Решение № 296 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20241100902452 по описа за 2024 година

Ищецът „Авиора Легал“ ООД твърди, че на 01.02.2017 г. „А. и СИЕ“ ЕООД издал запис на заповед, с който безусловно, неотменимо и без протест се задължил да плати на В.Г. сумата от 250 000 евро с падеж 01.02.2022 г. с място на плащане: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „********.

Сочи, че на 16.05.2024 г. поемателят В.Г. в качеството на джирант прехвърлила чрез джиро правата си по издания запис на заповед на „Авиора Легал“ ООД в качеството на джиратар.

„А. и СИЕ“ ЕООД не платил задължението по ценната книга на падежа, поради което „Авиора Легал“ ООД подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 250 000 евро.

С разпореждане от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 45275/2024 г. Софийски районен съд 72 отхвърлил заявлението за частта над 250 евро до претендирания размер от 250 000 евро, тъй като сумата в записа на заповед била изписана на две места по различен начин с думи и цифри, като помалката от изписаните суми била 250 евро. Ищецът намира, за неправилен изводът на заповедния съд, тъй като съгласно чл. 460, ал. 1 ТЗ при разминаването на изписаната сума с цифри и думи се зачитало изписаната с думи. Ето защо ищецът намира, че съдът следвало да уважи заявлението за сумата от 250 000 евро по издадената запис на заповед.

На 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 45275/2024 г. Софийски районен съд 72 състав е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен за сумата от 250 евро – въз основа на записа на заповед от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва считано от вземането от датата на подаване на заявлението 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и с оглед 1 уважената част от заявлението за сумите от 25 лв. – държавна такса и 17,31 лв.

– адвокатско възнаграждение.

С разпореждане, връчено на 13.11.2024 г., заповедния съд уведомил заявителя за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и му указал за възможността да подаде установителен иск за вземането в едномесечен срок от съобщението. С разпореждане от 03.12.2024 г. съдът указал на „Авиора Легал“ ООД, че за сумата по отхвърлената част от заявлението може да предяви осъдителен иск.

Предвид изложеното в законоустановения срок ищецът „Авиора Легал“ ООД подал настоящата искова молба, с която иска от съда да:

1) установи, че длъжника по заповедта „А. и Сие“ ЕООД му дължи сумата от 250 евро – въз основа на запис на заповед с падеж 02.01.2022 г., ведно със законната лихва от 24.07.2024 г., за която по ч.гр.д. № 45275/2024 г. по описа на Софийски районен съд 72 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

2) осъди „А. и Сие“ ЕООД да му заплати сумата от 249 750 евро – въз основа на запис на заповед с падеж 02.01.2022 г., ведно със законната лихва от 24.07.2024 г., за която с разпореждане от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 45275/2024 г. по описа на Софийски районен съд 72 състав е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Иска се присъждане на направените разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

В представения писмен отговор „А. и Сие“ ЕООД намира предявените искове за недопустими, евентуално за неоснователни.

Сочи, че ищецът представял множество записи на заповед с идентично съдържание с този представен по настоящото дело. На обратната страна на всички тези документи било инкорпорирано джиро от една и съща дата – 16.05.2024 г., с джирант – В.Г. и джиратар – „Авиора Легал“ ООД, който бил вписан в АВ – ТРРЮЛЦ само ден по-рано – на 15.05.2024 година. Общата стойност на сумите по всички представени записи на заповед била на над 2 250 000 евро.

По отношение на валидността на процесното джиро посочва, че към датата на джирото – 16.05.2024 г. В.Г. не била в съС.ие да разбира и ръководи постъпките си.

Намира също, че джирото е нищожно, поради заобикаляне на закона.

Прехвърлянето на вземания за събиране от трети лица е дейност, която можело да се осъществява само от финансови посредници, какъвто не бил ответникът, като реферира към Законодателен декрет № 385/93 от 1 септември 1993 г. относно банковата и кредитна дейност.

По отношение на представения запис за заповед намира, че същият бил нищожен – в него не бил конкретизиран адрес в посоченото място на издаване.

Намира, че посочената сумата в записа на заповед надвишавала ограниченията за плащане в брой съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за 2 ограничаване на плащанията в брой, поради което била платима по банков път, но в документа нямало номер на банкова сметка, по която да бъде извършено плащането.

Оспорва документите да са подписани от управителя на „А. и СИЕ“ ЕООД С. А.. Документът съдържал единствено наподобен подпис, без ръкописно изписване на имената на издателя. Имената на С. А. под наподобения подпис били изписани печатно без добавка, че С. А. е управител на „А. и СИЕ“ ЕООД. При това положение не можело да се приема, че „А. и СИЕ“ ЕООД било валидно задължено по ценната книга.

Оспорва твърдението, че С. А. и В.Г. се намирали в гр. София на 01.02.2017 г. – датата, посочена на процесният запис на заповед. Освен това намира, че датата на записа на заповед е недостоверна.

Сочи, че В.Г. нямала вземане срещу ответника, а дори и да имала, то било погасено. В тази връзка намира, че ищецът в качеството на джиратар бил недобросъвестен, тъй като не проверил за наличието на каузално правоотношение между издател и джирант.

Прави възражение за погасяване по давност на вземането на записа на заповед.

Моли съдът да му присъди направените в настоящото производство разноски.

В допълнителната искова молба ищецът намира възраженията на ответника за неоснователни.

Оспорва твърдението за съществуването на идентичен с процесния запис на заповед.

Заявява, че ще се ползва от представения запис на заповед (предвид оспорването на автентичността на същия от ответника).

В ценната книга било посочено място на издаване – в гр. София и място на плащане чрез изписване на пълен адрес в гр. София. В документа не било упоменато, че плащането трябва да се извърши в брой. В издадената заповед за изпълнение от районния съд бил указан номер на банкова сметка, по който длъжникът можел да извърши плащане. Поддържа твърдението, че записът на заповед бил подписан от С. А. в качеството на управител на ответното дружество.

Намира възраженията на ответника по отношение на валидността на джирото за неоснователни. Към датата на съставяне на джирото В.Г. не се намирала в съС.ие, което да е препятствало нейната възможност да разбира и ръководи действията си. Освен това поддържа, че джирото не било направеното в нарушение на закона, тъй като посоченият от ищеца чуждестранен акт бил неприложим.

Намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на вземането по процесния запис на заповед.

Ответникът в отговора на допълнителната искова молба поддържа възраженията си.

3

Посочва, че във връзка с представените от ищеца множество записи на заповеди били образувани прокурорски преписки за извършено документно престъпление.

Твърди, че единствената дейност, която осъществявал ищецът била придобиване на права по ценни книги с цел събиране на вземания, която дейност можело да се осъществява само от регистрирани финансови институции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, на 22.08.20254 г. по ч.гр.дело 45275/2024 по описа на СРС, 72 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено А. и сие ЕООД да заплати на Авиора легал ООД сумата от 250 евро – вземане по запис на заповед от 01.02.2017 г., прехвърлено с джиро на 16.05.2024 г., заедно със законна лихва от 24.07.2024 г. до окончателното й заплащане, сумата от 25 лева – разноски за държавна такса за заповедното производство и сумата от 17,31 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на заявителя в заповедното производство.

С разпореждане от 22.08.2024 г. по ч. гр. дело 45275/20254 г. по описа на СРС, 72 състав е отхвърлено заявление на Авиора Легал ООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед срещу А. и Сие ЕООД за сумата над 250 евро до претендирания размер от 250 000 евро.

Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнени е представен в оригинал запис на заповед – стр. 7 по делото на СРС, с дата на издаване 01.02.2017 г. за сумата от 250 (двеста и петдесет хиляди) евро , с падеж 01.02.2022 година. Издател е „А. и сие ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. И. А., като издателят неотменимо и безусловно се е задължил да плати на падеж 01.02.2022 г., без протест и без разноски, на поемателя В.И.Г. сумата 250 (двеста и петдесет хиляди) евро. На гърба на записа на заповед е вписано „джиро“, с което на 16.05.2024 г. В.И.Г. е прехвърлила на „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД правата си по горепосочения запис на заповед за сумата от 250 000 лева, посочена и като 250 000 евро..

Във връзка с подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК, както и разпореждането за частично отхвърляне на заявлението, е подадена исковата молба по която е образувано настоящото производство.

Във връзка с оспорване автентичността на записа на заповед в частта относно подписа на С. А. като управител и ЕСК на дружеството издател и откритото производство по чл. 193 от ГПК, по делото са приети основно и 4 повторно заключение на съдебно - почеркова експертиза.

В експертизата, изготвена от вещото лице П. Т. е посочено, че е изготвена като са използвани като технически средства увеличителни прибори (лупи с различно увеличение, дигитален микроскоп Dino-Lite Pro с увеличение от 20 до 230х в условията на косо-падащо и рингово осветление), светлинни източници с пряко и косо насочена светлина, а за заснемане и онагледяване на почерковия обект и сравнителните образци са използвани скенер, цифрова камера и редактор за обработка на растерни изображения. Като сравнителни образци са използвани свободни и условно-свободни образци от подписа на С.

И. А., полагани в оригинални документи, включително документи от личното трудово досие на лицето, нотариални актове.

Вещото лице Т. е посочило, че при анализ на подписа, положен за „Издател: 01.02.2017 г. за сумата от 250 000 евро“ се установява, че се характеризира със смесена транскрипция, състояща се от три отделни елемента - малка буква „с“, с изписана с начален праволинеен елемент – вертикален надредви безбуквен елемент с „8“образна форма - „Z“-o6paзен подредови елемент. Подписът е положен с не особено бърз темп и координация на движенията, което определя степента му на обработеност като под средната, средни по размер движения, с лек десен наклон, с относително равномерен натиск при изписване на буквата „с“ и втория елемент. При проведено изследване на подписа - визуално и под увеличение в условията на различно насочено осветление, се установява: изписване на буквата „с“ с три отделни несвързани движения; - снаждане/дописване на движението при изписване на заключителната част на втория елемент; - неуверено движение при изписване на началната вертикална част на втория елемент; - относително равномерен натиск при изписване на буквата „с“ и втория елемент в подписа.

Вещото лице Т. е посочило, че тези особености при полагането на подписа за „Издател:“ в записа на заповед - обект на експертизата, са характерни и се проявяват обичайно при полагане на чужд подпис, със стремеж за наподобяването му (имитация).

Вещото лице Т. е анализирано и подписите, представени и използвани като сравнителни образци от С. И. А., които е установено, че се характеризират със смесена транскрипция, състояща се от три отделни елемента - малка буква „с“, която в почти всички подписи започва с къс праволинеен щрих - вертикален надредови безбуквен елемент с ,,8‘'-образна форма - ъгловиден или Z -образен подредови елемент. Подписите са положени с бърз темп и добра координация на движенията, което определя степента им на обработеност като над средната до висока, със средни по размер движения, без изразен наклон или с лек десен, с променлив натиск. За да се установи дали всички сравнителни образци са положени от едно и също лице, е извършено сравнително изследване между тях, при което се установява съвпадение, както в общите признаци - вид и съдържание на транскрипцията, степента на обработеност, размера, наклона, свързаността, а така също и в частните, по-характерните признаци: