Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1875 от 28.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4071/2026
Вид
Решение № 1875
Подписан
28.05.2026
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.15, ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.55а, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59, ал.5, т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110204071 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Л. П. Н., чрез адв. И. И.-САК против издадено срещу дружеството наказателно постановление (НП) № 874701F867193/12.02.2026 г., от СТ. К. Д., в качеството му на началник на отдел „Оперативни дейности“-София, дирекция „Оперативнои дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.59, ал.5, т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2557.00 /две хиляди петстотин петдесет и седем/ евро, за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ.

В подадената жалба се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като на първо място се оспорва компетентността на наказващия орган. На следващо място се претендира неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че не е осъществен състав на административно нарушение. Изложени са подробни съображения от счетоводно естество относно реда за отчитане на приходите от продажби и съответните разходи за осъществяване на дейността на търговско предприятие, както и за финансови и извънредни разходи. След това е посочено, че в края на отчетния период – календарната 2025 г., разходите се съпоставят с приходите, за да се установи финансовият резултат. Поддържа се, че едва след тази съпоставка е 1 възможно да се прецени дали търговецът има или няма икономическа обосновка за повишаване на цените на предоставяната от него услуга. Претендира се, че към момента на „установяване на нарушението“ е било обективно невъзможно да бъде направен такава преценка. С оглед на това се счита, че наложената на дружеството имуществена санкция е незаконосъобразно определена. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, се представлява от адв. И. И.САК, който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения и отправя искане за отмяна на обжалваното НП. Посочва, че са представени документи за повишен наем, както и за повишаване на разходите за осигуровки, свързани с трудовите възнаграждения на служителите и за други икономически фактори, които повишавали самите разходи и водели до увеличаване на цената на услугата. Посочва, че няма доводи и анализи на документи, за да може АНО да докаже спекулативно увеличение на цената.

При условията на евентуалност, в случай, че НП не бъде отменено, моли за намаляване на размера на наложената имуществена санкция, считайки, че същата е прекалено висока.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното НП, като законосъобразно и правилно. Посочва, че в НП изрично е описано нарушението, с посочване на дата и място на извършване на проверката, като счита, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложената санкция е в рамките на минималната, предвидена в закона. Моли да се има предвид, че представеният договор за наем е между физическото лице като наемодател и неговото собствено дружество, като наемател, а увеличението на наемната цена е в размер на 900.00 лева или около 56%, т.е. лицето е сключило договор за наем сам със себе си, която причина за увеличаване на цената на предлаганата от търговеца услуга се счита за необоснована. Дори и да се приеме, че отговаря на икономическите условия твърдението за инфлация от 3%, счита се за необосновано и недоказано увеличението на услугата на годишния технически преглед (ГТП) от 90.00 лева на 117.35 лева, което е увеличение с 30% на процесната услуга, т.е. дори и да се включи инфлацията, както и разходите за осигуровки на служителите, които са увеличени, се поддържа, че отново не се обосновава увеличение на процесната услуга с процента, с който стойността на същата е увеличена. С тези съображения процесуалният представител на АНО моли за потвърждаване на обжалваното НП, като счита, че санкцията е адекватна и съответстваща на целите на закона. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно – в случай на отмяна на НП, прави възражение за прекомерност на претендираното 2 адвокатско възнаграждение от другата страна.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят М. Б. Н., който поддържа фактическите констатации, описани в акта. Същите, принципно не се оспорват и от жалбоподателя.

Доколкото не е налице спор между страните относно фактическата обстановка, а тя се установява и от събраните по делото доказателства, съдът възприема изцяло за установени фактическите констатации, описани в АУАН и НП, съгласно които на осн. чл.55а, ал.1 от ЗВЕРБ и във връзка с чл.15, ал.4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, на 12.01.2026 г. е извършена проверка на търговски обект – пункт за ГТП, находящ се в гр. ***, стопанисван „***“ ЕООД, ЕИК:********. След легитимация, от органите по приходите е изискана информация за цените на предлаганите услуги в обекта, с оглед на което от управителя на дружеството, стопанисващо обекта е представена декларация от 19.01.2026 г., съгласно която цените на всички предлагани услуги са увеличени на 01.12.2026 г., като е посочено, че увеличението е във връзка с повишаване на наемната цена на обекта, в който се извършва дейността, както и увеличение на осигуровки и инфлация - 3%. Изрично в декларацията е посочено, че цената на услугата ГТП на лек автомобил, която към 30.11.2026 г. е била 90.00 лева, е увеличена на 01.12.2026 г. на 117,35 лева. От монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „ДЕЙЗИ“ с ИН на ФУ: DY 438061; ИН на ФП 36788602; рег. № на ФУ в НАП 4888900, дата на рег. в НАП 08.12.2025 г., като предвид датата на регистрация на ФУ в НАП са отпечатани КЛЕН за дати 22.12.2025 г. и 08.01.2026 г., а за дати 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. са изискани допълнително и същите са представени на 19.01.2026 г. След анализ на представените данни е установено, че цената на ГТП на лек автомобил към 30.11.2025 г. е била 90.00 лева, а от 01.12.2025 г. е увеличена на 117.35 лева.

В хода на проверката е бил представен договор за наем, сключен между Л. П. Н. в качеството на наемодател и Л. П. Н. в качеството му на управител на „***“ ЕООД, ЕИК:******** и наемател, по отношение на който в НП е прието, че принципно сключването на договор за наем между физическо лице и неговото собствено дружество, представлявано от същото лице като управител не е забранено от закона, но същият трябва да е сключен на пазарни цени и да е икономически обоснован. В конкретния случай, след констатация, че първоначалният договор за наем, сключен на 05.01.2024 г. е с месечна цена 1600 лева, а със сключения Анекс №1 от 29.12.2025 г. към договора за наем е предвидена нова наемна цена от 2500 лева и при това с ретроактивно действие - считано от 01.10.2025 г., и като се има предвид, че лицето е договорило наеманата цена самo със себе си, е прието, че увеличение от 900.00 лева или с 56.25%, е икономически и пазарно необосновано. В този смисъл е прието, че 3 така представеният договор за наем не е от естество да докаже наличие на икономическа обосновка за увеличаване на цената на предоставяната услуга – ГТП на лек автомобил с 30,39%.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля М. Б. Н. и писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество съдът намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.

34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

4

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като компетентността на актосъставителя и наказващия орган, оспорена от жалбоподателя се установява въз основа на представената Заповед №З-ОПР-30-1/13.01.2026г. на изпълнителния директор на НАП, от която е видно, че същият е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават НП за налагане на административни наказания на осн. чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ, а органите по приходите в отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да съставят АУАН за нарушения, регламентирани в чл.15, ал.4 ЗВЕРБ.

Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, с която е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори.

В случая спор по фактите няма, защото от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че цената на основаната услуга, предоставяна от търговеца на крайните потребители – ГТП на лек автомобил е увеличена с 30,39% през декември 2025 г. спрямо ноември 2025 г.