Решение № 31 от 23.03.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Царево, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. С.а като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200488 по описа за 2021 година Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Д. АС. СТ., ЕГН 8705118463, срещу Наказателно постановление № 251а-49/ 12.07.2021 год. на Директор на ОД на МВР- Бургас, с което на Д. АС. СТ., ЕГН **********, за нарушение на чл.

17б, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.

В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Моли за отмяна на НП.

АНО, редовно призован, се представляват от юрисконсулт, който взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и 1 устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 27.05.2021 год. при изпълнение на служебните си задължения, актосъставителя и нейните колеги, установили паркиран на територията на морски плаж „Приморско Юг“ автомобил. Било установено, че автомобила е навлязъл в плажната ивица и е заседнал в пясъка. При проверката се установило, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, който при опит да направи маневра е навлязъл в плажа и там е заседнал. Констатираното мотивирало актосъставителя, да състави срещу жалбоподателя АУАН № 775972 от 27.05.2021 год. в който нарушението било ясно и точно описано.

Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя и приет от него без възражения. Въз основа на така съставения АУАН, на 12.07.2021 г. и след преценка на събраните по АНП доказателства, наказващия орган издал атакуваното Наказателно постановление, в обстоятелствената част на което, административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин.

Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК и санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лева на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя и свидетелите, които съда кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда са следните:

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат 2 спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В случая, събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на това, че на сочената дата, жалбоподателя не се е съобразил със забраната и е навлязъл с управляваното от него МПС в границите на морския плаж. В тази посока са показанията на свидетелитеполицейски служители- присъствали по време на проверката на място, които са категорични, че превозното средство на жалбоподателя е било паркирано на морския плаж. Следва да се има предвид, че това не се спори и от самия жалбоподател, като в тази насока са и показанията на водения от него свидетел.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК , морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Съгласно § 1, т. 4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.

По отношение на авторството на деянието, същото не се спори от страна на жалбоподателя.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

17б, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския плаж.

Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.

3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000,00 до 3000,00 лв. или с имуществена санкция от 3000,00 до 5000,00 лв. за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, 3 неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в размер над минималния. Съда прецени, че с оглед на обстоятелството, че са били направени опити от страна на жалбоподателя нарушението да бъде отстранено непосредствено след извършването му, санкцията следва да е в минимален размер.

Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т.

1/. Нещо повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това число и жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно наказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите граждани.

4

Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-49/ 12.07.2021 год. на Директор на ОД на МВР- Бургас, с което на Д. АС. СТ., ЕГН **********, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, в частта му досежно размера на имуществената санкция, като за това нарушение НАЛАГА на Д.

АС. СТ., ЕГН ********** , административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

ОСЪЖДА Д. АС. СТ., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВРБургас, сумата от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5