Решение № 929 от 02.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Горна Оряховица, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120102582 по описа за 2025 година

Въведени искови претенции с правно основание чл. 26,ал.1 ЗЗД.

Насрещна претенция на основание, чл. 23 от ЗПК, правна последица от такова решение е кредитополучателят по процесния договор за кредит да дължи връщане на чистата стойност на усвоения кредит – реално усвоената сума по кредита. Към момента на завеждане на иска, платената от ищеца сума по процесния договор за кредит е в размер на 2 557.95 лева, съгласно представената от справка за извършени плащания. Размерът на чистата стойност на кредита, по смисъла на чл. 23 от ЗПК е 11 000 лева, непогасената от ищеца „чиста“ стойност на кредита е в размер на 8 442.05 лева, която се претендира от ответника.

Депозирана е искова молба Г. И. Д., ЕГН **********, представляван от адв.

А. Енчева, АК- Русе против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, чрез юрк. К. З., пълномощник на Изпълнителните директори. В исковата молба се твърди, че на 10 април 2024 година Г. И. Д., ЕГН **********, представляван от адв. А. Енчева, АК- Русе е сключил договор за потребителски кредит в размер на 15 000 лева с ответника ТИ БИ АЙ Банка ЕАД.По кредита са правени погасителни вноски в размер на 12 875,94лева , а именно двадесет и една вноска по 613,14 лева.По силата на договора ищецът е получил сумата от 11 000 лева.В представената информация за кредита е посочено ,че кредита е потребителски, общия размер на кредита е дължим към момента на сключване на договора и възлиза на 14 1

119,62 лева като тази сума включва ГПР от 34,64 %, ГЛП от 30,39% включен застрахователен пакет в размер на 3119,62 лева .В т.7 от договора за кредит следва ищецът да заплати сумата от 24 556,26 лева . В стандартния формуляр за информацията по кредита лихвения процент по кредита и условията за прилагането му е 30,39% фиксиран лихвен процент,ГПР възлиза на 34,64% като не се посочва какво включват този проценти как са формирани.В т.9.1 от договора се сочи,че лихвата е формирана от основния лихвен процент +10пункта.Срока на договора за погасяване на задължението е 48 месеца.

Ищецът смята, че договорът не отговаря на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ тъй като не е предоставен на потребителя на траен носител и не носи електронни подписи на страните. Ищецът счита ,че договора за кредит е нищожен, тъй като същият съдържа нищожни клаузи и уговорката за заплащане на застрахователна премия е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК , тъй като чрез нея се заобикаля изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Стойността на застраховката следва да бъде включена в ГПР и поради невключването е налице заблуждаваща търговска практика. Освен това текстовете, уреждащи плащане на застрахователна премия са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като застрахователната сума се измерва с чистата стойност на кредита, поради което не е налице разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на застрахователната премия и насрещната престация – предоставената главница по кредита. Клаузите относно застрахователната премия са неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като сключването на застраховката е била условие за получаването на кредита.

Договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК , тъй като не става ясно дали уговореният лихвен процент е фиксиран или референтен. Не става ясно и върху каква сума се начислява лихвата.Не е посочен начинът на формиране на ГПР, липсва погасителен план съдържащ разбивка на всяка вноска в едно с поисканата сума за застраховка. Ищецът сочи, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. В случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД . Ищецът отправя искане да се прогласи нищожност на договор, сключен между него и ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД, договор за потребителски кредит от 10.04.2024г. При изложената фактическа обстановка на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК , както и, че ищецът не дължи сумата от 24556,26 лева поради нищожността на договора за кредит. Ищецът моли при условията на евентуалност да се провъзгласи нищожност на клаузата на чл.7 от договор за потребителски кредит от 10.04.2023г., сключен между страните на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК ;

В едномесечен срок е постъпил отговор от ответника ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 на основание чл. 131 ГПК, който оспорва изцяло по основание и размер иска заведен от Г. И. Д. срещу ответника „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, с който се иска на основание чл. 143 ЗЗП, във вр.

2 с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, съдът да установи недействителността на Договор за потребителски кредит с № 7053584261 от 10.04.2024 г., сключен между ищеца и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023. Ответникът твърди, че предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни. Ответната страна счита за напълно неоснователни и недоказани твърденията, изложени в исковата молба, че Договорът за потребителски кредит № 7053584261 от 10.04.2024 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради твърдяно противоречие с разпоредбите на ЗПК.Съдържанието и структурата на самия договор за кредит е съобразена с последователността на изискванията за съдържание на договор за потребителски кредит, заложени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Това позволява лесно и недвусмислено да се установи, че договорът съдържа всички задължителни реквизити на закона. По отношение на твърдението, че договорът за застрахова е задължително условие за отпускане на процесния договор за кредит, съответно, че сумите по застрахователната премия следва да бъдат включени като разход при изчислението на ГПР, ответната страна не оспорва, че застрахователната премия, финансирана от Банката, не е включена в разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор. Това дори е изрично посочено в чл. 10 от Договора за потребителски кредит, където са записани допусканията, използвани за изчисляването на ГПР, противно на твърденията в исковата молба, че такива допускания липсват. Твърди се, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, като посочва аргументи за това. Определението за „Общ разход по кредита“ е дадено в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, която разпоредба преповтаря текста на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, а именно: 1. т. 1 от ДР на ЗПК: „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита , или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Ответната страна сочи, че застрахователните премии могат да бъдат включени като разход по кредита единствено в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за отпускане на кредита и че настоящият случай не е такъв, като доводите са, че сключеният от ищеца застрахователен договор е обективиран в Сертификат № 170535842612024, но същият не е условие за получаването на кредита, за което Банката е информирала абсолютно прозрачно потребителя ищец, както следва: В процеса на кандидатстване на потребителя се предоставя Стандартен европейски 3 формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит (СЕФ), в който в част III, т. 3 е предоставена информация за условията при които се сключва застраховката, както и че същата не е условие за получаване на кредита: В чл. 19 от договора за кредит „Изискуемите застраховки, ако има такива“ Банката отново е обърнала внимание на опционалния и незадължителен характер на застраховката: Видно от т. 13 от представеното към настоящия отговор Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, попълнено от ищеца, във връзка със сключването на процесния договор, последният е заявил изрично сключването на договор за застраховка.Ответната страна твърди, че на потребителят -ищец през цялото време на кандидатстването за кредит, както и след представянето на договора за кредит за подпис, по напълно ясен, незаблуждаващ и прозрачен начин, му е казано, че сключването на застраховка не е условие за получаването на договора за кредит. Относно предоставената на клиента услуга по финансирания от Банката договор за застраховка, се твърди че твърденията на ищеца са неоснователни са и че има предварителното знание за размера на застрахователната премия е доказателство за задължителния характер на застраховката Ответната страна сочи, че договорът за кредит, както и застраховката са заявени и сключени от ищеца посредством автоматизиран процес за кандидатстване и сключване на договора, където потребителят е абсолютно свободен да избира сумата и срокът на договора за кредит, както и дали да има сключена застраховка. Цената на застраховката е определена като процент от размера на кредита умножен по продължителността на кредита в месеци: Обща дължима сума по застрахователна програма Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и допълнителни медицински услуги ..Второ медицинско мнение“ и ..Програма за превенция на здравето, предоставени от MediGuide International: Застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0,730% от размера на ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци. В Общата дължима сума са включени: Твърди се, че с подписването на процесния застрахователен договор, обективиран в Застрахователен сертификат № 170535842612024, както и с предоставянето на приложимите общи условия и предварителна информация, на застрахованото лице е предоставена съответната услуга по смисъла на Кодекса за застраховането (КЗ). Договорът за застраховка е сключен по реда на чл. 382 от Кодекса на застраховане (КЗ). Този тип застраховки са уредени в Глава 37 от КЗ със заглавие „ЗАСТРАХОВКА ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ЗАЕМ ИЛИ БАНКОВ

КРЕДИТ.

ЗАСТРАХОВАНЕ

НА

ЛИЗИНГОВО

ИМУЩЕСТВО.“Конкретната застраховка е сключена между: Застраховател:

(Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ и “Кардиф Общо Застраховане, Клон България” КЧТ); Застраховащ: „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД (застраховащо лице по смисъла на чл. 382, от КЗ); Застрахован: кредитополучател, в случая длъжника Г. И. Д. ЕГН: **********;

Застрахователен посредник – ТИ БИ АЙ Банк ЕАД. На кредитополучателя са 4 предоставени Общи условия, които са неразделна част от Груповия застрахователен договор № 01/2019 за застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, сключен между застрахователите и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Застраховка „BANK пакет 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ се сключва по реда на чл. 382 КЗ като застраховка в полза на кредитора за обезпечаване на вземането му от застрахования по договора за потребителски кредит. Тя предоставя застрахователна закрила при настъпване на рискове, които могат да доведат до загуба на доход и невъзможност за погасяване на кредита. Ответната страна твърди, че по договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие и смята за неоснователни твърденията, че клаузата на чл.7 от Договор за кредит е недействителна. Доводите на ищеца се считат за неоснователни че клаузата на чл.7 от ДПК е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като цитираните по- горе договорни разпоредби водят до обоснования извод, че въпросната клауза. не е сключена във вреда на кредитополучателя, а при наличие на пълно и информирано съгласие от негова страна за сключването на застрахователния договор след предоставянето на пълната информация относно параметрите на застрахователното правоотношение. В този смисъл клаузата не нарушава правата и законните интереси на потребителя. клаузата отговаря на изискването за добросъвестност. В контекста на потребителското право и взимайки предвид легалната дефиниция на понятието „добросъвестност и професионална компетентност“ по § 13, т. 28 ДР ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. С оглед на тази дефиниция и в съответствие с всички законодателни изисквания Банката е упражнявала всички свои права и задължения като страна по кредитното правоотношение.