Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6250 от 16.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14557/2025
Вид
Решение № 6250
Подписан
16.10.2026
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Ивона Веселинова Енчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6250 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря АнтоА. Н. Стефанова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100514557 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25011603/09.09.2025 г. и идентичната на нея въззивна жалба вх.№105220/09.09.2025 г. (на регистратура на Софийски градски съд), уточнени със заявление от 18.11.2025 г., на А. Д. М. срещу Решение № 20143248/08.08.2025 г. по гр.д. № 58678/2020 г. по описа на Софийски районен съд. В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие на обжалвания акт със закона, липса на необходими и достатъчни мотиви по релевантни факти и отсъствие на реална защита на най – добрия интерес на малолетното му дете А. А. М., родено на 18.07.2018 г. Отправено е искане за отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане при невъзможност въззивния съд да установи всички факти, а при наличие на такава възможност във въззивната инстанция е отправено искане за постановяване на друго решение, с което претенцията му по чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето А. да бъде уважена и да бъде отменено решението в частта за издръжка на малолетното за разликата над 300 лева до присъдения размер от 400 лева, евентуално да бъде постановено споделено упражняване на родителската отговорност по отношение на малолетната А., евентуално да бъде постановен разширен и ефективен режим на лични отношения между него и дъщеря му. Отправени са 1 искания за извеждане и признаване на всички специфични рехабилитационни нужди на детето А. и задължаване на двамата родители да прилагат изведените методи за рехабилитацията му, разписване на разширен и прогресивен режим на лични отношения на двамата родители с детето, въвеждане на жестов език за подрастващата и приобщаването й към глухата общност, разписване на задължително редовно мултидисциплинарно медицинско проследяване, ранна училищна интеграция и приобщаващо образование.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. Р. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като недопустима, доколкото е подадена от А. Д.

М. не само в лично качество, но и като баща на детето А., което не е страна по делото.

Твърди недопустимост на уточнението на въззивната жалба като подадено след изтичане на срока за обжалване и излизащо от предмета на делото. Излага възражения за неоснователна на жалбата и нейното уточнение, освен в частта по отношение на произнасянето по реда на чл.138а, ал.3 СК, по подробно изложени съображения.

К. Р. И. е депозирала въззивна жалба срещу Решение № 20143248/08.08.2025 г. по гр.д. № 58678/2020 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени петенциите й с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК за разликата над присъдените 400 лева месечно за издръжка на детето А. до пълния претендиран размер от 500 лева и в частта за произнасянето по реда на чл.138а, ал.3 СК. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части. В съдебно заседание претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. Д. М. е депозирал отговор на подадената от К. Р. И. въззивна жалба, с който застъпва становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Въззивните жалби са допустими. Както бе посочено в акта по чл.267 ГПК възраженията за недопустимост на въззивната жалба на А. Д. М. и нейното уточнение в частта за издръжката, направено със заявление от 17.11.2025 г., са неоснователни. От текста на въззивната жалба е видно, че същата изхожда лично от М., а не и в качеството му на баща и законен представител на детето А.. Вмъкването, че се касае за лице, което е ищец и ответник в първоинстанционното производство и баща на детето А. не налага друг извод и не рефлектира върху допустимостта на жалбата. Уточнението на въззивната жалба в частта за издръжката не се явява преклудирано, доколкото е депозирано във връзка с дадени указания с разпореждане на съда от 04.11.2025 г. за отстраняване на нередовности в жалбата чрез привеждане в съответствие с изискванията на чл.260, т.4 ГПК.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 20143248/08.08.2025 г. по гр.д. № 58678/2020 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по 2 отношение на детето А. А. М. е предоставено на неговата майка К. Р. И., при която то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата А. Д. М. с детето (всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, която следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли- 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай, че майката не изпълни задължението се за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10:00 часа на 01 юли до 18:00 часа на 10 юли и за времето от 10:00 часа на първи август до 18:00 часа на 10 август; през четните календарни години по време на коледните празници за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември; през нечетните календарни години по време на Великденските празници от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник, както и за новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 02 януари на непосредствено следващата година) и бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като претенцията за издръжка е отхвърлена за разликата над 400 лева до претендирания размер от 500 лева.

Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжката на детето, задължил е по реда на чл.138а, ал.3 СК страните и детето А. да ползват социални услуги „Психологическа подкрепа“ или други по преценка на АСП, Д „СП“ – Красно село и при определен от същата социална служба доставчик на социални услуги при честота и продължителност, преценени от доставчика.

Страните не спорят и от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 23.07.2018 г. се установява, че страните са родители на родената на 18.07.2018 г. А. А. М..

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно от месец май 2020 г. и понастоящем детето живее при майката, като бащата осъществява режим на лични отношения с подрастващата.

Спор по делото не е формиран и еднопосочно доказателствената съвкупност по делото налага извод, че при малолетната А. е констатирана двустранна невросензорна загуба на слуха, като понастоящем е успешно слухопротезирано. Детето е представено на ТЕЛК като последователно на същото е опредЕ. 75 % степен на увреждане и нужда от чужда помощ (експертно решение № 2932 от 179 заседание на ТЕЛК към „IV-та МБАЛ-София“ ЕАД, проведено на 01.11.2019 г.) и 91% степен на увреждане и нужда от чужда помощ (експертно решение № 0386 от 23 заседание на ТЕЛК към „IV-та МБАЛ-София“ ЕАД, проведено на 09.02.2021 г.). Видно от становище от 22.12.2021 г. при детето не е налице синдром на Барайтсер-Винтер 2.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата редакция на ДВ, бр.100 3 от 2010 г.) от въззивния съд въззивник и въззиваема страна А. Д. М. счита, че оптимално за дъщеря му А. би било споделеното упражняване на родителските права, евентуално желае разширяване на режима му налични отношения с детето като бъде включена възможност да го взима два пъти месечно след училище в сряда до четвъртък сутрин преди училище и два пъти месечно от петък след училище до неделя с преспиване и поравно разпределение на времето през ваканциите на детето. Намира за подходящо предаването на малолетната да не се извършва непосредствено помежду им с другия родител, а чрез учебното заведение или в контактен център. Намира, че подобен режим ще му позволи да допълва функционално полаганите от майката грижи. Споделя, че другият родител страда от дефицити, свързани с разбирането на специалните нужди на детето и наличието при него на генетично заболяване синдром на Барайтсер-Винтер 2, поради което полаганите от майката рехабилитационни грижи са еднопосочни. Счита, че следва да компенсира майчините дефицити като води малолетната за медицинско проследяване на това заболяване. Споделя, че живее сам в апартамент в столичния квартал „Княжево“, където детето е отглеждано съвместно от страните в първите две годни след раждането му и което разполага със самостоятелна стая за А.. Няма партньор, но е уверен във възможността да ползва подкрепата при отглеждане на детето на своите родители, които са пенсионери, и своята сестра и нейния съпруг. Счита, че детето се радва на неговата компания и на контактите с родните му по бащина линия.

Заявява трудова ангажираност като адвокат, гъвкавост в работните ангажименти, осигуряване на минимална работна заплата, не посочва среден месечен доход. Декларира, че е в състояние да поеме отговорност за издръжка на детето в размер на средната за страната за дете на възрастта на А., но не е в състояние да посочи конкретен размер.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата редакция на ДВ, бр.100 от 2010 г.) от въззивния съд въззиваемата страна и въззивник К. Р. И. посочва, че живее с дъщеря си и своя партньор в апартамент, който разполага с обособена самостоятелна стая за А., обзаведена и оборудвана съобразно нейните нужди. Имотът се посещава от двамата малолетни сина на нейния партньор по режим на лични отношения, като взаимодействието между трите деца е добро и подкрепящо. Подратващата се разбира добре с новия й партньор, на чиято подкрепа може да разчита при отглеждането на А.. Уверена е във възможността да разчита и на помощта на своите родители, които живеят в близост. Заявява заетост като експерт в държавната администрация, но и възможност да проявява гъвкавост в работния си график, съобразно нуждите на дъщеря й. Счита, че следва да упражнява родителките права по отношение на малолетната, тъй като е поела грижата за нея от раждането, осигурява на малолетната здравните, рехабилитационни, образователни нужди, помежду им има изградена добра връзка, има възможност и желание да поеме родителската отговорност. Осигурява регулярно и показано от специалисти медицинско проследяване на детето, включително по отношение на ниския му ръст, за което ежеседмично инжекционно му се поставя хормон на растежа, който се доставя със специална доставка. Осъзнава нуждата да кооперира с бащата за благото на детето и намира определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения на бащата с А. за подходящ, като счита, че периодите през лятото следва да се редуцират до седем дни. Намира включване на 4 контакт помежду им през делнични дни за неудачно с оглед изградения режим на малолетната, включващ ежедневни рехабилитационни занимания, объркването, което тази промяна ще предизвика у нея, но и с оглед предстоящата сколаризация. Опасява се, че исканото от бащата разширяване на режима цели търсене на алтернативни, непоказани начини за лечение на детето, интегриране в глухата общност и за компрометиране на родителската й роля. Желае непосредствено предаване на детето с оглед размяна на важна за него информация с оглед здравословното му състояние.