Акт от 26.07.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1173 гр. Перник, 26.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – гр.

Перник, Гражданска колегия,

VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова при секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5794 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ

НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, уточнена с молба от 19.04.2019 г., против Н.С.Д. с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на дружеството сумата в размер на 500 лева, представляваща непогасена главница по сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем № 2997666/19.07.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 59.92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.08.2017г. до 15.01.2018г., сумата в размер на 353.40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата в размер на 45 лева, представляваща неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и сумата в размер на 21.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата и начислената възнаградителна лихва в размер на законната лихва за периода от 15.01.2018г. до 05.04.2018г., които вземания са прехвърлени от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на ищеца по силата на договор за цесия, за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № 1994/18.04.2018г. по гр.д. № 2496/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Конституираното с протоколно определение от 30.05.2019 г. трето лице помагач на страната на ищеца – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Д., поддържа предявените обективно кумулативно съединени искове.

Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адвокат В.В. оспорва предявените искове по основание.

В подадения отговор са изложени съображения, че ищцовото дружество не е материално правно легитимирано да претендира вземания по процесния договор за кредит, тъй като потребителят не е уведомен за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора по силата на сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД договор за цесия. Особеният представител поддържа, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължение на ответника за предоставяне на обезпечение излиза извън присъщите на вземането обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В подадения отговор са изложени съображения, че уговорената в процесния договор за кредит клауза за заплащане на такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и разходи противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В контекста на изложеното особеният представител поддържа, че уговорките за неустойка и такси за събиране на вземането са нищожни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал.

2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за кредит с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както и валидно договорени акцесорни задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на главното задължение и неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и размерът на вземанията.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

От представения по делото Договор за заем № 2997666/19.07.2017 г. се установява, че между „ИЗИ

АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД и Н.С.Д. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предало ( чл. 3 от съглашението) на ответника сумата в размер на 500 лева, която последният се е задължил да върне на шест месечни вноски за периода от 18.08.2017г. до 15.01.2018г. ведно с възнаградителна лихва за периода на договора в размер на 93.32 лева.

„ИЗИ

АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. ведно с Приложение № 1/01.02.2018г. към същия се установява, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договор за заем № 2997666/19.07.2017 г.

Видно от представеното на лист 22 от делото пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора. Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение № 137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение №

156/30.11.2015г. постановено по т.д. № 2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съдът намира, че ответникът е уведомен за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора, поради следните съображения:

Ведно с исковата молба е представено уведомление отправено от цедента чрез цесионера до ответника, в което се сочи, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договор за заем № 2997666/19.07.2017 г. Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК,

/ в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.

86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Уведомлението за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК, поради следните съображения:

Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитодателя-цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – 29.11.2018г. е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. В подкрепа на изложеното е и Решение № 56/23.02.2018г. по в. гр. д. № 670/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.

Перник.

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, в който смисъл са дадени разяснения с Решение № 229/21.01.2013г. постановено по т.д. № 1050/2011г. по описа на ВКС, II ТО и т.3 на

Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – Решение № 23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по описа на ВКС, I ТО и Решение № 142/01.08.2018г. постановено по т.д. № 1739/2017г. по описа на ВКС, II ТО.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави, поради следните съображения:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В подкрепа на изложеното е и Решение № 107/25.06.2010г. постановено по т.д. № 818/2009г. по описа на ВКС, II ТО.

В разглеждания случай съгласно чл. 4 от процесния договор страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка във фиксиран размер от 353.40 лева.

Разпечатката съдържа 43 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d07020e7-fdf6-4602-a99f-9a67f14ac4fe