Определение № 418 от 09.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 09.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000569 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и сл., вр. чл. 262, ал.

3 от Гражданско-процесуалния кодекс.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 11881/17.08.2026 год. по входящия регистър на ОС – Стара Загора, подадена от Ю. Л. Я., действащ чрез пълномощника си адв. П. Р., против разпореждане рег. № 1169/16.07.2026 год., постановено по т.д. № 240/2025 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е върната въззивна жалба вх. № 5291/08.04.2026 год. по вх. регистър на ОС – Стара Загора, подадена от пълномощник на Ю. Л. Я. против решение № 93/10.03.2026 год., постановено по т.д. № 240/2025 год.

Частният жалбоподател счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен.

Твърди се, че след като първоинстанционният съд констатирал, че по въззивната жалба не е внесена дължимата за въззивното производство държавната такса и дал указания за нейния размер, таксата била внесена в срок, а на съда били изпратени доказателства за това. Поради посоченото частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод, че нередовностите на въззивната жалба не са отстранени.

Отправено е искане към въззивния съд да бъде отменено изцяло оспореното разпореждане № 1169/16.07.2026 год. като неправилно и незаконосъобразно и да бъде разпоредено на ОС – Стара Загора да изпрати т.д. № 240/2025 год. на АС – Пловдив за разглеждане на въззивната жалба по същество. Към жалбата не са представени доказателства.

Препис от частната жалба е връчен на ищеца в първоинстанционното производство „Пи Ес Ел Брокер“ ЕООД, като в указания му едноседмичен срок не е постъпил отговор.

1

По така постъпилата частна жалба АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ намира следното:

Жалба вх. № 11881 е подадена от името на легитимирано лице – ответник в първоинстанционното производство по т.д. № 240/2025 год.

Подписана е от адвокат с надлежно учредена представителна власт да извършва правни действия от името на жалбоподателя Я.. Жалбата е подадена при наличие на правен интерес от обжалване срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в съответствие с изричната разпоредба на чл. 262, ал. 3 ГПК.

Подадена е в рамките на указания на жалбоподателя едноседмичен срок от връчването на разпореждането /06.08.2026 год./ – постъпила е в съда на 17.08.2026 год., но е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 13.08.2026 год., която дата е последния ден от едноседмичния срок за обжалване. Изпълнени са указанията на съда за внасяне на дължимата за производството държавна такса. В изпълнение на указанията на АС – Пловдив по разпореждане рег. № 353/02.10.2026 год. жалбата е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

Поради това същата подлежи на разглеждане по същество. По същество АС – Пловдив установи следното:

На 10.03.2026 год. по т.д. № 240/2025 год. по описа на ОС – Стара Загора е постановено съдебно решение рег. № 93, с което предявените от „Пи Ес Ел Брокер“ ЕООД против Ю. Л. Я. осъдителни искове за присъждане на парични суми са уважени.

На 08.04.2026 год. срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба вх. № 5291 от Ю. Я.. Жалбата е подадена от пълномощник с надлежна представителна власт.

С разпореждане от 20.04.2026 год. на съдията докладчик е прието, че въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, но не е внесена дължимата за въззивното производство държавна такса съгласно чл.

261, т. 4 ГПК. Поради това въззивната жалба е оставена без движение до представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 1001,63 евро по сметка на Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщението, като жалбоподателят е изрично предупреден за последиците от неизпълнението на указанията на съда, а именно, че въззивната жалба ще бъде върната. Съобщението за разпореждането на съда е връчено на жалбоподателя на 28.05.2026 год.

В рамките на срока за изпълнение на указанията на съда е постъпила молба от жалбоподателя вх. № 8463, с която е поискано срокът за внасяне на дължимата държавна такса да бъде продължен с една седмица, считано от изтичането на първоначално указания срок.

Молбата е уважена, като с разпореждане рег. № 954/10.06.2026 год. срокът за отстраняване на нередовностите на жалбата е продължен до 11.06.2026 год. По този начин изцяло е удовлетворено искането на 2 жалбоподателя за едноседмично удължаване на първоначално указания срок.

Разпореждането на съда за продължаване на срока не подлежи на обжалване и съответно, по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК не подлежи на съобщаване.

Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 63 ГПК страната, поискала продължаване на срок, следва сама да следи за произнасянето на съда.

В рамките на продължения срок, а и до постановяването на обжалваното разпореждане – повече от един месец след изтичането на продължения срок, противно на твърденията на жалбоподателя по делото не е постъпвала молба от ответника в първоинстанционното производство, към която да представя доказателства за внасяне на указаната държавна такса. Поради това съдът е постановил оспореното в настоящото производство разпореждане рег. № 1169/16.07.2026 год. В него е констатирано, че в указания на жалбоподателя Я. срок не са отстранени констатираните с разпореждане № 625/08.04.2026 год. нередовности на въззивната жалба. Ръководен от направената констатация ОС – Стара Загора е постановил връщане на въззивна жалба вх. № 5291/08.04.2026 год.

В частната жалба, предмет на настоящото производство, е изложено твърдение, че указаната на жалбоподателя държавна такса е внесена в срок, а на съда са изпратени доказателства за това. Това твърдение обаче е неподкрепено с никакви доказателства. По т.д. № 240/2025 год. липсва молба от жалбоподателя, към която да е приложил доказателства за внасянето на указаната му държавна такса. Констатацията за липса на подобна молба и доказателства за внасянето на такса се основава както на хартиеното досие на търговско дело, така и след детайлна справка в електронната папка на делото, направена от въззивния състав в ЕИСС. Доказателства за внасянето на държавната такса за въззивно обжалване на решението не са представени и с процесната частна жалба.

Липсата на доказателства за внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса, при ясно указание до жалбоподателя за нейния размер и за необходимостта съда да бъде уведомен за внасянето й, както и изрично съобщеното предупреждение за последиците от невнасянето на таксата, води въззивния съд до извода, че са се осъществили предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и въззивната жалба подлежи на връщане.

Като е постановил съдебния си акт в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно разпореждане.

Поради това частната жалба срещу разпореждане рег. № 1169/16.07.2026 год. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №

11881/17.08.2026 год., подадена от името на Ю. Л. Я., против разпореждане рег. № 1169/16.07.2026 год., постановено по т.д. № 240/2025 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е върната въззивна жалба вх. № 5291/08.04.2026 год. по вх. регистър на ОС – Стара Загора, подадена от адв. П.

Р. – пълномощник на Ю. Л. Я. против решение рег. № 93/10.03.2026 год., постановено по т.д. № 240/2025 год. по описа на ОС – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Същото подлежи на връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4