Определение № 1221 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 21.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000601512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С определение № 465 от 05.12.2023 г. на Окръжен съд-Кюстендил, постановено по НЧД № 651/2023 г. по описа на същия съд, осъденият И. В. И., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, постановено с присъда № 3 от 13.04.2022 г. по НОХД № 90/2021 г. на Районен съд-Брезник, която част към 05.12.2023 г. е в размер на 4 (четири) месеца и 9 (девет) дни, като е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието към момента на влизане в сила на определението.

Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила частна жалба от началника на затвора гр. Бобов дол с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е установил пълноценно и подробно всички относими за произнасянето факти, свързани с наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 70 ал.1 от НК. Претендира се, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения И. по време на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, което е една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 70 ал.1 от НК за УПО. Същевременно в жалбата не се оспорва наличието на другата кумулативно дадена предпоставка по чл. 70 от НК - лишеният от свобода да е изтърпял повече ½ от наложеното му наказание.

Като неубедителни са определени аргументите на окръжния съд, че положителните данни за поведението на осъдения И. в затвора - липсата на наказания, наличието на награди и леко снижения риск от рецидив – са достатъчни за формиране на категоричен извод за трайно поправяне на лицето, особено предвид силно обремененото криминално минало на осъдения. Заявява се становище, че въпреки отбелязания стремеж към поправяне /отчетени чрез намаляване оценката на риска от рецидив и вреди/ и награждаването му, те не са в 1 достатъчна степен, за да аргументират настъпването на трайни положителни промени в личността и мисленето на осъдения. Сочи се, че макар и малко намален, рискът от рецидив и вреди на осъдения остава в границите на средните стойности – 74 точки с налични редица дефицитни зони. Като проблемни зони са посочени – настоящото правонарушение, образование и обучение, управление на финанси и доходи, умение за мислене. Твърди се, че първоначално определеният му строг режим, постановен на 17.06.2022 г., не е променен до момента. Изтъква се, че при осъдения е налице еднородност на криминалната активност; че многократните му осъждания и кратките му престои на свобода са показател, че не си е взел в достатъчна степен поука от неправомерното си поведение; че при него са налице криминални нагласи, които ведно с отчетените съществени дефицити обосновават прогноза за реален риск от рецидив на криминалното му поведение. Излагат се и доводи, че видно от експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения от 19.09.2023 г. общата оценка на криминогенните му потребности е висока, като предвид множеството му осъждания се отчитат и антисоциални поведенчески модели и криминогенно мислене.

Твърди се също, че спрямо лишения от свобода И. не е приложен принципа на прогресивната пенитенциарна система, чиято същност е прилагане на предвидените в ЗИНЗС възможности за постепенно облекчаване на режимните ограничения при показано добро поведение и съдействие от осъденото лице по изпълнение на целите и задачите по плана на присъдата и чиято крайна цел е чрез поощряване на доброто поведение на осъдения и при съответното наблюдение да се минимизира риска от рецидив на криминалното поведение на осъдения и да се изпълни специалната превенция на наказанието. Обосновава се извод, че предвид многократните осъждания на лишения от свобода И.; кратките му престои на свобода; липсата на образование, професия и трудова реализация в живота на свобода същият няма достатъчно ресурси за ресоциализация в обществото. Заявява се позиция, че в случая задължително се явява необходимост от наблюдение на поведението на осъдения при прилагането на прогресивната система за изпълнение на наказанието. Твърди се, че устно декларираните от осъдения поведенчески модели при провежданите с него корекционни беседи не могат да бъдат доказателство за промяна, ако същите не са наблюдавани и показани от осъдения в реална ситуация чрез реални поведенчески действия. В заключение се сочи, че на базата на проявеното от страна на лишения от свобода И. дължимо поведение в затвора не може да се обоснове категоричен извод за поправянето му в степен, обуславяща предсрочното му освобождаване.

Предвид така изложеното началникът на затвора гр. Бобов дол моли да бъде уважена като основателна частната жалба срещу оспореното определение на Окръжен съдКюстендил и същото да бъде отменено, като бъде оставена без уважение молбата на осъдения И. И. за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

2

За да уважи молбата на осъдения И. В. И. за условно предсрочно освобождаване, първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки по чл. 70 ал.1 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

В тази връзка окръжният съд, на първо място, е приел, че доколкото осъждането на И. И. е за престъпление, представляващо опА. рецидив, и предвид обстоятелството, че същият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му и търпяно в момента наказание, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.2 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е помалък от 2/3 от размера на наложеното /търпяното/ наказание. Този извод е правилен и обоснован и се основава на факта, че изтърпяваното от л.св. И. наказание е в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“б“ от НК, и че към датата на произнасянето - 05.12.2023 г. - той е изтърпял фактически 01 година, 05 месеца и 18 дни; от предварителен арест 04 месеца и 11 дни; от работа 03 месеца и 22 дни, или всичко е изтърпял 02 години, 01 месец и 21 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 04 месеца и 09 дни.

Същевременно първостепенният съд е приел, че е изпълнена и втората от предвидените предпоставки, необходима, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият И. да е дал доказателства за поправянето си по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд в настоящия си състав споделя единствено извода на ОС-Кюстендил за наличието на първата от законоустановените предпоставки за условно предсрочно освобождаване – фактическото изтърпяване на съответната част от наложеното наказание лишаване от свобода, като не споделя решаващия извод на първия съд осъденият И. И. да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Очевидно основният спор по делото е относно обстоятелството дали чрез поведението си по време на изтърпяване на наказанието осъденият И. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне /което е предпоставка за приложението на чл. 70 ал.1 от НК/. Извършвайки собствена преценка относно наличието на тази предпоставка, АС-София счита, че от данните по делото не може еднозначно, недвусмислено и с необходимата степен на убедителност да се приеме, че в случая с поведението си по време на изтърпяване на наказанието и с отношението си към правонарушението и към осъществяваните в местата за лишаване от свобода дейности осъденият И. И. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента поправянето му все още не е завършено и не е пълно, доколкото не се установяват и не присъстват убедителни данни за трайна и категорична положителна промяна в поведението и мисленето му. В тази връзка следва да бъдат отчетени съдържащите се в доклада на ИСДВР Р. Г. /на л. 6-9 от първоинст. дело/ констатации, че при извършената актуална оценка на риска от рецидив са констатирани средни стойности – 74 т.; че продължават да са налице проблемни зони - „отношение към настоящото правонарушение“ /от осъждането си 3 той отчита предимно настъпилите за него последствия – „влизането му в затвора“/, „умения за мислене“ /липса на изградени умения да рационализира актуалната ситуация и да си поставя реалистични цели, недостатъчно добре изградени умения да разпознава и разрешава проблемите си по законосъобразен начин/, образование и обучение, управление на финансите и доходите; че е склонен да не спазва законовите ограничения, като игнорира неблагоприятния ефект от неправомерното си асоциално поведение; че за пети път е в затвора и че изтърпените до сега наказания лишаване от свобода не са изиграли превантивна роля и не са му подействали възпиращо, като това повишава риска от рецидив в условията на свобода и може да бъде провокативен фактор за бъдещо асоциално поведение.

В доклада на ИСДВР се изтъква също, че спрямо лишения от свобода И. не е изпълнена прогресивната система за плавно преминаване от по-строги към по-смекчени условия на надзор и охрана, което да намали риска от рецидив, както и че в случая И. продължава да изтърпява наказанието си при строг режим, постановен на 17.06.2022 г.

Освен това в доклада е прието, че въпреки отчитането на известни позитивни резултати и позитивни промени в поведенческия модел на л.св. И. И. не може по категоричен начин да се каже, че е постигнал трайна, съзнателна и цялостна положителна промяна в съзнанието и поведението му, поради което корекционната работа с него следва да продължи в условията на МЛС за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В тази връзка се сочи за необходимо социално-възпитателната работа с него да продължи съгласно изготвения план на присъдата, като се осъществи и финализира процеса, насочен към утвърждаването на социално-приемливи и законосъобразни форми на поведение. В заключение се застъпва становище, че целите на наказанието по чл. 36 от НК все още не са постигнати, като с оглед на това се изразява и несъгласие за условно предсрочно освобождаване на л.св. И. И..

Отрицателно е и становището на началника на затвора гр. Бобов дол относно условното предсрочно освобождаване на л.св. И., като в тази връзка са изложени доводи, че общата оценка на криминогенните потребности на осъдения е висока, като при него се отчитат антисоциални поведенчески модели и криминогенно мислене предвид множеството му осъждания; че предвид съществуващите дефицитни зони, липсата на критично отношение към извършването на правонарушения, многократните му осъждания и кратките му престои в живота на свобода между тези осъждания, преценени във взаимовръзка с недостатъчно добре изградените му умения за предвиждане на последиците от поведението му и пренебрегването на отрицателния резултат от него са предпоставка за бъдещо криминално поведение в условията на свобода и доказват липсата на изградени законосъобразни модели на поведение у осъдения. В заключение и в становището на началника на затвора е посочено, че не са налице достатъчно данни за настъпила трайна положителна промяна в мисленето и поведението на осъдения И. И. в изискуемата от закона степен, за да бъде постановено условното му предсрочно освобождаване.

От приложения по делото препланиран план на присъдата, изготвен на датата 27.06.2023 г., се установява, че предходните /предишните/ цели за „формиране и 4 затвърждаване на положителни нагласи в поведението“ и „развИ.е на конкретни и адекватни умения за мислене и самоконтрол в градивна и позитивна насока“ са постигнати само отчасти. В тази връзка е отбелязано, че осъденият намира оправдателни начини и механизми, за да оправдае криминалните си действия; недооценява факти и обстоятелства; склонен е към демонстративно поведение и пресилени реакции; не успява адекватно да идентифицира проблемите и на моменти действа импулсивно. В препланирания план са поставени цели за осъзнаване необходимостта от преодоляване на криминалните нагласи /касаещо зоната „отношение към правонарушението“/; повишаване уменията за управление на финансите /касаещо зоната „управление на финансите и доходите“/; и повишаване на уменията му за адекватно решение на възникващи проблеми и трудности, както и за формиране на социална компетентност /касаещо зоната „умения за мислене“/. За постигането на тези цели и задачи е определен срок от 12 месеца /една година/, който към настоящия момент очевидно още не е изтекъл.