Решение № 4060 от 08.06.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 08.06.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6140 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Т.Д.М.,

Р.Д.И., Ц.Д.И. и К.Д.И. са предявили осъдителни искове срещу ЗАД „Л.И.“ АД, по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Подържат твърдения, че на 18.04.2006 г. в центъра на с.

Врачеш, на площад „Освобождение“ в близост до ресторант – супермаркет „Бананите“, водачът Г.Б.М., управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДК № *******в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение на заден ход, в пияно състояние, реализирал ПТП като блъснал пешеходката Н.Б.Н.(майка на четиримата ищци), която претърпяла множество травматични увреждания, изразяващи се в счупване на челната кост и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни тъкани, остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, след което избягал от местопроизшествието. Виновен за настъпване на пътния инцидент бил водачът на автомобила, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 40, ал. 1 от вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.

С решение № 6 от 23.07.2007 г. на РС – Благоевград, по анпд № 600 по описа на БРС за 2006 г., III състав, съдът е признал за виновен водача на МПС като го е освободил от наказателна отговорност, наложил е административно наказание глоба за извършеното деяние, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Решението е влязло в законна сила на 31.03.2008 г.

С експертно решение на ТЕЛК № 0791 от 06.11.2007 г. на пострадалата е призната 92% трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради тежките увреждания, получени в следствие на ПТП. Излагат, че състоянието на пострадалата се влошавало непрекъснато, тъй като получената тежка черепно-мозъчна травма се усложнила с посттравматична хидроцефалия, като въпреки непрестанните грижи от страна на ищците, на 12.05.2008 г. пострадалата починала, тъй като травматичните увреждания, причинени от ПТП и последвалите усложнения, се оказали несъвместими с живота.

Твърдят, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно поведение на водача Г.Б.М. претърпели и търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на толкова близък човек – майка.

Излагат, че отношенията им с починалата приживе били на взаимна обич, подкрепа и разбирателство, а след загубата й градената с години духовна и емоционална връзка между тях била разрушена, като загубата им се отразявала изключително тежко, особено предвид мъчителното състояние, в което са намирала и непрекъснатите усложнения, които последвали след първоначалното увреждане. След смъртта й дълго време живели със спомена за мъките, които пострадалата търпяла, били неотлъчно до леглото й, като се надявали да се оправи и да продължи да бъде част от живота им.

Поддържат, че към момента на ПТП за лекия автомобил била налице валидна застраховка по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество ЗАД „Л.И.“ АД.

Поради това, според ищците следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник за причинените им неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.

Предвид изложеното, молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 600 000 - по 150 000 лева за всеки от четиримата ищци, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на смъртта на наследодателката им – 12.05.2008 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД

„Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застраховка „ГО” към момента на ПТП за лекия автомобил. Оспорва претенциите като неоснователни. Възразява за изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди. Твърди, че описаните в исковата молба неимуществени вреди не са настъпили, евентуално счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва с аргументите относно главните искове. Претендира разноски. В срока за отговор, с молба отправя искане за конституиране на основание чл.219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника водача Г.Б.М..

С определение от 25.10.2013 г. съдът е конституирал, като трето лице помагач на страната на ответника Г.Б.М., който чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание взема становище, че предявените искове са неоснователни.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателката на ищците и ПТП. Оспорва твърденият досежно състоянието на починалата, както и близките й отношения с ищците. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и се установява от влязло в законна сила / на 31.03.2008 г./ решение № 6 от 23.07.2007 г. по анхд № 600/2006 г. по описа на РС Ботевград, III състав, че Г.Б.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и предл. 4, буква „а“, пр. 1 от НК във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 1 от НК, вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК, изразяващо се в това, че на 18.04.2006 г. при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с ДК № *******по пл. „Освобождение“ в центъра на с. Врачеш, област Софийска, в близост до ресторант-супермаркет „Бананите“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл.

40, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на Н.Б.Н., изразяващи се в: „контузия и подкожен кръвоизлив в дясната челно-теменна област на главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда, черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на челната кост и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни тъкани, които обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда и остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинил постоянно общо разстройство на здравето, което е опасно за живота – тежка телесна повреда“, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието. С постановеното решение Г.Б.М. бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.

Не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП - 18.04.2006 г. за лекия автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с ДК № *******е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” полица № 21390040112695, със срок на валидност от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., при ответното дружество ЗАД „Л.И.“ АД.

Чрез събраните в производството медицински документи /епикриза № 247 от 28.04.2006 г. на УМБАЛ „Св. Анна“ - гр. София, медицинско направление за ТЕЛК № 10 от 25.04.2007 г., експертно решение на ТЕЛК 0791 от

06.11.2007 г. и съобщение за смърт № 12 от 12.05.2008 г./ и констатациите на приетата СМЕ /основна и допълнителна/ се установява, че в резултата на удара при ПТП, Н.Б.Н.е получила следните травми: „среднотежка черепно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания: мозъчна контузия, линейна фрактура на челната кост на черепа вдясно, остър вътречерепен (субдурален) хематом, разположен под твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузия и подкожен кръвоизлив (хематом) в дясната челно-теменна област на главата“.

Установява се, чрез представеното споразумение № 207/02.06.2008 г. /л.92/ сключено между пострадалата и застрахователя – ответник, че на 11.06.2008 г. пострадалия и застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на деликвента са постигнали съгласие за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на пострадалата Н.Б.Н.неимуществени вреди от ПТП в размер на общо 10000.00 лв., изплатени по банков път на Найденова. Установява се, че за посочената сума застрахователя е упражнил регресните си права по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ /отм./ срещу деликвента – Г.Б.М., управлявал автомобила в пияно състояние и напуснал мястото на произшествието.

От съобщение за смърт № 12 от 12.05.2008 г./л.45/ и Препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0023 от 12.05.2008 г. /л.11/, се установява, че Н.Б.Н.е починала на 12.05.2008 г. в дома й в 02.30 часа, като смъртта й е била установена без аутопсия от лекар. Като състояние непосредствено довело до смъртта й е посочено: „остра сърдечна слабост“.

Не е спорно и се установява от удостоверение за наследници от 26.05.2008 г., че Н.Б.Н.е оставила за свои наследници по закон ищците Т.Д.М. - син, Р.Д.И. - дъщеря, Ц.Д.И.

– син и К.Д.И. – син.

Чрез представената информация от ОПЛ на пострадалата д-р Р.З.А. /л.122/ преди датата на ПТП пострадалата не е имала лично медицинско досие, тъй като същата не е търсила медицинска помощ от нея и съответно не са се налагали консултации с други медицински специалисти в т.ч. заверка на рецептурна книжка в НЗОК с цел изписване на лекарства. При издаване на оригинал и копие /под индиго/ на съобщение за смъртта на Н.Н. било установено, че е изгубен оригинала /който следвало да бъде предаден на длъжностното лице по гражданско състояние в кметството/, поради което д-р А. по настояване на близките им предала и копието на съобщението за издаване на смъртен акт.

Чрез приложеното към настоящето дело АНХД № 600/2006 г. по описа на РС Ботевград се установява, че в проведеното открито с.з. на 06.12.2006 г. /около шест месеца след ПТП/ пострадалата Н.Н. се е явила лично и е дала своите показания пред съда. Същата е посочила, че „е седяла един месец и не е можела да стане, като нейният син и снаха й и помагали /гледали я/“. Чрез приложеното досъдебно производство се установява, че Найденова е била разпитана като свидетел на 12.07.2006 г. /л.27 от досъдебното производство/, като при проведения разпит същата е споделила, че „преди катастрофата бях здрава, от нищо не се оплаквах. Сега въобще не съм добре, не мога сама нищо да правя, върти ми се главата, краката не са ми добре“.

Чрез показанията на свидетеля М.Г.А./съпруга на ищеца Ц.И./ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /с оглед събраните в производството доказателства/ се установяват следните релевантни за спора факти: Свидетелят М.А., пострадалата Н.Н., Ц.И. и Т.И. живеели в една къща.

След ПТП пострадалата била един месец в болницата. Залежала се в болницата в София, а после за останалото време малко над месец в болница в Ботевград.

Лекарите препоръчали вкъщи да идва рехабилитатор и за период около 10 дни идвала съседка, която работела в болницата в Етрополе. Н.започнала да си движи ръцете след рехабилитацията. Преди ПТП била жизнен човек, с децата си била в добри отношения. Единият й син и дъщеря й живеели в гр.София, но въпреки това се виждали често. След като я изписали от болницата за нея се грижел свидетеля А.. Получила големи рани на бедрата, от които се виждали костите й. Нейн личен лекар била д-р Р.З.. Викали били хирург седмица преди да почине. Той казал, че организмът й е много отслабнал и няма да изкара още дълго.

Децата й го преживели много тежко. Синовете й плакали много за нея, а другите й две деца също я посещавали, докато била на легло. Познавала ги и им махала с ръце, когато идвали да я видят. Не е имало период, в който отношенията им да са били влошени и пострадалата не се е местила да живее на друго място.