Определение № 409 от 15.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Бургас, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500172 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постановено решение № 143/23.07.2025г., с което Апелативен съд – Бургас се е произнесъл по въззивна жалба вх.№ 4064/27.02.25г. на БОС от ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, против решение № 66/04.02.25г. по гр.д.№ 20242100101018/2024г. на БОС и въззивна частна жалба вх.№ 7113/09.04.25г. на БОС от ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, против определение № 911/27.03.25г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, също по гр.д.№ 1018/2024г. на БОС. С решение № 143/23.07.2025г. по в.гр.д.№ 172/25г. на АС - Бургас е постановено какви суми дължи всяка от страните за такси и разноски, като са съобразени и присъдените пред първата инстанция.

Постъпила е молба вх.№ 8139/20.08.25г. на Апелативен съд – Бургас от ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, чрез адв. П.В., с искане за изменение на решение № 143/23.07.2025г. по в.гр.д.№ 172/25г. на БАС в частта относно разноските. Твърди се, че съдът неправилно присъдил разноски на адв. Ц. В., с начислен ДДС, понеже липсват доказателства за регистрацията й по ЗДДС.

Позовава се, освен това, на Определение № 50088/10.05.2023г. по т.д.№ 1445/2021г. на Второ търговско отделение на ВКС.

На следващо място въвежда като основание за намаляване на присъдените в полза на въззиваемата страна разноски аргумент за липса на 1 сложност и ангажиране на нови доказателства пред настоящата инстанция, а също и фактът, че адв.В. не се е явила пред БАС лично. Позовава се на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 СЕС, съгласно което Наредба № 1/09.01.2004г. не може да посочва задължителен минимален адвокатски хонорар, понеже това препятства правилата за свободна конкуренция. Заявява, че не споделя метода, по който съдът определил дължимите на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила и втора молба вх.№ 8188/21.08.2025г. на Апелативен съд – Бургас, от ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, чрез адв. П.В., за изменение на постановеното решение № 143/23.07.2025г. по в.гр.д.№ 172/25г. по описа на БАС в частта по разноските.

Оплаква се, че съдът не е посочил методиката, по която е изчислил дължимите на въззиваемата страна разноски. Излага и други възражения против решението в частта по разноските.

Молбите са депозирани в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК преписи от тях са връчени на ответната страна, която прилага отговор и ги оспорва. Счита за правилно и справедливо определеното за двете инстанции адвокатско възнаграждение.

По основателността им Апелативен съд Бургас приема следното:

Първото оплакване – относно липса на регистрация на адв.В. по ЗДДС е неоснователна. Простата справка в интернет сочи, че Адвокатско дружество „В. и Б.“ е регистрирано по ЗДДС, т.е. регистрацията е публично оповестена. Договорът за правна защита и съдействие е сключен между Ц. Т. и дружеството, което е упълномощило адв. В. да представлява въззиваемия в процеса. На това основание съдът приема, че следва да начисли ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Видно от разпоредбите на ЗДДС, адвокатът не е освободен от заплащане на ДДС, само защото е сключил договор със своя клиент за безплатна адвокатска помощ при положение, че е получил плащане, макар и от противната страна. Безплатна адвокатска помощ е получило лицето, което е в затруднено материално състояние, но другата страна, срещу която успешно е проведен иск, е осъдена и ще възмезди процесуалния представител на това лице, като му заплати определения от съда адвокатски хонорар, съобразно изхода на спора.

Относно размера на определеното възнаграждение: Съгласно чл.2, 2 ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., възнаграждение се дължи на адвоката съобразно вида и броя на заведените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от вида съединяване.

По горното правило, съдът посочва следното:

Заведени са два иска пред Бургаски окръжен съд – един с цена от 2 100лв. и един с цена 45 000лв.

По първия иск по чл.7, ал.2, т.2 възнаграждението възлиза на 510лв. или на 612лв. с ДДС. Първият иск е уважен изцяло.

По втория иск с цена от 45 000 лв. изчисленията са следните: 20 000 х 8% (а не 0.8%, както го изчислява молителят) = 1 600 + 2650 = 4 250 или 5 100 с ДДС. Съобразно уважената част от иска: 5 100 х 32 000 / 45 000 = 3627лв. с ДДС (кръгло). Като се добави възнаграждението за първия иск общият адвокатски хонорар би възлязъл на 4 237лв. с ДДС за първата инстанция. Съдът приема, че разликата от 12лв. е в резултат от закръгляне при изчисленията.

За втората инстанция дължимото адвокатско възнаграждение за първия иск е същото, понеже Наредбата не регламентира намаляване на адвокатското възнаграждение за следваща инстанция и въззивната жалба е отхвърлена.

По втория иск вече интересът е различен. Решението се обжалва в частта относно присъдената сума над 25 000лв. до 40 000лв. Интересът е 15 000лв. По Наредбата: 5 000 х 0.09 = 450 + 1300 = 1750 х 1.2 = 2 100 с ДДС.

Въззивната жалба е уважена за 8 000лв., а за 7 000лв. е отхвърлена.

Адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна е: 2 100 х 7 000 / 15 000 = 980лв. с ДДС.

Като се добави 610лв. по първия иск – сумата възлиза на 1 592лв. с ДДС, при минимални разлики с посоченото в решението, които разлики са резултат от закръглянето. За методика при изчисляване на разноските на страните съдът се съобразява с Решение № 131 от 23.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 342/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова.

Що се отнася до това дали адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено, понеже адвокатът не се е явил лично в съдебното заседание – съдът приема, че подобен аргумент не е основан на Наредбата. Освен това 3 адвокатското възнаграждение е определено именно при съобразяване с решението по Дело С-438/22 СЕС. Цитираното решение в никой случай не задължава съда да присъжда адвокатски възнаграждения в размери, несъответстващи на положения от адвоката труд, а вменява възможност за преценка на съответствието на положения труд с претендираното възнаграждение.

При всичко изложено, съдът приема, че е отговорил на поставените в двете молби оплаквания и изменението на решението в частта по разноските не може да ощетява молителя. Затова молбите следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.248 ГПК, Апелативен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 8139/20.08.25г. на Апелативен съд – Бургас и молба вх.№ 8188/21.08.2025г. на Апелативен съд – Бургас, от ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, чрез адв. П.В., за изменение на постановеното решение № 143/23.07.2025г. по в.гр.д.№ 172/25г. по описа на БАС в частта по разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4