Решение № 128 от 20.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Русе, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлиян Стаменов

Членове:

Милена Пейчева

Александър И. при участието на секретаря Димана Стоянова в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600426 по описа за 2022 година Про из во д с т во то е Iпо отглава

НПК.ХХ

С присъда № 31/01.03.2022г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 2306/21 на същия съд, подсъдимият М. М. М. е признат за виновен, в това, че на 20.01.2018г. в с.Щ., обл.Русе, причинил средна телесна повреда на М. А. Х. от с.Щ., изразяваща се в избиване на първи долен ляв зъб, изкълчване с частично изважадне на първи долен десен зъб, контузия на първи и втори горни десни и втори долен десен зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради окето ина осонавине чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3 и му е наложено наказание в окончателен размер от две години лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият е осъден да заплати на М. А. Х. 2000 лева- направени по делото разноски. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото 1 разноски на ДП.

Присъдата е обжалвана от частния обвинител М. А. Х., чрез повереникът му адв.А. С. от РАК, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или увеличаване на наказанието по размер при неговото ефективно изтърпяване, по подробно изложените съображения.

Присъдата е обжалвана и от подсъдимия М. М. М., чрез защитникът му адв.Е. М. от РАК, с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, както в частта за определеният размер на наказанието лишаване от свобода, така и в частта за размера на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването му. Иска се присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде намалено по размер, по подробно изложените съображения.

Представителят на РОП счита двете жалби за неоснователни, а атакуваната присъда за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.

Частният обвинител М. Х. и повереникът му адв.А. С. от РАК поддържат жалбата си. Считат въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна. Искат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд или изменение на присъдата в частта за наказанието, което да бъде увеличено по размер, като бъде постановено ефективното му изтърпяване. Излагат подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си.

Подсъдимият М. М. и защитникът му адв.Е. М. от РАК, поддържат жалбата си. Считат въззивната жалба на частния обвинител за неоснователна.

Искат присъдата на РРС да бъде изменена, като наказанието и изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването му да бъдат намалени по размер.

Излагат подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Въззавните жалби на частния обвинител и на подсъдимия са неоснователни.

2

От фактическа страна е прието за установено следното:

Подсъдимият М. М. М. е роден през 1991г., български гражаднин, със средно обарзование, неженен, не работи, неосъждан /реабилитиран по право/, живее в с.Щ., обл.Русе.

От представената пред въззивната инстанция Епикриза от ЦПЗ-Русе ЕООД е видно, че М. е постъпил на 27.04.2022г. в Мъжко отделение на ЦПЗРусе с диагноза: остри и преходни психични разстройства. Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, от където е изписан на 07.06.2022г. /л.45-46 от делото на РОС/.

От назначената и приета от въззивната инстанция съдебнопсихиатрична експертиза е видно, че подсъдимият М., към 07.09.2022г. е в терапевтична ремисия на остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Той може, както понастоящем /към прегледа извършен на 07.09.2022г./, така и е можел към 20.01.2018г. правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Той може, както понастоящем /към прегледа извършен на 07.09. 2022г./, така и е можел към 20.01.2018г. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. СПЕ е приложена на л.59-63 от настоящето дело.

Частният обвинител М. Х. живее в с.Щ., обл.Русе.

На 20.01.2018г., около обяд, св.М. Х. потеглил от жилището си на ул.

„ Х.Б.“ ** в с.Щ. с л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДР№ Р **** АМ, като се насочил към центъра на селото. По тази улица, в същата посока, непосредствено след автомобила на Х., се движел подсъдимият, с управлявания от него л.а. „Опел Тигра“ с ДР№ Р **** КА. Улицата била двупосочна, с по една лента за движеине във всяка посока. Когато подсъдимият застигнал автомобила, управялван от св.Х., поискал да го изпревари, но тъй като свидетелят се намирал по средата на улицата, нямало достатъно място за такава маневра.

Подсъдмият започнал настойчиво да подава звуков сигнал с класкона, опитвайки се да принуди Х. да отбие встрани и му даде път. От двете страни на улицата имало паркирани други автомобили и свидетелят не можал да се отклони и да пропусне движещият се зад него автомобил. Придвижвайки се по този начин св.Х. стигнал до кръстовището с ул. “Централна“, където спрял на знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. По 3 същото време вляво от него в непосредствена близост спрял автомобила, управляван от подсъдимия. Последният излязъл, застанал между двамата автомобила, до шофьорската врата на Х. и започнал да му вика да излезе, като веднага след като пострадалият отворил вратата си, а подсъдимият го хванал с ръка за дрехите и започнал да го дърпа навън. Св.Х., без да се съпротивлява, излязъл от колата и застанал до подсъдимия. В този момент подсъдимият нанесъл удар с юмрук в устата на пострадалия, при което същият усетил как един от зъбите му изхвръкнал, почувствал силна болка в челюстта, а устата му се напълнила с кръв. В същото време подсъдимият нанесъл втори юмручен удар в лицето на св.Х., който попаднал в областта на дясното му око. От този удар пострадалият паднал на земята, а подсъдимият се нахвърлил върху него, продължавайки да му нанася удари по тялото и главата.

По същото време, покрай мястото на инцидента, преминала с лекия си автомобил св.В.Д.. Като видяла случващото се тя спряла, излязва от автомобила си и бързо се насочила към мъжете, които разпознавала като жители на с.Щ.. Хванала с ръце подсъдимия и го издърпала, с което прекратила действията му. Видяла, че от устата и носа на Х. тече кръв и го чула да говори на себе си, че му няма зъба. Подсъдимият и пострадалият се качили в автомобилите си и напусали мястото.

Очевидец на инцидента станала и св.А. М.а, също жител на с.Щ., която по същото време се качвала в автобус от с.Щ. за гр.Русе, чиято спирка била през една улица от мястото, където възникнал конфликта.

Още същият ден, в следобедните часове, св.Х. посетил съдебен лекар в УМБАЛ „Канев“- Русе, където му било извършено медицинско освидетелстване. Няколко дни по-късно пострадалият бил прегледан и от стоматолог.

Подсъдимият М. също бил освидетелстван от съдебен лекар в УМБАЛ „Канев“-Русе.

За случилото се св.Х. и подсъдимият М. подали заявления в РУ Две могили при ОД МВР-Русе, а пострадалият и жалба в РРП. Проверката била възложена на св.Огнян Обретенов- младши полицейски инспектор в управлението. Въз основа на събраните от него в хода на проверката материали, било образувано настоящето досъдебно производство.

4

От изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза се установява, че М. Х. е получил следните увреждания: избиване на първи долен ляв зъб, изкълчване с частично изважадне на първи долен десен зъб, контузия на първи и втори горни десни и втори долен десен зъби, кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око, охлузване на лицето, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, охлузвания на лявото коляно. Според вещото лице тези увреждания са резултат от действията на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени на 20.01.2018г. по начина описан в свидетелските показания. При тези данни установените увреждания са преценени по медико-биологичния признак – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което представлява средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

От изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза, се установява, че подсъдимия М. М., на 20.01.2018г. той е получил охлузвания по лицето, които са преценени по медико-биологичен признак „болка и стардание“ и имат характера на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Същите са подробно посочени и правилно анализирани от първоинстанционния съд. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК. Направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, напълно кореспондира с останалия доказателствен материал. С оглед на това районният съд правилно не е излагал подробни съображения и не е обсъждал отделните доказателства. Изложени са убедителни мотиви относно обективната и субективна страна на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен. Изложени са подробни съображения относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание. Настоящият състав споделя изцяло доводите на първата инстанция.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифиицрал деянието по чл.131 ал.1 т.12 , вр.чл.129 ал.2, вр.ал.2 от НК.

Няма спор, че се касае за средна телесна повреда, причинена на 5 пострадалия, изразяваща се в избиване на зъб и изкълчване на други зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като нанасянето на телесните увреждания е било предшествано и съпроводено от действия на подсъдимия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Поведението на подсъдимия- да подава настойчиво звукови сигнали, да притиска лекия автомобил на пострадалия, с цел да го изпревари, при липсата на обективна възможност за това, спирането в непосредстевна близост до автомобила на пострадалия и заставане между двете превозни средства, викане по адрес на пострадалия, дърпането му от автомобила и нанасяне на поредица от удари по главата и тялото на Х. са израз на невъздържаното и неприлично поведение на подсъдимия, които го характеризират като непристойно, поради това противоречащо на приетия в обществото морал и порядки. Те са извършени в центъра на населеното място, през светлата част на денонощието и в присъстивето на множество лица и са форма на явно и демонстративно незачитане на установения правов и обществен ред. Така деецът подразнен от невъзможността да изпревари лекия автомобил на пострадалия е искал да изяви себе си, като погази установения ред, считайки, че може да върши каквото си пожелае на пътя, независимо от нормите в обществото, изискващи толерантност към останалите водачи на МПС. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на извършваните от него конкретни действия, допускал е последиците от деянието си, без пряко да ги цели, но се е съгласявал с настъпването на престъпния резултат. Настоящият състав споделя изцяло изложените подорбни съображения на първата инстанция в тази насока.

От заключението на неоспорената от страните СПЕ на подсъдимия М., назначена от въззивната инстанция и приета от настоящия състав, се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият има психично разстройство, подробно описано в експертизата, което е в ремисия. Той е вменяем, както към датата на инкриминираното деяние, така и понастоящем, тъй като разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. С оглед на това подсъдимият е наказателно отговорен, посоченото психотично разстройство следва да бъде отчетено като ново обстоятелство, установено пред въззивната инстанция, което има 6 характера на смекчаващо отговорността обстоятелство и ще бъде преценено при индивидуализацията на наказанието.