Решение № 208 от 29.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Благоевград, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

А. Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Р. Г. К. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600424 по описа за 2026 година С присъда № 11/10.02.2026 год., постановена по н.о.х.д. № 182/2025 год. на Районен съд - Петрич, подсъдимият С. В. Р. е признат за виновен в това, че на 17.01.2024 год., в земеделски имот, находящ се в землището на с. ...., чрез нанасяне на удари с дръжка от лопата по тялото на В. В Р. от с. ...., й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата за период от време по- голям от един месец – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание посочената разпоредба във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, ефективното изтърпяване на което съобразно чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда С. Р. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В. В Р. сумата от 6 000 /шест хиляди/ евро, равняващи се на 11 734,98 /единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху 1 посочената сума от датата на увреждането – 17.01.2024 год., до окончателното й изплащане, а над уважения размер предявеният гражданския иск е отхвърлен като неоснователен. Освен това, подсъдимият Р. е осъден да заплати в полза на ПРС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 240 /двеста и четиридесет/ евро, както и сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро – в случай на издаване на изпълнителен лист. В негова тежест съобразно чл.189, ал.3 от НПК са присъдени и сторените разноски – сумата от 193,20 /сто деветдесет и три евро и двадесет евроцента/ евро, равняващи се на 377,87 /триста седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, платими на ОД на МВР – Благоевград, както и сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро, платими по сметка на ПРС в случай на издаване на изпълнителен лист.

Посочената присъда е атакувана в законния срок от служебния защитник на подсъдимия, който я счита за неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В нея и в пледоариите пред въззивната инстанция адвокатът твърди, че установените по делото факти налагат друга правна квалификация, различна от приетата от съда. На първо място, подсъдимият бил нанасял удари в горната част от тялото /около рамото/ на пострадалата с тънка пръчка, без пострадалата да е падала. На второ място, действията на подсъдимия били предизвикани от поведението на пострадалата, която го е провокирала, удряйки го с камък, което обуславя преквалифициране на деянието като неизбежна отбрана или на такова, извършено в състояние на афект, което обуславя и значително по-занижена отговорност, в сравнение с наложеното му наказание. Алтернативно се настоява за по-леко наказание предвид многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

В предоставената му последна дума пред въззивната инстанция Р. заявява, че не се счита за виновен.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за цялостното потвърждаване на атакуваната присъда. Сторените фактически и правни изводи съответстват на събраната доказателствена съвкупност и приложимото право като правилно е квалифицирано престъплението като такова по чл.129 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита, че съдът е извършил съвкупен анализ на всички събрани доказателствени материали, 2 въз основа на които е описал установената по делото фактическа обстановка.

Липсват основания за изменение на правната квалификация на извършеното от Р. с приложението на института на неизбежната отбрана, защото РС, въз основа на събраните доказателства, е стигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по чл.12, ал.1 от НК. Няма основание и за физиологичен афект по подробно изложени мотиви за това, а наложеното наказание е справедливо, с оглед на което се настоява за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към инкриминираната дата подсъдимият С. В. Р. имал навършени седемдесет и четири години, а пострадалата В. В Р. имала навършени 73 години. Същата е съпруга на Г В. Р. – брат на подсъдимия С. Р.. Двете семейства живеят в съседство в с. .... и отношенията им са силно влошени, поради чести конфликти относно границата между техните имоти. Имотът, обитаван от Г Р. и неговото семейство му бил предоставен за ползване от свидетелките ........... Р. /негови сестра и снаха/. На 17.01.2024 год., около обяд, подсъдимият С. Р. решил да промени границата със съседния имот на брат му Г Р. с помощта на свидетелите ..........., с които премахнали старите колове, поставени от брат му Г Р. и сложили нови такива по границата между двата имота. Тримата бетонирали така поставените колове в основата им, за да бъде здрава оградата, след което седнали да си починат. След като разбрали за случващото се на място дошли пострадалата В. Р. и съпругът й Г Р. и установили, че подсъдимият С. Р. бил преместил оградата между двата имота, с което бил навлязъл в техния приблизително с 20 метра. Пострадалата В. Р. започнала да разклаща един от току-що поставените от подсъдимия колове, питайки го защо променя границата между имоти, за които се водят съдебни дела. В отговор подсъдимият взел дървена дръжка от лопата и се насочил към брат си Г Р., който свидетеля Б Т задържал през кръста, за да не се отдръпне, при което подсъдимият му нанесъл два удара по ръцете. След това подсъдимият Р. се отправил към пострадалата В. Р., която ударил със същата дръжка от лопата в областта на ребрата, при което възрастната жена паднала на земята. Последвали още два удара от подсъдимия в областта на ребрата и 3 кръста на Р., при което последната започнала да вика от болка, а подсъдимият напуснал мястото на инцидента. Свидетелят Г Р. с помощта на брат си П Р. качил жена си в собствения си автомобил и откарал съпругата си до ФСМП – Петрич, която след извършен медицински преглед Р. била настанена за лечение в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – гр. Петрич, от където е изписана на 23.01.2024 год.

В хода на наказателното производство от разследващия орган е била назначена СМЕ, от чието заключение се установява, че на В. Р. вследствие на нанесените й удари в областта на ребрата и кръста са причинени счупване на страничните израстъци /процеси транзверзи/ на първи и на втори поясни прешлени вдясно и счупване на десето ребро от дясна гръдна половина по задна аксиална /мишнична/ линия, реализирали критериите на квалифициращия медико-биологичен признак трайно затрудняване на движението на снагата за период по-голям от един месец, квалифицирано от правна гледна точка като средна телесна повреда. Експертът е допълнил, че установените увреждания на лицето отговарят да са получени от действието на твърд тъп в т.ч. продълговат предмет, по механизма на поне два удара от такъв предмет със значителна по интензитет травмираща сила и по своя вид, локализация и морфологична характеристика е възможно и отговарят да са получени от нанесени удари с „дървена дръжка от лопата-дръжале“ при инцидент, настъпил на 17.01.2024 год. Според д-р Чакъров най-вероятно пострадалата е била в изправено положение на тялото при получаване на първия удар в областта на гръдния кош, вероятно с лице към нападателя, след което е последвало падане/свличане върху терена и последващи удари в областта на тялото. Според вещото лице няма основание да се приеме, че конкретно получените травми са в резултат от самостоятелно падане на тялото върху терен и при други обстоятелства, различни от посочените от свидетелските показания.

Именно тази фактическа обстановка може да се изведе от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал. Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, което позволява на съдилищата да оценяват събраните писмени и гласни доказателства в хода на разследването, както и заключенията по изпълнените експертизи. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд са изслушани показанията на свид. Б Т, както и обясненията на подсъдимия.

4

Свидетелските показания, събрани в хода на разследването, могат условно да бъдат разделени на няколко групи. С най-голямо значение за разкриване на обективната истина безспорно са показанията на очевидците Г Р., П Р. и В. Т, потвърдили заявеното от самата пострадала. Те са възприели безпомощното състояние на В. Р., повалена на земята, като свид. П Р. дори е помогнал на брат му Г Р. да я качи в автомобила на последния, тъй като пострадалата не можела да се движи и изпитвала силни болки. Свидетелката Т е незаинтересована от изхода на делото и напълно основателно ПРС е кредитирал твърденията й. А заявеното от съпруга на пострадалата – свид. Г Р. и брата на подсъдимия – П Р., макар и заинтересовани от изхода на делото, е в унисон и с твърденията на безпристрастния свидетел В. Т, както и с приобщените по делото писмени доказателства /медицинско удостоверение и СМЕ/, поради което и правилно техните показания са кредитирани с доверие. В случая, именно поради наличието на потвърдителни доказателства, следва да се даде вяра и на показанията на В. Р., които в основната си част съвпадат с казаното от останалите очевидци, въпреки явната й заинтересованост от изхода на делото.

В друга група могат да бъдат обединени условно показанията на свидетелите .........., които са разбрали за инцидента, въпреки, че не са го възприели лично.

Само ......... са по-детайлни, посочвайки, че след инцидента са видели пострадалата в инвалидна количка в спешния център в гр. Петрич, като последната е гледала в една точка и не е могла да ги разпознае. Всички от посочените в тази група свидетели потвърждават наличието на дългогодишни обтегнати отношения между участниците в конфликта, породени от спорове за съседните им имоти, които били основната причина и за процесния инцидент.

Тук е мястото да се отбележи, че на обясненията на подсъдимия, поради двояката им същност, следва да се даде вяра само при наличие и на други потвърдителни доказателства. В този смисъл казаното от С. Р. относно конфликта му с В. Р. преди деянието и по време на случилото се може да се възприеме за истинно, но само в частта, потвърдена от кредитираните по-горе свидетелски показания.

Показанията на полицейските служители ........., които установяват работата им по случая, няма пречка да бъдат кредитирани.

Без каквато и да било значение за установяване на обективната истина по делото са показанията на свид. Ж К, който е посочил, че не е присъствал на 5 инкриминираните събития и не знае нищо за случилото се между страните по делото.

ПРС правилно не се е доверил на показанията на разпитания пред него свидетел Б Т при изграждане на своите фактически и правни изводи, тъй като същите са в противоречие с останалия кредитиран по делото доказателствен материал, като са отчетени и близките му приятелски отношения с подсъдимия, навеждащи на неговата заинтересованост от изхода на делото.

В конкретният казус е безспорно значението на заключението по съдебно-медицинската експертиза, в която са описани причинените на пострадалата наранявания, които по своя медикобиологичен признак представляват средна телесна повреда и механизма за причиняването им.

Описаното от пострадалата и кредитираните свидетелски показания напълно се потвърждава от заключението на съдебния лекар, който е категоричен, че с нанесените удари в долната част на дясната гръдна половина вдясно и в областта на поясния отдел на гръбначния стълб е възможно да се получи констатираното счупване на страничните израстъци на първи и на втори поясни прешлени вдясно и счупване на десето ребро от дясна гръдна половина по задна аксиална /мишнична/ линия. Липсват каквито и да било основания експертното заключение да не бъде кредитирано както по отношение на вида на причинената телесна повреда, така и за възможния начин за нейното причиняване. В тази връзка твърденията на подсъдимия за недоказаност на вида на причинената телесна повреда са напълно необосновани. Тя не само е безспорно установена, но и отговаря на изискванията на законодателя, посочени в чл.129, ал.2 от НК, според които средна телесна повреда е налице в случаите на трайно затрудняване на движението на снагата. Според съдебният лекар трайното затрудняване на движението на снагата на Р. е за период по-голям от един месец, което напълно удовлетворява критериите, възприети от съдебната практика, срокът да не бъде по-малък от един месец.