Решение № 49 от 14.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330204658 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А. С. срещу Електронен фиш серия К № 4289893 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди редът за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаването на електронен фиш да е приложим само в случаите, когато размерът на наложеното административно наказание глоба е над 50 лева, което условие да не е спазено в настоящата хипотеза. Счита, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди още поради неописване на посоката на движение на моторното превозно средство да е допусната съществена непълнота на описанието на нарушението. Оспорва техническата пригодност на автоматизираното средство, с което е установено нарушението, както и компетентността на Лабораторията за проверка на радар скоростомери към ГД „Национална полиция“. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. А. С., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира съществено процесуално нарушение да 1 представлява и непредставянето на снимка на разположението на използваното автоматизирано техническо средство. Взема становище да е направена погрешна правна квалификация на деянието. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен и размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч от измерената скорост в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К. Г. Б., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 07.06.2023 г., установено от разпечатка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез директора на ОД на МВР – Пловдив на 21.06.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.12.2020 г. в 10:13 часа в гр. Стамболийски, на ул. „Тракия“ № 19 в посока от север към юг жалбоподателят К. Г. Б. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № *** със скорост от 62 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение т и п TFR1-M с № 530. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 65 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 62 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя Б. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 4289893, с който му било наложено административно наказание 2 глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 7-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 530 е преминало последваща метрологична проверка на дата 18.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 333р-15698/09.12.2020 г. се установява, че на дата 09.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 530 е заснела статични изображения с номера от 16478 до 16531, с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 12:00 ч. и с място на контрол гр. Стамболийски, ул.

„Тракия“ № 19 в посока от север към юг, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от радар TFR1-M № 530 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 65 км/ч, а заснемането е извършено на 09.12.2020 г. в 10:13 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 19-20 от делото) се установява, че същото е собственост на жалбоподателя К. Г. Б..

От писмо с вх. № 81882/12.09.2023 г. от зам.-кмет на Община Стамболийски (лист 22 от делото) се изяснява, че имот с административен адрес гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 19 се намира от западната страна на ул. „Тракия“, в която движението се осъществява в посока север-юг и че е част от републикански път III-866 „Девин-Кричим-Стамболийски“.

Установява се още, че на този пътен участък – между км 117+668 и км 117+875 на републикански път III-866, вдясно на платното за движение в посока от юг към север на стълб от уличното осветление има поставен пътен знак В26 със сигнализирано ограничение на скоростта от 40 км/ч. За този пътен знак се установява да не се съхранява информация кога и от кого е поставен.

От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 2425 от делото) се установява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от 3 датата на издаване на заповедта.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 19; датата – 09.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:13 ч.; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят К. Г. Б.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 62 км/ч в населено място и при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

На първо място съдът намира, че доколкото деянието е извършено на 09.12.2020 г., не са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. В случая не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, които са предвидени за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление, каквито актове не се издават в специалното производство по реализиране на отговорността с ЕФ. Вместо това приложима е давността за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Тя е с тригодишен срок и започва да тече от датата на извършване на деянието. От тази дата тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. От значение за настоящия казус е, че с образуването на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност в рамките на абсолютния давностен срок - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК предвид факта на прекъсването й, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца.

Неоснователно е възражението за допуснат порок в процедурата по установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на АТСС. Изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за 4 съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такива например са преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 или видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon М2. Процесното нарушение обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата не е била разположена на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер (***) и на мястото, на което е осъществяван видеоконтролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас;

Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора.

Не се споделят и възраженията по жалбата, с които се оспорва компетентността на Лабораторията за проверка на радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция“ за извършването на периодични проверки за съответствие с одобрения тип на използваното средствата за измерване. По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 2050-4 от 11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН, която представлява заповед по чл. 38 от Закона за измерванията за оправомощаване на лицето, извършило последващата проверка на средството за измерване. Съгласно т. 2.5 от заповедта Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена да осъществява последващи проверки на мобилни системи тип TFR1-M с каквато е установено процесното деяние. Изяснява се още, че метрологичната проверка, за която е съставен Протокол № 7-33-20/18.09.2020 г., е извършена от проверител, посочен в т. V от заповедта – следователно от лице, издържало изпита по Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 31 от 12.02.2003 г. Лабораторията за проверка на средства за измерване към Главна дирекция „Национална полиция“ е вписана под № 36 в поддържания от ДАМТН регистър на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, публично достъпен на интернет страницата на ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/registri/opr.lica.pdf. Възраженията срещу законосъобразността на извършваните проверки от лабораторията към ГД 5