служители, Р. им заявил, че знае за какво идват и им показал парите. Било извършено претърсване и изземване, като били иззети банкноти с различен номинал на обща стойност 3000 лева.

По повод горното, било образувано ДП № 748/2024 година по описа на РУ Л..

В хода на разследването и на проведеното съдебно следствие са приобщени писмени и гласни доказателства.

Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин, като подробно РС Л. е изложил мотиви защо я приема за установена.

Правилно РС Л. е обсъдил свидетелските показания, като им дал вяра, предвид, че се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. ОМ. се солидирализира с доводите на първостепенния за кредитиране на свидетелските показания на: Георги Ц С.И, К.Ц. Н.Н. Н.Н О.Е. и И.А.. Всички те са взаимосвързани и последователни.

Правилно първостепенният съд обсъдил дадените обяснения от подсъдимия, като отчел двойствената им природа. ОМ. се солидализира с изводите на съда, че обясненията на Р. в частта, че не е съзнавал, че е намесен 4 в телефонна измама, не следва да се кредитират, тъй като се явяват неговата естествена защитна позиция. Контролираният съд правилно анализирал, че в останалата си част, дадените обяснения от подсъдимия кореспондират в установената фактическата обстановка, поради което им дал вяра.

Защитата излага съображения, че не са положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина поради неуважено искане първо в хода на ДП, а след това и в съдебно заседание за събиране на доказателства от страна на защитата. ОМ. се солидализира с изложените доводи на РП-Монтана, ТО-Л. и РС Л.. Правило РС Л. приел, че установяването на непосредствения извършител на деянието е правно ирелевантно в случаите, в които е невъзможно разкриването на самоличността на извършителя и е възможно воденето на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник.

Настоящият съд споделя и цитираната съдебна практика в мотивите на обжалваната присъда. Правилно приел, че наказателната отговорност на помагача е лична и е обусловена от изпълнението на извършителя на престъпното деяние, но не се влияе от това, дали същият ще носи наказателна отговорност за него. На следващо място, релевантни са изложените съображения, че в случаите, в които е невъзможно разкриването на самоличността на извършителя, е възможно воденето на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник. Следва да се отбележи, че инкриминираното деяние е извършено на хх г., а на 14.04.2025 г. е отправено доказателственото искане при предявяване на разследването. Фактическата обстановка досежно престъпната деятелност на подсъдимия като помагач е изцяло изяснена, като провеждането на допълнителни ОИМ на територията на две държави – Р. България и Румъния, не би довело до промяна в ангажирането на наказателната отговорност спрямо подсъдимия.