Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18972 от 25.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7676/2024
Вид
Определение № 18972
Подписан
25.11.2024
В сила
28.01.2025
Състав
Ивайло Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 216 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18972 гр. София, 25.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №

20241100107676 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано, след като по гр. д. № 196/2022 г. по описа на РС – Царево е отделен насрещен иск на „С.Б.И.П. 2“ ЕООД срещу „Б.“ ЕООД за заплащане на сумата от 200 000 евро, представляваща подобрения в имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лозенец, както и сумата от 6511,52 лв. – заплатени данъци и такси за имота от 2017 г. до 2022 г.

С разпореждане от 02.08.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да уточни правния си интерес от воденето на този иск, в който случай да отстрани и констатираните в исковата молба нередовности.

Постъпила е молба от ищеца от 02.10.2024 г., с която заявява, че не може да обоснове правен интерес към настоящия момент от предявените искове по делото, тъй като са поискани в условията на евентуалност и зависят от изхода на основния иск по гр. дело № 196/2022 г . по описа на РС – Царево. Към настоящия момент собственик на имота е „С.Б.И.П. 2“ ЕООД, докато сделката, чрез която е придобит имота, за който се искат подобрения, не се обяви за относително недействителна от съда. В случай че не бъде уважен с влязло в сила решение иска на НАП по чл. 216 от ГПК срещу „Б.“ ЕООД, то за ищеца като трето лице помагач по другото дело няма да възникне правен интерес от водене на настоящото дело, а вероятността да се случи това била голяма. Ето защо, до възникване на правен интерес от водене на настоящото дело, се иска на основание чл. 299 ал. 1 т. 4 от ГПК, да се спре съдебното производство по настоящото дело до разрешаване на спора с влязло в сила решение по гр. дело № 196/2022 г . по описа на РС – Царево.

Иска се да се предостави нова възможност за изпълнение на указанията при наличие на правен интерес от водене на настоящия иск.

Съдът, като взе предвид изложеното от ищеца в горепосочената му молба, намира, че настоящото производство е недопустимо по следните съображения:

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, а при отсъствието му съдебното производство се явява недопустимо и подлежи на прекратяване. В случая сам ищецът заявява, че понастоящем няма правен интерес от предявения иск, поради което делото следва да се прекрати.

Искането му за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК, до разрешаване на спора по гр. дело № 196/2022 г . по описа на РС – Царево, е неоснователно. Както е 1 възприето и в мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.

№8/2013 г. на ОСГТК, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.

Така приетото сочи, че спирането е задължително, само когато спорът по обуславящото дело има отношение към правилното решаване на самия материалноправен спор по обусловеното дело, а не и към преценката дали изначално ищецът има правен интерес да предяви иск. Самият интерес не може да бъде хипотетичен и условен, а винаги следва да е конкретен и съществуващ, както при образуването на делото, така и по време на целия процес.

Щом сам ищецът иска до възникване на правен интерес от водене на настоящото дело същото да бъде спряно, очевидно твърди, че понастоящем такъв интерес от висящност на делото не е налице и то подлежи на прекратяване, с което обаче няма да се наруши правото на дружеството да защити правата си в един бъдещ момент, когато прецени, че правен интерес от такава защита е възникнал.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.Б.И.П. 2“ ЕООД за спиране на настоящото дело до разрешаване на спора по гр. дело № 196/2022 г . по описа на РС – Царево.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, като недопустимо производството по гр. д.

№7676/2024 г. на СГС, I-28 състав.

Определението може да бъде обжалвано в частта, с която настоящото производство е прекратено, с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца „С.Б.И.П. 2“ ЕООД.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2