Решение № 260396 от 28.05.2021, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Добрич, 28.05.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: Детелина

Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ

СЪДИЯ гр. дело № 868/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Добричкият районен съд с решение

№ 273/01.03.2019 г. по гр. дело № 782/2018 г. е осъдил Община град Д., с адрес ул. „***" №***, представлявана от Кмета Й. Й., да заплати на В.А.В.

ЕГН:**********,***, както следва: сумата от 436,24 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука на 09.08.2017г./претърпени загуби за закупуване на медикаменти и лекарства, заплащане на болничен престой и периодични прегледи/; сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания, проблеми със съня, отчаяние и депресия, трайно намалена фина моторика, хватателната способност и чувствителност на лява ръка/, в резултат на трудова злополука на 09.08.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея за периода от 09.08.2017г. до окончателното и плащане, като ДРС е отхвърлил иска по чл. 200 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.

Със същото решение Община град Д. е осъдена да заплати на Адвокатско дружество «Я. и с.» със седалище и адрес на управление гр.Д., бул. «***», №***, ет.***, фис ***, с ЕИК ***, сумата от 1479,20лв. адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на ищеца В.А.В. ЕГН:********** безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 782/2018г. по описа на Д. районен съд, на осн. чл.

38, ал.1, т.2 ЗА. Ищецът В.А.В. ЕГН:**********,*** е осъден да заплати на Община град Д. сумата от 810 лева юрисконсултско възнаграждение.

Община гр. Д. е осъдена да заплати по сметка за държавни такси на Добрички районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 250 лева за държавни такси по предявените искове.

Така постановеното решение е обезсилено от Добричкия окръжен съд с решение № 173/05.07.2019 г. по в. гр. дело № 301/2019 г. Делото е върнато на първоинстанционния съд за извършване на посочените от въззивния съд съдопроизводствени действия – даване на указания на ищеца за наличието на нередовност на исковата молба, изразяваща се в предявяване на исковете срещу ненадлежен ответник, и посочване на начина за отстраняването й, чрез насочване на исковата претенция срещу работодателя на ищеца – ДХД (Дирекция „Х. д.”) Социални услуги – „Д. за с. х.” към Община гр. Д., разполагаща със специална работодателска работоспособност по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

С определение № 217/24.03.2020 г. по гр. дело №

3866/2019 г. ВКС на Р. Б., ІІІ г.о., не е допуснал касационно обжалване на посоченото по-горе въззивно решение.

Производството по гр. дело № 868/2020 г. по описа на Д. районен съд е образувано по искова молба на В.А.В. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат В.З. ***, с която срещу Дирекция „Х. д., социални услуги”, предоставяща услугата – „Д. за с. х.” към Община гр. Д., с административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, представлявана от директора Д. Р. Б., са предявени искове за заплащане на сумите от: 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на претърпяна трудова злополука на 09.08.2017 г., призната за такава с Разпореждане № 29/24.08.2017 г. от НОИ ТП.

Д. на осн. чл 60 от КСО, на осн. чл. 200 от КТ, ведно съе законна лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане; 436,24 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 09.08.2017 г., призната за такава с Разпореждане № 29/24.08.2017 г. от НОИ ТП Д. на осн. чл 60 от КСО, на осн. чл. 200 от КТ.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което В.А.В. е заемал длъжността „шофьор” в ДХД

(Д. „Х. д.”) Социални услуги – „Д. за с. х.” към Община гр. Д.

На 01 август

2017 г. след двумесечен отпуск В.А.В. се явил на работа в Дома за стари хора /ДСХ/. По време на неговото отсъствие работодателят е извършил ремонт на медицинските кабинети, а ремонтните дейности в Дома все още не били приключили. Предвид обстоятелството, че управлявания от ищеца автомобил бил на ремонт директорът на ДСХ дал указания на В. да помага на параджиите /работниците, поддържащи парната инсталация на Дома/, като част от задълженията му се изразявали в извършване на дребни ремонти и поправки - смяна на брави, крушки, ремонт на тоалетните казанчета, боядисване и освежаване на мебелите и т.н.

На 09 август 2017г. в изпълнение указанията на директора около 10,00 часа В. започнал да боядисва стар медицински шкаф - бял със стъклена витрина, като по стъклената витрина липсвал силикон, като стъклото било закрепено единствено с две тънки метални пластинки към шкафа. В. поставил шкафа върху стар бял чаршаф близо до асансьора, за да не изцапа пода с блажна боя, като до шкафа ищецът поставил стар пожълтял кантар, който също му било поръчано да боядиса.

След като приключил с боядисването на шкафа, като при това завъртял леко шкафа, за да започне с боядисването на кантара, шкафът се наклонил към земята, където В. бил клекнал на коляно и стъклото от шкафа полетяло към главата му.

Инстинктивно В. вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, поради което стъклото разрязало ръката му в областта на китката. Ръката на пострадалия буквално виснала, започнала да хвърчи кръв навсякъде. Част от персонала се притекъл на помощ. Свидетел на злополуката станала и фелдшерската г-жа С. И., която стегнала ръката на В.В. с турникет и веднага го откарала с личния си автомобил в спешно отделение при МБАЛ - гр. Д.

Непосредствено след инцидента В.В. бил приет по спешност в „Ортопедично отделение“ при „Многопрофилна болница за активно лечение гр. Д." АД, където след продължителни опити да бъде спрян обилният кръвоизлив, около 11,30 часа пострадалият е приведен в операция. Състоянието на В. наложило едноседмичен болничен престой, след което на 15 август 2017 г., същият е изписан за амбулаторно лечение.

Впоследствие на 04.12.2017 г. В.В. е постъпил за лечение в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „М. дом-В.“ ЕООД с оток и силни болки в лява предмишница, с тежка флексионна контрактура на II, III, IV и V пръсти на лява ръка (състояние в което ставите на пръстите са трайно сгънати и е невъзможно изпъването на засегнатите пръсти) и хипестезия на длан и пръсти на лявата ръка (състояние на намалена или липсваща способност за усещане на допир или натиск върху кожата). На 05.12.2017 г. пострадалият е подложен отново на оперативна интервенция - миотенопластика за стабилизиране травмите на мускулите и сухожилията на ниво предмишница в ляво, изразяваща се в присаждане на мускули и сухожилия. На 07.12.2017г. пострадалият е изписан от болничното заведение.

Вследствие на трудовата злополука от 09.08.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба, В.В. бил в отпуск по болест, поради временна неработоспособност, като за този период на същия е изплатено обезщетение от Националният осигурителен институт.

Съгласно Експертно решение № 0480/026 от 13.02.2018г. В.А.В. е със 72 % трайно намалена работоспособност. Според указанията на лекарската комисия, В. не може да работа като шофьор и следва да бъде трудоустроен без тежък физически труд и натоварване на горни крайници. Вследствие на травмата от трудовата злополука ищецът твърди, че е търпял, а и понастоящем търпи болки и страдания. Поради спецификата на увреждането същият е лишен от възможността да упражнява професията „шофьор“.

От датата на злополуката до настоящия момент ищецът търпял ежедневни болки и страдания с висок интензитет. Същият бил в невъзможност да си служи с лявата ръка, която след инцидента е загубила основната си функция - хватателната. Състоянието на лявата ръка създавало изключителни неудобства на ищеца, тъй като затруднявало способността му да се грижи сам за всички свои ежедневни нужди от битов характер. Наложил се ежедневен прием на лекарства и посещаване на рехабилитация. Болките в лявата ръка пораждали у ищеца необходимост от ежедневна употреба на силни болкоуспокоителни. Травматичните увреждания, стресът от преживяното и трудностите, които търпял и търпи ищецът, дали негативно отражение на душевно му състояние. Наред с болките и страдания, В. имал проблеми със съня, изпаднал в отчаяние и депресия, изпитвал трайно чувство на безизходица и отчаяние, с оглед критериите за справедливост, обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Отделно от това ищецът претендира и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 436,24 лв.

Във връзка с настъпилата трудова злополука работодателят Община град Добрич е подал пред НОИ декларация Вх. *-***., като в резултат на извършеното разследване е издадено Разпореждане № 29/24.08.2017 г. на ТП – Д. на НОИ, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, злополуката, която ищецът претърпял била призната за трудова по чл.55, ал. 1 от КСО.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени. Дирекция „Х. д.” при

Община гр. Д., чрез упълномощения адвокат Н.К. ***, отрича изложените в исковата молба твърдения, като се сочи, че единствената причина за настъпване на вредоносния резултат е било поведението на ищеца. В условията на евентуалност предявените искове се оспорват по размер.

Според ответника на ищеца не са били давани указания за боядисва „стар пожълтял кантар“, който е поставил непосредствено до медицинския шкаф, като работата била предприета по инициатива на ищеца.

В. временно е понижил вниманието си при извършване на санитарно-домакинските дейности. Това понижаване на вниманието, пренебрегването на обемът и теглото на медицинския шкаф и кантара, както и това, че не е взет предвид факта, че шкафът е бил поставен върху „стар бял чаршаф", е допринесло до предприемане на действия от страна на В., довели до счупване на стъкло от витрината, поради което е налице съпричиняване в резултат на груба небрежност у ищеца. Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вредни последици.

На следващо място се сочи, че ищецът не е положил дължимата грижа за възстановяването си, като същият е пренебрегнал и не се е възползвал от предложената му рехабилитация от директора на ДСХ, която е можела да се провежда на работното му място.

През целия период, когато В. бил във временна неработоспособност, му е било изплащано обезщетение от НОИ за трудова злополука, което е около 90% от месечната заплата, която преди инцидента получавал.

Ответникът оспорва размера на вредите, които са причинени на ищеца в подкрепа на това се сочи, ищецът е забелязан многократно да управлява личният си автомобил, което опровергавало твърденията му относно тежката увреда. Настоява се, че размерът на претендираните вреди е прекомерно завишен и несъответстващ на претърпените вреди.

Ответната страна уточнява, че според тях ищецът е съпричинил травмата тъй като неправилно постъпил, когато работил по изделията, не с нужното внимание и адекватна преценка. Неправилно вещите били поставени върху чаршаф и предвид килограмите на пострадалия и необходимите движения по клякане се стигнало до приплъзване и нарушение на баланса.

Ищецът оспорва направеното от страна на ответника възражение с правно осн. чл. 201 КТ, а именно за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Излагат се правни доводи, че за съпричиняване на вредоносен резултат може да се претендира от ответника само и единствено, ако той докаже, че е спазил своите задължения по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, а именно: да има начален периодичен или извънреден инструктаж при положение, че на ищеца е било възложено да върши допълнителна работа, която не е неговата основна.