Решение № 336 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100514811 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 37601/31.10.2024 г., подадена от В. С. П.

– длъжник по изп. д. № 20249210401030, по описа на ЧСИ С. П., рег. № 921, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 14.10.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като взискателят не оказал съдействие за заплащане на дължимата към него сума преди образуване на изпълнителното дело, което било инициирано единствено с цел генериране на разноски за сметка на длъжника. На 15.08.2024 г. длъжникът заплатил по сметка на съдебния изпълнител задължението си към взискателя, представляващо разноски по административно дело. Поради недобросъвестното поведение на взискателя счита, че не е било налице основание за образуване на принудителното изпълнение. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да прекрати делото.

Взискателят „М. - Д.Ц.“ ЕООД е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което счита жалбата за неоснователна, тъй като длъжникът е заплатил задължението си по изпълнителния лист едва след образуване на изпълнителното дело. Не били представени доказателства за опити на длъжника да изпълни задължението си преди образуване на делото. По друго изпълнително дело между същите страни взискателят представил своя актуална банкова сметка, от която информация длъжникът можел да се 1 възползва. Делото било образувано за събиране на парични суми и предполагало активни действия от страна на длъжника, които не били осъществени изцяло по негова вина. След като е дал повод за завеждане на делото следвало и да отговаря за начислените по него разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като задължението по изпълнителното дело не било заплатено преди образуването му, а платената след това от длъжника сума не покривала и разноските по делото в полза на съдебния изпълнител и на взискателя.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 20249210401030, по описа на ЧСИ С. П., намира следното:

Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от 05.08.2024 г. по молба на взискателя „М. - Д.Ц.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2024 г., издаден по адм. дело № 2395/2023 г. на АССГ, II отделение, 30 състав, срещу В. С. П. за сумата от 1250 лв., представляваща разноски по делото.

Поканата за доброволно изпълнение е изпратена до адреса на длъжника и е връчена при условията на отказ от негова страна на 07.08.2024 г. /стр. 19/, който с молба от 18.09.2024 г. е поискал прекратяване на делото по чл. 433, ал.

1, т. 1 ГПК. Към молбата е приложил доказателство за извършен на 15.08.2024 г. превод по сметка на съдебния изпълнител на сумата от 1250 лева /стр. 35/. В молба от 01.10.2024 г. взискателят е изразил отрицателно становище по искането на длъжника за прекратяване на делото.

С обжалвания акт съдебния изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство /стр. 65/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство е погасяване на дълга преди образуване на делото, който факт следва да е удостоверен или със заверена от взискателя разписка, или с квитанция от пощенска станция, съответно с извлечение от банкова сметка. Според чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Под изпълнение на задължението следва да се разбира реализиране на изпълняемото право, съобразно характера му, /изискуемото ликвидно притезание/, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно.

В случая предмет на изпълнението е парично задължение във фиксиран размер, посочен в изпълнителния лист. Изпълнителното дело е образувано на 05.08.2024 г., а длъжникът е заплатил задължението си по изпълнителния лист на 15.08.2024 г. Всички доводи, изложени от жалбоподателя, във връзка с възможната недобросъвестност на взискателя, могат да се разглеждат 2 единствено във връзка с отговорността за разноски на последния, но не и при преценка относно наличието на основание за висящност на изпълнителното дело, за което обстоятелство е образувано настоящото производство.

Следователно съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява и не се твърди от длъжника да е налице някоя от останалите хипотези на чл.

433, ал.

1

ГПК.

Поради липсата на плащане на дължимите към съдебния изпълнител и взискателя разноски за образуване и водене на делото не е налице и основание за приключване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 2 ГПК.

Поради изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело и отказът на съдебния изпълнител да го прекрати е правилен, обуславящо извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. С. П., ЕГН ********** длъжник по изп. д. № 20249210401030, по описа на ЧСИ С. П., рег. № 921, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 14.10.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3