Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3910 от 20.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12305/2022
Вид
Решение № 3910
Подписан
20.12.2022
В сила
20.12.2022
Състав
Анелия Маркова, Десислава Алексиева, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 3910 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100512305 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Р.И.“ АД /длъжник по изп.производство/ срещу уведомление с изх.№ 11631 от 18.10.2022 г., постановено по изп.дело № 20227810400670, с което от ЧСИ Г.Д., рег.№ 781, с район на действие СГС, са увеличени таксите и разноските в изпълнителното производство, съответно за адв.възнаграждение – 6 376,15 лв. и такси в размер на 153,03 лв.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение е прекомерно; не била налице фактическа и правна сложност на делото. От взискателя били подавани само бланкетни молби. Счита, че съответстващ размер на адв.възнаграждение за извършените процесуални действия от взискателя следва да е 200 лв.

Иска се да бъдат отменени обжалваните действия на ЧСИ по изменение на разноските в изп.производство като адв.възнаграждение се намали до сумата от 200 лв., а таксата от 153,03 лв. на 11 лв.

С жалбата не се претендират разноски.

1

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателяадв.възнаграждение било определено в съответствие с чл.10, т..т.1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

Следвало да се отчетат извършените от пълномощника на взискателя действия по подаване на 5 бр. молби, вкл. и молба за насочване на изпълнението към МПС на длъжника във връзка със събиране на разноските за адв.възнаграждение. Пълномощникът бил подал и становище по жалбата.

Твърди, че по изп.дело били извършени множество справки за установяване на образуваните срещу същия длъжник дела, както и за проучване на имущественото му състояние; първоначално била присъединена като взискател и държавата. Взискателят бил хирографарен кредитор и вземането му не било обезпечено по никакъв начин. Затова счита, че исканите от пълномощника изп.действия и упражнена принуда върху длъжника, била необходима. Дължимата сума била постъпила на 18.10.2022 г. след като бил изтекъл срока за доброволно изпълнение и от банка, в която бил наложен запор на вземанията на длъжника. Счита, че следвало да се вземе предвид и изменението на НМРАВ в сила от 08.11.2022 г. съгласно което били увеличени минималните адв.хонорари. При съобразяване с това изменение, минималният адв.хонорар възлизал на сумата в размер на 9 896,39 лв. или 11 876,31 лв. с ДДС, което било значително над уговорения. По отношение на таксата излага мотиви, че същата е определена по реда на т.26 от Тарифата за ТТРЗЧСИ в размер на 153,03 лв. на база остатъка от вземането за адв.хонорар в размер на 6 376,15 лв. Сочи, че на 02.11.2022 г. вземането за адв.хонорар и такси общо в размер от 6 529,18 лв. било постъпило по сметката на ЧСИ чрез превод от Ю. в която бил наложен запор. Позовава се на чл.79, ал.1 ГПК относно дължимостта на разноските от страна на длъжника.

Взискателят „Б. МК“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че адв.възнаграждение било уговорено при спазване на изискванията на ЗАДв. и НМРАВ. Реалното заплащане на адв.възнаграждение било доказано. Включени били и таксите и разходите за издаване на изп.лист, както и транспортните разходи за получаването му от ОС, гр.Благоевград, както и необходимите авансови такси за образуване на изп.производство. Сочи, че вземането по изп.лист било в 2 общ размер от 378 596,32 лв. при което минималния размер на адв.възнаграждение по правилото на чл.10, ал.2 вр. с чл.7, ал.2,т.5 от НМРАВ възлизал на 4 550,96 лв. без ДДС. Счита, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Това било така и при съобразяване с фактическата и правна сложност на изп.дело, а именно: големия размер на вземането, взискателят не се ползувал с привилегии, цялото имущество на длъжника служело за обезпечение. Следвало да се вземе предвид и, че длъжника е ЮЛ, както и неговото поведение и липсата на доброволно изпълнение от негова страна. От значение било и обстоятелството, че сумите по изп.лист били такива за разноски. Следвало да се вземе предвид и, че били изпратени запорни съобщения до редица ЮЛ от които длъжникът имал вземания. Установено било, че длъжникът имал публични задължения. Сочи, че бил извършил редица процесуални действия с цел удовлетворяване на вземанията му, попадащи в нормата на чл.10, т.2 от НМРАВ. Неоснователно било и оплакването за определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 153,03 лв.

Установявало се, че тази сума не била по т.26 от Тарифата. Това било така защото пропорционалната такса следвало да бъде в размер на 530 лв., а не в размер на 153,03 лв. Затова според взискателя сумата в размер на 153,03 лв. касаела обикновени такси. Претендират разноски пред настоящата инстанция.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното уведомление жалбоподателят е бил уведомен на 19.10.2022 г.

Жалбата е подадена на 21.10.2022 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Обжалваното уведомление има характер на постановление за изменение на разноските, определени в изп.производство.

Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима.

По основателността на жалбата:

Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 16.09. 2022 г. за събиране на сумите по изп.лист от 05.09.2022 г. издаден по т.д.№ 70 по описа за 2018 г. на ОС, гр.Благоевград и същите касаят разноски по т.д.№ 1648/2019 г. на САС и по т.д. 86 по описа на ВКС.

Видно от молбата по която е образувано изп.производство сочените 3 пред настоящата инстанция в отговора по жалбата с която сме сезирани, разноски за таксите и разходите за издаване на изп.лист, както и транспортните разходи за получаването му от ОС, гр.Благоевград, не са предмет на молбата за образуване на изп.производство.

С молбата е представено пълномощно от 10.08.2022 г.

С молбата от 16.09.2022 г. ЧСИ е бил упълномощен с правата по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника, което съобразно трайно установената практика не се счита за „същински изпълнителни действия“, тъй като не са налице предпоставките за прекъсване на давностния срок.

Действително, на 19.09.2022 г. са били отправени запорни съобщения до редица ЮЛ при което е установено, че длъжника по изп.производство има редица вземания от тези ЮЛ. Това, обаче, не обуславя фактическа и правна сложност на изп.дело.

Действително, с молба от 04.10.2022 г. взискателят е оттеглил упълномощаването на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ като е предложен изпълнителен способ „запор на вземания“. Този изпълнителен способ, обаче, е вече бил предприет от ЧСИ още на 19.09.2022 г. въз основа на упълномощаването му по реда на чл.18 ЗЧСИ.

С молбата от 04.10.2022 г. от взискателя са представени договор за правна защита и съдействие от 10.08.2022 г., фактура за платено адв.възнаграждение по трите пункта на договора за правна защита и съдействие в общ размер на 6 376,15 лв. /с ДДС/ и платежен документ от 21.09.2022 г. за плащане на същата сума.

Видно от съдържанието на договор за правна защита и съдействие адв.възнаграждение по т.1 от договора касае подготвяне на молба за издаване на изп.лист, което процесуално действие е оценено на сумата в размер на 332,50 лв., но както посочихме по-горе, същият разход не е предмет на молбата за образуване на изп.дело.

На 12.10.2022 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху два недвижими имота по която липсват данни за предприети от ЧСИ действия по принудително изпълнение.

4

На 19.10.2022 г. взискателят е бил уведомен да се яви в кантората на ЧСИ за предявяване на разпределение на сумата постъпила по изп.дело.

На същата дата – 19.10.2022 г. длъжникът е уведомен за стореното от ЧСИ изменение на дължимите разноски по изп.дело, който акт е предмет на инстанционен контрол по настоящето дело.

С молба от 27.10.2022 г., т.е. след подаване на жалбата с която сме сезирани взискателят е поискал налагане на запори върху МПС на длъжника.

По доводите в жалбата:

Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.

В конкретния случай единственото действие, което е предприето от 5 взискателя е това по образуването на изп.дело. Надлежните изп.действия по налагане на запор на вземанията на длъжника са били извършени от ЧСИ в изпълнение на упълномощаването му по реда на чл.18 ЗЧСИ с молбата за образуване на изп.дело.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения з а процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

Съдебната практика на ВКС приема, че разпоредбата на пар.2 а от ДР на същата е неприложима, тъй като е приета извън предвидената за това възможност по ЗАдв.

Не се установи процесуалният представител на взискателите да е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, които да обосновават определяне на адв.възнаграждение по т.2.

Не се спори, а и самият ЧСИ признава, че дължимата сума е постъпила на 18.10.2022 г. въз основа на наложения запор от Ю. АД; дори ЧСИ е уведомил страните да се явяват в кантората му за предявяване на разпределение на така постъпилата сума. Всичко това опровергава тезата на взискателя за необходимост от предприемане на активни действия по принудително събиране на сумите въз основа на обективираните в молбите от 12.10.2022 г. и 27.10.2022 г. изпълнителни способи – възбрана върху недвижими имоти и запор на МПС-та /последните за принудително изпълнение по събиране на вземането за присъдено адв.възнаграждение по изп.дело и предмет на настоящето производство/.

Тъй като в изп.дело не се съдържа покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, както и данни за нейното връчване на длъжника, то не можем да приемем, че дължимата сума е постъпила след като е изтекъл срока за доброволно изпълнение.

Изменението на НМРАВ в сила от 08.11.2022 г. не намира приложение, тъй като спорното адв.възнаграждение е платено на 21.09.2022 г.

Налага се извод, че жалбата е основателна, а обжалваното уведомление, 6 изх.№ 11631/18.10.2022 г. ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв.