Решение № 715 от 12.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500867 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД(В и К) със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“№3, ЕИК 812115210, представлявано от гл. ю.к.Н.Ватева против Решение №605 от 26.03.24г. на РС-Бургас, постановено по гр.д. №20222120107421/22г. по описа на БРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна- С. И. обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи в размер от 6442,50 лв. за лишаването й от възможността да ползва жилището си в гр.Айтос на ул.“Васил Левски“ №45 за период от 47 месеца и 10 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане; сумата от 3221,25лв. такова обезщетение на същото лице, в качеството му на наследник на покойния първоначален ищец С.Г.Б.- дирещ имуществени вреди от същото деликтно поведение, ведно със законна лихва за забава; на същото лице и сумата от 1000лв.- по частичен иск от общо 2000лв.- обезщетение за претърпени в тази връзка неимуществени вреди и 500лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди на И., явяваща се наследник на 1/2 част на имуществото на първоначалния ищец Б.(по частичния иск на последния за неимуществени вреди в размер на 1000лв., от общо 2000 лв.), а също е осъден да заплати на втората ответница- Е. М. – като наследник на първоначалния ищец Б. сумата от 3221,25лв.- обезщетение за имуществените вреди , причинени на наследодателя й от горното неправомерно поведение и 500лв. обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от наследодателя й- предявен като частичен иск за 1000 лв. от общо 2000лв., съответни на правата й в наследството от 1/2 ид.ч. , ведно със съдебно- деловодни разноски за първата инстанция.

1

В жалбата решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първият довод сочи, че не са доказани в процеса елементите, видни от хипотезата на правната норма, за да се ангажира отговорността на водопреносното дружество.Сочи се, че правото на ищците да ползват процесното жилище не е било засегнато,защото те фактически не са го обитавали(цитират св. Н.М. и Х.).Сочат, че ищците са живели в друг свой имот в с. Чукарка.

На следващо място твърдените за причинени пропуснати ползи следвало да бъдат установени от ищците, което в случая не е сторено.Не са били доказани фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползите, както и че реализирането им е станало невъзможно поради деликта. В случая нямало данни имотът да е бил отдаван под наем преди напускането му от ищците.Не са доказани според страната и самите вреди. Пропуснатите ползи не са реални, а хипотетични и като такива не подлежат на обезщетяване.Цитира се задължителна съдебна практика, която според страната намира приложение в казуса.

Въобще се отрича и наличието на противоправно поведение от страна на дружеството, както и наличието на вина у служители на дружеството в тази връзка,т.к. всички предприетите действия и осъществени предписания до ползувателите за изграждане на обща водомерна шахта за захранване на сградата и предприетите в тази връзка действия са правомерни.

Не се установява според въззивника и пряка причинно-следствена връзка между твърдените за настъпили имуществени и неимуществени вреди от една страна и виновно противоправно поведение, осъществено при или по повод на възложена работа от дружеството на негов работникот друга.

На следващо място се твърди, че правото на ползване, учредено на ищците, е било погасено поради неползването му в рамките на общия петгодишен давностен срок, визиран в закона.

Сочат се и допуснати от РС процесуални пропуски : Поддържа се, че в доклада си по делото съдът не е отразил правната квалификация на претендираните от ищеца права и на възраженията на ответника-съществено нарушение на чл.146, ал.1,т.2 ГПК; не е отразено кои права и обстоятелства се признават- съществено нарушение на чл.146, ал.1,т.3 от ГПК; не са посочени и фактите, които не се нуждаят от доказване- съществено нарушение на чл.146, ал.1,т.4.

Съдът не е поставил на страните нужните въпроси за изясняване на фактите, релевантни за казуса и не е указал значенето им по делото –съществено нарушение на чл.145, ал.1 от ГПК; не е указал на страните да конкретизират твърденията си- съществено нарушение чл.145, ал.2 от ГПК.Непълнотата на доклада е съществено нарушение на процесуалните правила- в тази връзка се цитира и задължителна за правоприлагане съдебна практика.

Решението се сочи за необосновано, предвид превратно тълкуване на събраните по делото свидетелски показания, неотчетената пристрастност на св. М. и приемане въз основа на тях за установени на неверни фактически положения. Освен това приема за необосновани и правните изводи на съда, почиващи на установените в процеса факти.

Сочи се, че делото не е попълнено с нужните за изясняването му доказателства, като съдът е оставил без уважение искането на дружеството за събиране на такива относно адресната регистрация на ищците. В тази връзка са поискали събирането на допълнителни доказателства(сочи се неправомерен отказ на първоинстанционния съда да ги допусне, макар да са били своевременно поискани).В тази връзка се моли за служебна справка в регистъра на 2 населението относно обстоятелството какъв е настоящият адрес на С. И. и С. Б.,откога е посочен, както и дали са били регистрирани на адрес в с. Чукарка и в кой период?При условие на евентуалност се моли за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с горната информация от съответната Община.

Така се стремят да установят, че имотът не е бил ползван от ищците и тяхното право на ползване е погасено.

В обобщение се е молило за отмяна на съдебното решение и за постановяването на ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.Дирят разноски.

Искането за събиране на доказателства е оставено от БОС без уважение.

В срок е подаден писмен отговор от въззиваемите ищци С. Е. И. и Е. С. М. с общ съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Вардар“№27, ет.3-адв. Д. Стойков, чрез същия в качеството му на процесуален представител.В отговора оплакванията от жалбата се сочат за неоснователни.

Твърди се, че с Решение №260059 от 06.11.20г. на Айтоски РС по гр.д.№1163/19г. В и К е осъден на основание чл.109 от ЗС да възстанови водоподаването на имота по съществуващия 1964г. водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в двуетажната жилищна сграда в УПИ ІХ3399 в кв.200 по плана на гр.Айтос, потвърдено от въззивен съд и недопуснато до касационно обжалване, което при това е и принудително изпълнено.С това се установява противоправното поведение на дружеството, което в жалбата се оспорва неоснователно.

Възразява се и срещу твърденията за погасяване на правото на ползване на въззиваемите ищци върху имота в гр.Айтос, т.к. този въпрос не е бил поставен за разрешаване пред първата инстанция, иск по чл.59, ал.3 от ЗС не е бил подаден, а заявяването му пред БОС е вече преклудирано.Следователно трябва да бъдат зачетени вещно правните последици от н.а. за дарение на недвижим имот №165, т.V, дело №1070/93г. от 10.11.93г. на районен съдия при АРС.

Пространно се обосновава тезата за доказаност на заявените претенции.

Искането на въззивника по доказателствата се сочи за преклудирано. Възразява се и срещу доводите, че установяването на адресната регистрация на физическите лица има правно значение за спора в насока „фактическо живеене“, т.к. лицата с учредено право на ползване имат възможността за преценка дали сами да го упражняват или чрез другиго, но трети лица са винаги задължени да не им пречат за това. В рамките на процеса не е било спорно, че ищците са били с постоянна адресна регистрация именно на административния адрес на процесното жилище в гр.Айтос.

Молили са за оставяне без уважение направеното доказателствено искане, а също и за потвърждаване на съдебното решение на РС, като законосъобразно и правилно.Дирят деловодни разноски. Не ангажират други доказателства.

Извършената от съда проверка по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Е. И. и С.Г.Б. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД(В и К ЕАД) за осъждане на ответника да плати на всеки 3 от ищците по 4 733 лева(общият размер за двамата е 9 466 лева), която сума представлява обезщетение за пропуснати ползи за периода от 11.09.2018 година до 22.08.2022 година включително(47 месеца от 10 дни), през който всеки един от ищците е бил лишен от право да ползва жилището, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; сумата от по 1000 лева, представляваща частичен иск от такъв в размер от 2000 лева за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - понесени и претърпени от всеки един от ищците в периода от 11.09.2018 година до 22.08.2022 година включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

В хода на първоинстанционното производство С. Б. е починал и е заместен от своите универсални правоприемници – ищцата С. И. в качеството си на преживяла съпруга и тяхната дъщеря- Е. М..

В рамките на първоинстанционното производство е прието и изменение на претенциите за имуществени вреди, чрез увеличението им от 4733 лв. за всеки от първоначалните ищци- на 6442,50лв. и от 2366,50лв.- на 3221,25лв. за частта на правоприемник Е. М.(наследяваща половината от имуществото на своя баща С. Б.), а също толкова и за частта на първата ищца, в качеството й на преживяла съпруга на Б., наследяваща половината от имуществото му.

Претенциите за имуществени вреди са заявени от ищците като пропуснати ползи, обяснени с факта, че в периода 11.09.18г. – 22.08.22г. горните лица били лишени от пълноценното ползване на имота си поради неправомерното прекъсване на водоснабдяването му от В и К ЕАД, като не са могли нито да го ползват лично съобразно правата си в пълен обем, нито да получават граждански добиви от него.

Претенцията за неимуществени вреди е обоснована с факта, че поради липса на водоснабдяване в жилището, в което живеят от 60 - те години на миналия век, ищците били принудени за този период от време да го напуснат. Посочват, че са възрастни хора и са изпаднали в състояние на безизходица,душевни терзания и емоционален срив за тези близо 4 години на принудително отсъствие от жилището си, което е било и техен дом.Били са лишени принудително от възможността да задоволят своя основна жизнена потребност, защото всеки гражданин има право на достъп до вода за питейно- битови нужди. В исковата молба са описани неимуществените вреди, претърпени от ищците.

В исковата молба ищците се легитимират като правоимащи лица с обстоятелството, че са бивши собственици на имот в гр.Айтос, който прехвърлили с Нотариален акт за дарение № 165, том V, дело № 1070/1993 година от 10.11.1993 година на дъщеря си Е. С. М., но запазили за себе си ограниченото вещно право на ползването му пожизнено. Описали са имота като: ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 320 кв.м., находящо се в град Айтос и съставляващо самостоятелен урегулиран парцел IX - 3399 в кв.200 по плана на град Айтос, ведно с изградените в него:втори жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, състоящ се от: спалня, детска стая, всекидневна, хол, ниша, коридор и баня с тоалетна; северозападен избен етаж на гореописаната жилищна сграда, състоящ се от една изба с две салончета и стълбище за първия жилищен етаж; ½ идеална част от таванско помещение в двуетажната масивна жилищна сграда; лятна кухня с гараж, построени в северозападния ъгъл на гореописания парцел; тоалетна, изградена в северозападната част от парцела.Административният адрес на имота е гр. Айтос, ул.“Васил Левски“ №45.