Решение № 15975 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15975 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Я.Е.В.П. при участието на секретаря Н.С.И. като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20221110149704 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати следните суми: главница в размер на 8927,46 лева, представляваща задължения на ответника по процесната Фактура № 0003276747/ 09.07.2020 г.; 1931,80 лв. – лихва за забава по горепосочената Фактура № 0003276747/ 09.07.2020 г. за периода от 22.07.2020 г. до 08.09.2022 г.; лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените в исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че в съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на /ФИРМА/ е направена проверка, при която било констатирано неизмерване на потребяваната електроенергия и е издадена фактура № 0003276747/ 09.07.2020 г. С решение № **** от 27.02.2021 г. по гр.д. № 35898/20 г. СРС, 145 състав, отхвърлил иска на /ФИРМА/, че не дължи на /ФИРМА/ сумата от 8927,46 лв., начислена по едностранна корекция на сметка, за която сума е издадена фактура № 0003276747/ 09.07.2020 г. за обект с клиентски номер ******. С Решение от 15.12.2021 г. по в.г.д. 6243/2021 г. по описа на СГС, II- д въззивен състав, било потвърдено решение № **** от 27.02.2021 г. по гр.д. № 35898/ 2020 г. по описа на 145 състав на СРС и същото било влязло в сила. Поради това сумата по фактура № 0003276747/9.07.2020 г. се явявала дължима. Към момента тази сума не била платена от потребителя. Върху нея на основание чл. 86 от ЗЗД се дължала и лихва, която считано от 22.07.2020 г. /датата, следваща датата на падежа на фактурата/ до дата 8.09.2022 г. възлизала на 1931,80 лв.

Ето защо се моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

1

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В открито съдебно заседание от 2.10.2023 г. ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени доказателства – решение № **** от 15.12.2021 г. по гр.д. № 6243/2021 г. на СГС, II-Д състав, постановено между същите страни с предмет предявен от ответника в настоящото производство отрицателен установителен иск за сумата от 8927,46 лв., начислена като едностранна корекция на сметка, за която е издадена фактура № 0003276747/9.07.2020 г. за обект кл. № ******, който е отхвърлен, се установява, че искът е вероятно основателен - арг. чл.

239, ал. 1, т. 2 ГПК.

При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 434,37 лв. – държавна такса по исковото производство, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, служебно определено от съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****, с адрес /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********, с адрес /АДРЕС/, сумата от 8927,46 лв., представляваща задължения на /ФИРМА/ по фактура № 0003276747 от 2

9.07.2020 г., начислена по едностранна корекция на сметка, за обект с клиентски номер ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г. до погасяване на вземането, както и сумата от 1931,80 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от 22.07.2020 г. до 8.09.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /ФИРМА/, ЕИК *****, с адрес /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********, с адрес /АДРЕС/, сумата от 534,37 лв., представляваща разноски по делото за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3