Определение № 1041 от 01.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 01.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002902225 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците в производството А. Г. Б., Ж. Г. Г. и З. Г. П., чрез процесуален представител, срещу въззивно решение № 238 от 12.06.2024 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 193 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 47 от 26.01.2024 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 279 по описа на съда за 2022 г., с което на свой ред са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 120000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането – 09.02.2021 г. до окончателното изплащане, претенциите за които суми са предявени като частични от суми в общ размер от по 200000 лв. за всеки от касаторите, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от ПТП, причинено на 09.02.2021 г. от Й.Д.Д. при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № РВ0399АВ на път ІІІ – 8005, км. 2 по пътя, свързващ с. Цалапица - гр. Стамболийски, около 19:12 ч., вследствие на което е настъпила смъртта на Г. А.ов Б., ЕГН: **********, 1 със законните последици по отношение на разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд редица нарушения на процесуалните правила, обусловили и неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост на обжалваното решение.

Твърди се, че въззивният съд е обсъдил незадълбочено и е преценил показанията на разпитаните свидетели – очевидци на процесното ПТП Д.Т, в противоречие с многогодишната практика на ВКС и в разрез с научните, логическите и опитните правила, съобразно които същите следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване на евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. В изложения смисъл се сочи, че показанията на свидетеля Д. /водач на МПС/ и на свидетеля Т. /пътник в лекия автомобил и братовчед на водача/, не са преценени в хипотезата, в която са дадени, а именно – от лице – роднина на водача на увреждащото МПС, в какъвто смисъл се критикува оценката на съда, на конкретни, дадени от свидетелите показания досежно възприятията им за процесното ПТП.

Претендира се необоснованост на въззивното решение, като постановено при пренебрегване от страна на съда, на научните, логическите и опитните правила, довело до грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, изразяващи се в нарушаване на норми от неюридически характер. Като основно нарушение на правилата на формалната логика и на емпиричните правила се сочат изводите на съда относно фактическата обстановка, която отразява свидетелските показания. Излага се, че от безспорно установените по делото обстоятелства – алкохолно опиянение на пешеходеца, неговата възраст – 76 г., както и сведенията за продължителното му лъкатушене и залитане, въззивната инстанция напълно несъобразявайки всякаква формална и житейска логика е приела, че Б. е бил в съС.ие да се движи с висока скорост и то да бяга, като съдът напълно игнорира атмосферните /зимни/ условия, при които е настъпило ПТП и приетите по делото фотоалбуми, от които се вижда, че банкетът от лявата страна по 2 посока на движение на автомобила се състои от кал и локви, което опровергава логичността и обосноваността на изводите на съда.

Претендира се липса на логическа последователност при обсъждането на приетата по делото САТЕ, в каквато насока се излагат подробни оплаквания, базирани на дадените от ВЛ по същата, различни варианти за възможна предотвратимост на настъпването на ПТП в зависимост от движението на пострадалия, който се е придвижвал от ляво надясно спрямо посоката на автомобила. Сочи се, че съдът, пренебрегвайки безспорните според касатора несъответствия с правилата на формалната логика, изтъкнати от него, от изложените от ВЛ като възможни няколко варианта за механизма на ПТП, кредитира единствения такъв, в който водачът на лекия автомобил не е могъл да реагира своевременно на появилата се опасност и да предотврати удара – при движение на пострадалия Б. бегом с висока скорост, който вариант същевременно не се подкрепя от събрания доказателствен материал.

Настоява се, че въззивният съд е пренебрегнал факта, че е налице нарушение от страна на водача на увреждащото МПС, на общоприетите правила за движение по пътищата, регламентирани в чл.

20 ЗДвП, свързани според подробно изложеното от касатора главно с избора на скоростта на движение на МПС от страна на водача при конкретната пътна обстановка, както и че съдът е оставил неизследван въпроса за отговорността на водача на увреждащото МПС спрямо тази на пешеходеца, в каквато насока се излагат също подробни оплаквания.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаването на предявените от касаторите искове, при условията на евентуалност – връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поставят, с твърдение, че са правни, съществени са за изхода на делото и са обосновали решаващите изводи на съда, въпросите:

1. Какви са критериите за прилагане на разпоредбата на чл. 172, предл. последно от ГПК при преценка на свидетелските показания на водача на застрахования при ответника автомобил, причинил ПТП при 3 иск с правно основание чл. 432 от КЗ?

Твърди се, че решаващият извод на съда в насока на това, че поведението на причинителя на ПТП не е противоправно, от фактическа страна почива изцяло на показанията на водача на МПС Д. и неговия спътник – свидетеля Т., които според въззивната инстанция установяват, че пострадалото лице се е движело „бегом с висока скорост“. От своя страна техническата експертиза дава становище, че само в хипотезата, в която пострадалото лице – пешеходецът Б., се е движил „бегом с висока скорост“, то ударът би се явявал неизбежен, като водачът не е имал техническа възможност да го избегне чрез безопасно екстремно спиране.

Претендира се, че при преценка на свидетелските показания на свидетелите Д. и Т. съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 50095 от 03.04.2024 г. по т.д. № 1318/2022 г. на Първо т.о. и цитираните в него решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на Второ г.о., решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на Четвърто г.о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на Четвърто г.о., решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на Четвърто г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на Четвърто г.о., решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на Второ г.о., решение № 131 от 12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013 г. на Четвърто г.о. и решение № 279 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на Първо г.о., част от разрешенията в които съдебни актове, относими към възможната заинтересованост на свидетелите и задълженията на съда при преценката й, се възпроизвеждат в изложението. Настоява се, че несъобразявайки заинтересоваността и на двамата свидетели, въззивната инстанция е приела, че пострадалото лице се е движело „бегом с висока скорост“, този извод съдът извел от обстоятелството, че разпитаните лица имали „възприятие за мигновеност“, а въпреки че свидетелят Т. сочи, че пострадалият се движел по средата на пътя, въззивният състав приел, че тези показания били изолирани от общия смисъл на показанията, че пострадалият е бил видян от лицата в автомобила изведнъж – „мернал се за секунда“. Излага се, че решението на съда по никакъв начин не коментира обстоятелството, че и двамата свидетели твърдят, че пешеходецът е залитал и е криволичил по пътя, а 4 възприемането на движението като залитащо и криволичещо само по себе си изключва внезапността на появата на пешеходеца, просто защото човешките сетива изискват значително по-дълго време, за да възприемат и оценят начина на движение и специфичните характеристики на това движение. Изтъкват се конкретни различия в свидетелските показания на св. Т., дадени пред съда и пред органите на досъдебното производство.

2. Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила и да ги приложи при формиране на изводите си?

По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с трайно установената практика – примерно, но не само решение № 305 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1110/2011 г. на Четвърто г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да съобразява т. 3 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и с приетото за необосноваността, като порок на съдебните решения на инстанциите по същество, в мотивите към ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които са задължителни за съдилищата.

По изложени съображения се поддържа, че в случая изводите, които са направени от въззивния състав относно логическото интерпретиране на фактите, формиращи фактическия състав на непозволеното увреждане, са в пълно несъответствие с правилата на формалната логика. Това според касатора се отнася на първо място до изводите на съда за фактическата обстановка, която отразяват свидетелските показания, като според възрастта на пострадалия /76 г./ и доказаното по делото обстоятелство, че същият е употребил алкохол в степен, отговаряща на средна към горна степен на алкохолно опиянение, напълно нелогично съдът е приел, че пешеходецът е бил в съС.ие да се движи с висока скорост, бегом, и е намерил, че възрастта му е без правно значение, защото според показанията на св. В., същият бил „енергичен и трудоспособен човек“. Критикуват се като нелогични изводите на съда и при преценка на заключението на САТЕ, и изложените в същото варианти за настъпване и възможностите за избягването на удара, с оглед начина на поведение на пешеходеца /пресичане или движение по средата на платното по осевата линия/, и скоростта му на движение.

Поддържа се, че изводите на съда за начина именно на пресичане, а не на 5 движение по платното, както и за движението на пешеходеца именно бегом с висока скорост, са формирани при драстично нарушение на правилата на логическото мислене, и основани на установените по делото чрез медицинската експертиза наранявания по тялото на пешеходеца, които според касатора не могат да бъдат категорично доказателство за движение при пресичане на платното, и по отношение трактовката на които касаторът излага собствени алтернативни възможности, произтичащи според него от друга възможна преценка на същите факти, и различни от тези на съда.

3. Необосновано ли е съдебното решение по иск с правно основание чл. 432 от КЗ в хипотезата, в която автотехническата експертиза е дала няколко възможни варианта на механизъм на настъпване на ПТП, като само в един от тези варианти ударът се явява непредотвратим, съдът да кредитира само този вариант, когато последния не се подкрепя от останалите доказателства по делото? По този въпрос се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в частност с определение № 316 от 18.05.2022 г. по т.д. № 2148/2021 г. на Второ т.о. на ВКС, обширна част от мотивите на което е цитирана в изложението с твърдение, че очевидно фактите по делото, по което е постановено цитираното определение, включително и изтъкваната от касатора многовариантност на заключението на ВЛ по САТЕ, и тези по настоящото дело твърде се доближават.

4. Какъв е обемът на отговорността на водача на МПС, съпоставен с обема на отговорността на пешеходеца като уязвим участник в движението и какви са приложимите критерии, за да се възприемат за нарушени общоважимите правила за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20 ЗДвП? Претендира се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – решение № 91 от 27.07.2017 г. по т.д. № 1099/2016 г. на Второ г.о. и решение на № 60119 от 08.11.2021 г. по т.д. № 1449/2020 г. на Второ т.о., като част от мотивите на второто от които решения и цитираните в тях разрешения на ТР № 28 на ОС на ВС по н.д. № 10/1984 г., са възпроизведени в изложението, с твърдението, че и в настоящия случай, както в цитирания, с оглед конкретната пътна обстановка, установената по делото скорост на МПС е несъобразена, 6 особено с оглед обстоятелството, че ПТП е настъпило в населено място.