Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 901 от 04.03.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 55/2026
Вид
Решение № 901
Подписан
04.03.2026
В сила
11.06.2026
Състав
Ива Байнова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 901

Хасково, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20267260700055 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от Е. О. Я. от [населено място], общ. Ивайловград, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-544-1/05.01.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/2140-26-943/17.11.2025г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В противоречие с материалния закон периодите на майчинство за времето от 01.01.1989г. до 28.05.1990г. и от 01.09.1990г. до 09.06.1991г. , не били зачетени за действителен осигурителен стаж. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признавал периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Сочи се, че при зачитане периодите на майчинства с обща продължителност 02г. 02м и 05 дни за действителен осигурителен стаж, общият размер на действителния такъв без превръщане на жалбоподателката е 16г. 07м. и 16 дни, и при навършена към момента на подаване на заявлението за пенсиониране изискуема възраст за 2025г. , то са налице предпоставките за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

По изложените съображения, доразвити в представени от процесуален представител писмени бележки, се отправя искане за отмяна обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на административната преписка на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на ЛПОСВ с указания за зачитане на периодите на майчинство за действителен осигурителен стаж. Претендират се разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Е. О. Я. е подала Заявление вх. №2113-26-1298/22.07.2025г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с необходимите документи за това. Допълнително е представила Декларация, съгласно която до 31.12.1996г. няма друг стаж, освен представения , както и Удостоверение изх.№141/13.08.2025г. за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Ивайловград, видно от което имената Е. О. Т., Е. О. Я. и Е. О. М., са имена на едно и също лице.

Във връзка с подаден до Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Хасково сигнал вх.№21102-26-1176/23.07.2025г. е била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. О. Я. от контролен орган на ТП на НОИ, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КП-5-26-02036181/04.08.2025г. На основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Е. О. Я. са били издадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-02036187/04.08.2025г. от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 19.03.2018г. до 30.09.2018г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1, като не е спорно, че ЗД са изпълнени.

С Разпореждане №**********/2140-26-943/17.11.2025г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. О. Я.. В разпореждането е посочено, че към дата на заявлението 22.07.2025г. последната има навършена възраст **г. ** м. 0* дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.08.1974г. до 09.06.1991г., с прекъсване, както следва: **г. **м. ** дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - **г. **м. ** дни, от които действителен осигурителен стаж – **г., **м., ** дни. Посочено е, че съгласно чл.68, ал.1-2 КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025г., лицето следва да има навършена възраст ** години и ** месеца, и придобит осигурителен стаж ** години и ** месеца. Прието е, че Е. О. Я. не отговаря на условията на цитираната разпоредба и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена изискуемата възраст към дата на заявлението, но няма изискуемия се стаж ** години и ** месеца, а има **г., **м. и **дни. Пенсионният орган е разгледал и приложението на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, съгласно която в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, през 2025г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст ** г. за жените и за мъжете, и не по-малко от ** години действителен осигурителен стаж. При позоваване на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е приел е, че зачетеният стаж за майчинство за периодите от 01.01.1989г. до 28.05.1990г. и от 01.09.1990г. до 09.06.1991г., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка пенсионният орган е преценил, че на Е. О. Я. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст от ** г., но няма ** години действителен осигурителен стаж, а има **г., **м. и ** дни.

Разпореждането е получено от Е. О. Я. на 28.11.2025г., съгласно приложено известие за доставяне.

С жалба вх. № 1012-26-544/10.12.2025г. Е. О. Я., чрез пълномощник, е оспорила Разпореждането от 17.11.2025г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, като е посочила, че неправилно периодите от 01.01.1989г. до 28.05.1990г. и от 01.09.1990г. до 09.06.1991г. , през които е била неработеща майка, не са зачетени като действителен осигурителен стаж.

С оспореното Решение №1012-26-544-1/05.01.2026г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на Е. О. Я. срещу Разпореждане №**********/2140-26-943/17.11.2025г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково като изцяло е възприел мотивите на пенсионния орган за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето. След анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и предвид текста на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицето упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Поради това, въпреки, че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил времето, през което неработеща майка гледала дете до [възраст] възраст; времето, през което лицето получавало обезщетение за безработица и т.н. Съобразно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО - дефиниция за „осигурено лице“, за изброените хипотези било характерно, че това било време, признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност. Под „действителен стаж“, според §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, законодателят имал предвид точно обратното - наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Въз основа на изложеното, административният орган е приел, че зачетеният стаж на жалбоподателката като неработеща майка за периодите от 01.01.1989г. до 28.05.1990г. и от 01.09.1990г. до 09.06.1991г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Направил е извод, че жалбоподателката няма право на пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, поради което разпоеждането за отказ на пенсионния орган е правилно и законосъобразно.

Няма данни по преписката кога решението е връчено на адресата му.

Жалбата срещу решението е подадена на 12.01.2026г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-544-2 от същата дата.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. С оглед датата на издаване на обжалваното решение и датата на депозиране на жалбата, съдът приема, че същата е подадена в преклузивния срок за обжалване.

Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО. Обективирано е в писмена форма и съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не се твърдят и в жалбата.

Решението е несъответно на материалния закон.

В случая е безспорно, с оглед придобития от жалбоподателката стаж, че за последната не са налице предпоставките за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане на такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст ** години и ** месеца за жените и мъжете и най-малко ** години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

При така разписаното, през 2025г. лицата придобиват право на ЛПОСВ в случай, че имат навършена възраст **г. и **г. действителен осигурителен стаж.

В случая Ръководителят на „ПО“ , респ. горестоящият административен орган, е приел, че стажът за периодите от 01.01.1989г. до 28.05.1990г. и от 01.09.1990г. до 09.06.1991г. (с обща продължителност – **г. **м и ** дни), през които не е спорно, че жалбоподателката е била неработеща майка, не е действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Според жалбоподателката зачетеният осигурителен стаж за периодите, през които е била неработеща майка, следва да се приеме и за действителен такъв, което твърдение изцяло се споделя и от съда.

Процесният стаж е придобит през времето от 01.01.1989г. до 28.05.1990г. и от 01.09.1990г. до 09.06.1991г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.

Приложима в случая е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към казуса е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г. (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 ), според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.

Според сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО, "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до [възраст] възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. ".