Определение № 394 от 23.06.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Габрово, 23.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500235 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ" ООД срещу разпореждане №931/03.05.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 678/2023г. на РС - Габрово В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че при сключване на договор за потребителски кредит чрез онлайн платформата на „Сити Кеш” ООД, длъжникът по настоящото заповедно производство е направил валидно волеизявление чрез действията по сключването му. Със заявлението по чл. 410 от ГПК бил представен лог файл, от който е видно какви са извършените от клиента действия по кандидатстването за кредит. Електронното изявление, изразяващо съгласието на длъжника за сключване на договор, било представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ).

Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Видно от представените писмени доказателства в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с длъжника по настоящото частно гражданско дело, който лично я е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно длъжникът с попълване на данните си в заявката за кредит следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. От страна на кредитодателя е направена проверка, като е поискано потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е потвърдено, че лицето е кандидатствало за кредит и е налице съответствие с представените лични данни, сумата е изплатена на каса на Изи Пей АД срещу предоставяне от страна на клиента на лична карта за установяване на 1 самоличността му. Заемната сума е изплатена на длъжника по договора за кредит. С тези действия от страна на длъжника се потвърждавала волята му да сключи договор за паричен заем с дружеството заемодател и да получи заемната сума срещу задължение да я върне съгласно договора.

Съгласно чл.2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 па Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014г.). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл.13 ал .1 ЗЕДЕУУ електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържал в електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следвало да се приеме, че те носят неговия електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.

Разпоредбата на чл.13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В чл.20, ал.2 ОУ е посочено, че страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчен подпис на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на посочената разпоредба от общите условия към договорите за потребителски кредит. По силата на чл.20, ал.2 от общите условия страните са постигнали съгласие, по смисъла на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, че ще признават стойността на електронните съобщения на саморъчен подпис в отношенията помежду си, с оглед на което следва да се приеме, че процесния договор за заем е подписан със саморъчен подпис на заемателя. Доколкото електронният документ е приравнен на хартиения, както и обстоятелството, че процесният договор е създаден на друг траен носител - информационни системи на кредитора, то следва да се приеме, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗГ1К. Предвид горното, съдът нямал основание да отхвърли заявлението изцяло, а следвало да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

От данните по делото се установява, че РС - Габрово е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата

2 от 300.00 лева - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, сумата от 15.02 лева. - възнаградителна лихва за периода 18.05.2022г.02.07.2022г., сумата от 160.98 лева -договорна неустойка за периода 18.05.2022г.02.07.2022г., сумата от 23.60 лева - законна лихва за забава дължима и неплатена за периода от 01.08.2022г. - 01.04.2023г.; 99.98 лева - разходи за събиране на вземането поради забава ,дължими за периода 02.07.2022г. - 01.04.2023г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК като е приел, че тъй като се твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, то спрямо него са приложими разпоредбите на чл.18, ал.1 ЗПФУР, съгласно който доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Договорът за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП. В настоящият случай към заявлението са приложени доказателства за наличието на комуникация между страните по договора, но не са представени документи представляващи електронните им изявления, подписани с електронен подпис Заявителят следвало да представи електронния документ, обективиращ електронните изявления на страните при съвпадението на които възниква договорна връзка.

Въззивният съд като разгледа жалбата намира следното :

Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т. З ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Видно от приложения към заявлението лог файл процесния договор за паричен заем е сключен при условията на ЗПФУР, като жалбоподателят доказва наличието на разменени между страните волеизявления, както и постигнатото от тях съгласие по договора, поради което извода на заповедния съд, че не се установява наличието на сключен договор е неправилен и отхвърлянето на заявлението по чл. 410 от ГПК на това основание е незаконосъобразно.

Тъй като е налице сключен между страните договор, по който заявителят претендира дължими му се суми, съдът следва да се произнесе по претенцията, като служебно извърши преценка относно наличието на клаузи, нарушаващи добрите нрави и закона, както и за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Отпуснатият на длъжника заем по процесния договор е в размер на 300.00 лева, с фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,63%. Предвидено е заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 160.98 лева. Дължимата по кредита сума е платима еднократно и е в размер на 476.00 лева.

3

Кредиторът претендира неустойка поради неизпълнение на задължение за осигуряване на поне едно от предвидените в договора обезпечения - съгласно чл.6.2 от договора и чл.37 ал.3 и ал.4 от ОУ. Размерът на това задължение е определен на 160.98 лева.

В договора задължение за представяне на обезпечение не е предвидено. Видно обаче от приложения договор за паричен заем Кредирект № 679009/18.05.2022г. сумата от 160.98 лева представлява такса за експресно разглеждане, дължима на осн. чл. 3.10 от Договора.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимата сума, като е направил плащане по кредита в размер на 100 лева. Поради това върху чистия размер на главницата била начислена и законна лихва за забава в размер на 40.98 лева, начислена била и неустойка за забава от 47.60 лева съгласно чл.4 от договора и чл.3 от Тарифата за таксите, в размер на 10% от остатъка на дълга, изчислена еднократно при 90 дни забава. Тази неустойка била начислена на 31.08.2022г., като размера на общото задължение към този момент бил 476.00 лева. Към задълженията на длъжника били начислени и разходи за събиране на вземането поради забава съобразно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш" ООД в размер на 135 лв.

При извършената от съда проверка относно наличието на клаузи в договора, противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи, се установи следното :

В договора са въведени неравноправни клаузи, свързани със заплащане на такса за експресно разглеждане и на разходи за събиране на вземането поради забава. Разглеждането на заявлението за отпускане на кредит е необходимо присъща дейност свързана с усвояване на кредита, а действията по събирането му – такива по управление на кредита, поради което събирането на такса за извършването им е в противоречие със забраната на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това съгласно чл.10 а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието на събираните такси следва да бъде ясно и точно определен в договора за потребителски кредит, а в процесния договор клауза свързана със задължение за заплащане на разходите за събиране на кредита поради просрочие не се съдържа. В заявлението липсва и конкретизация за какви действия са начислени разходи за събиране и дали такива реално са извършени.

По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от 01.08.2022г. до 01.04.2023г., съдът намира, че от заявлението по чл. 410 от ГПК не става ясно върху каква главница е начислена тази лихва и дали в главницата е включена основаващата се на неравноправна клауза претенция за заплащане на такса за експресно разглеждане.

С оглед на горното правилно е отказано от първоинстанционния съд издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите 160.98 лева такса за експресно 4 разглеждане / посочена в заявлението като неустойка/, за сумата от 99.98 лева разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането и за претендираната лихва за забава в размер на 23.60 лева за периода от 01.08.2022г. до 01.04.2023г.

Не се установява неравноправност на клаузите свързани със задължението за заплащане на главницата по кредита от 300 лева и договорената лихва за периода 18.05.22.022г. – 02.07.2022г. в размер на 15.02 лева. Видно от признанието на кредитора, съдържащо се в депозираното заявление за погасяване на задълженията си по кредита длъжникът е направил плащане от 100.00 лева, с които по реда на чл. 76 ал.2 от ЗЗД следва да се погаси изцяло задължението за заплащане на договорна лихва и, както и 84.08 лева от дължимата главница, като бъде издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 215.02 леда главница, ведно със законната лихва считано от 02.05.2023г./датата на депозиране на заявлението/.