Определение № 93 от 02.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500066 по описа за 2026 година Образувано е по частна жалба на Г. С. Г. против Определение № 1268/ 28.10.2025 г. по гр. д. № 303/ 2024 г. на ОС – Стара Загора, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г. и Р.“ разноски по делото в размер на 1200 лв.

В жалбата се излагат доводи за не pаконосъобразност на обжалваното определение с позоваване на практиката на СЕС (решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19), въз основа на което се поддържа, че по аналогия следва да се приложи и в случаите, при които предявеният иск за нищожност на отделни клаузи от договора за кредит е уважен частично. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено обжалваното определение, вместо което бъде постановено ново, с което се отхвърли претенцията на ответника за разноски.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Кредит Тръст“ АД.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 303/ 2024 г. на ОС - Стара Загора е образувано по искова молба на Г. С. Г., с която е предявил против „Кредит Тръст“ АД главен иск за нищожност на сключения между тях Договор за кредит „Баланс“ № 159 – 2022/ 23.06.2022 г. и при условията на евентуалност иск за нищожност на отделни клаузи от него.

1

С постановеното по делото Решение № 152/ 29.05.2025 г. съдът е отхвърлил предявения иск за нищожност на договора за кредит и е уважил частично евентуалния иск за нищожност на отделни клаузи от него.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът „Кредит Тръст“ АД чрез пълномощника си адв. К. Р. е подал молба, с която е поискал да се измени постановеното решение в частта на разноските, като ищецът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за адвокат в размер на 1200 лв., която е уважена с обжалваното определение.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна макар и не по изложените в нея съображения. Съгласно приетото в ТР от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС в производството по обжалване на определенията и разпорежданията на първоинстанционния съд дейността на въззивната инстанция не е обвързана от очертания в жалбата обхват на въззивната проверка съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, а следва да провери правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.

Предмет на обжалване в настоящето производство е първоинстанционно определение, с което съдът по реда на чл. 248 ГПК е присъдил разноски на ответната страна. Произнасянето по реда на чл. 248 ГПК е предпоставено от надлежно и своевременно заявено искане за присъждане на разноски по делото и представяне на доказателства за извършването им. Според трайно установена съдебна практика на ВКС (ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 39/27.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3666/2019 г. на I г. о. и др.) претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което заявяването му, представянето на списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за размера и извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили – не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания. Разяснено е още, че представянето на доказателства за направените от ответника разноски с молбата за допълване се приема за допустимо в хипотеза, при която производството по делото е прекратено 2 поради недопустимост, отказ или оттегляне на иска, направено преди провеждане на първото съдебно заседание, както и в открито съдебно заседание, когато това е изненадващо за ответника. Също така следва да се отбележи, че предвиденият в чл. 80 ГПК преклузивен срок за заявяване на претенцията за разноски и за представяне на доказателствата за извършването - най – късно до приключване на последното съдебното заседание в съответната инстанция – е свързано с правото на насрещната страна да се запознае с тях и евентуално да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което тя не би могла да упражни, ако не са представени по делото.

В настоящия случай доказателствата за заплатеното от ответника „Кредит Тръст“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв.

(преводно нареждане от 07.04.2025 г.) са изпратени по електронен път до ОС – Стара Загора на 30.04.2025 г. в 14. 32 ч. след приключване на последното съдебно заседание по делото в 9. 20 ч. на 30.04.2025 г., т. е. слез изтичане на предвидения в чл. 80 ГПК преклузивен срок, поради което окръжният съд неправилно е приел претенцията на ответника за разноски за доказана и е уважил същата. По изложените съображения настоящият състав намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли като неоснователна претенцията на ответника „Кредит Тръст“ АД за разноски.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1268/ 28.10.2025 г. по гр. д. № 303/ 2024 г. на ОС – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Кредит Тръст“ АД за присъждане на разноски по делото в размер на 1200 лв.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4