Решение № 260072 от 14.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е №

260072

14.09.2020г., гр.Пловдив

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Виолета Шипоклиева

Членове: Фаня Рабчева

Костадин Иванов

С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№

594/ 2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на “ОТП Факторинг”

ЕАД – гр.София , представлявано от ИД И. Д.- М., чрез пълномощника си юриск. З.Б., с посочен съдебен адрес:*** против Решение № 4741/ 11.12.2019г. по гр.д.№ 6732/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – IХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя осъдителни искове против Е. М. К. ,ЕГН: ********** и Г.М.К., ЕГН: ********** с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.99 ЗЗД за заплащане на ищеца сумата 9 627, 89 лв – главница, ведно с възнаградителна лихва върху главницата за периода 30.04.2016г – 30.09.2018г. в размер на 1 915,75 лв, ведно с наказателна лихва върху главницата за периода 25.04.2016г. – 25.04.2019г. в размер на 2006,14 лв, както и солидарно да заплатят сумата от 229,50 лв- главница, ведно с непогасена възнаградителна лихва върху главницата с падеж 30.10.2018г. в размер на 2,67 лв, ведно с наказателна лихва върху главницата за периода 31.10.2018г – 25.04.2019г. в размерна 11,28 лв, ведно със законната лихва върху двете главници, които суми са дължими от двамата ответници по сключени между тях и “Банка ДСК” ЕАД – гр.София на 30.10.2008г. в *** Договор за текущо потребление и Договор за поръчителство, вземанията по които са били прехвърлени от банката на ищеца със сключен на 10.12.2012г. договор за покупко-продажба на вземания / цесия/. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски и юриск.възнаграждение.

Постъпил са писмени отговори от въззимаемата Е.К., чрез адв.Г.Д. и въззиваемия Г.К. чрез адв.И.В., чрез които се оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, доразвити писмени становища по делото. Молят да се потвърди обжалваното решение и се присъдят на разноски по делото за настоящата инстанция.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, на основание 269, ал.1 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът е сезирал съда с предявени пасивно субективно и обективно съединени осъдителни искове против ответниците Е.М.К. и Г.М.К. *** за заплащане на дължими главница, възнаградителна и наказателна лихва в исковите размери поради неизпълнение на договорни задължения, произтичащи за от Договор от 30.10.2008г. за текущо потребление между Е.К. и Банка “ДСК” ЕАД за сумата от 15 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, с падежна дата 30 число на месеца и с начин на усвояване по посочена разплащателна сметка, както и по Договор за поръчителство от същата дата 30.10.2008г с ответника Г.К. . Било договорено също, че кредитът ще се погасява чрез посочена разплащателна сметка с месечни вноски съгласно Погасителен план, неразделна част от договора, с последна погасителна вноска 30.10.2018г., при възнаградителна лихва в размер на 13,95 % към датата на сключване на договора. Претендира се и заплащане на наказателна лихва по чл.19.1 и чл.19.2 от Общите условия , неразделна част от договора, поради настъпила забава както на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, така и поради допусната забава в плащането на главницата и/или лихва над 90 дни, при което целият остатък става предсрочно изискуем . Поради неплащане на вноските по кредита, същият е станал предсрочно изискуем

, като разчитайки разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗЗД, Банката е приела вземането по кредита за предсрочно изискуем към 04.02.2012г.

Ищецът е сключил с

“Банка ДСК ЕАД Договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ на 10.12.2012г.

, въз основа на който придобил вземанията по Договора за кредит от 30.10.2012г., ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. В приложение представено Извлечение от Приемо-предавателен протокол към договора за цесия за включване на процесните вземания.

Въз основа на изрично пълномощно от банката цесионерът изпратил уведомителни писма за цесията до длъжниците, доставени им с писма-обратни разписки, представени също към ИМ. С оглед на това длъжниците били редовно уведомени за прехвърлянето на вземанията, вкл. с изпращане на преписи от исковата молба. За събиране на вземанията ищецът се легитимирал на основание чл.429 ГПК като частен правоприемник и образувал изп.дело № 405/ 2016г. по описа на ЧСИ С. Д., с рег.№ 917 на КЧСИ, район на действие ОС-Смолян, въз основа на издадени на Банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист, впоследствие прекратено поради обезсилването на ЗИ и ИЛ с Разпореждане от 31.07.2017г. по ч.гр.д.№ 874/ 2012г. по описа на РС-Смолян поради непредявяване на иск по чл.422 ГПК след постъпило възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство по ч.гр.д.№874/ 2012г. Към настоящия момент бил настъпил крайния срок за погасяване на кредита – 30.10.2018г., при което вземанията срещу ответниците станали окончателно изискуеми. Представени са писмени доказателства към исковата молба, както и ангажирана ССчЕ.

С отговора по исковата молба на ответницата

Е.К. предявените искове са оспорени като неоснователни по съображенията: не се оспорва твърдението на ищеца за автоматично настъпилата предсрочна изискуемост съгласно чл.19.2 от ОУ към Договора за кредит, неразделна част към договора, както и заявеното, че целият непогасен остатък от кредита е станал автоматично предсрочно изискуем на 04.02.2012г. ; не се оспорва също, че има изпратено писмено уведомление от ищеца от 18.12.2012г., с която отново е заявена предсрочната изискуемост на целия непогасен остатък от кредита, с което отпаднала възможността за начисляването на възнаградителна и наказателна лихва; въз основа на тези неоспорени обстоятелства е направено възражение за настъпила погасителна давност на всички задължения, посочени в исковата молба, поради неупражняване правото на иск в 3-годишен срок, на основание чл.111, б.”в”, вр. с чл.114, ал.1 и ал.2 ЗЗД, както и при всички случаи на основание чл.110 ЗЗД с изтичането на 5-годишен давностен срок от датата на предсрочната изискуемост, в каквато насока се обосновава от ответника, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 04.02.2012г., както и като цяло вземането е станало изцяло изискуемо съобразно установеното в договора – в срок от 90 дни след допуснатата забава в плащането на главницата и / или лихва, както всъщност е посочено и в исковата молба; изложени са съображения и за това, че обстоятелството, че издадена ЗИ и ИЛ на праводателя на ищеца заповедно производство не е прекъснало давността , тъй като същите впоследствие са били обезсилени поради непредявяване на иск от заявителя; не е спирала или прекъсвала погасителната давност за вземането и от момента, в който целят непогасен остатък е станал предсрочно изискуем – 04.02.2012г. спрямо Банката и най-късно до 15.01.2013г – когато е била обявена изрично предсрочната изискуемост, което е било обявено на ответницата с писмото на ищеца от 18.12.2012г., доставено й на 15.01.2013г., поради което при условие на евентуалност възражението за погасителна давност считано от тази дата и при неупражнено право на иск по чл.110 ЗЗД в петгодишния срок до датата 15.01.2018г; по отношение на претенциите за възнаградителна лихва и наказателна лихва с настъпването на предсрочната изискуемост, същите престават да се дължат, вместо тях може да се дължи само законна лихва, но не и възнаградителна и наказателна лихва, които се погасяват с изтичането на тригодишна давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД.

С писмения отговор по исковата молба на ответника Г.К. по аналогични на отговора на ответницата Е.К. съображения се оспорва основателността на предявените искове, вкл. с доводи, свързани с качеството на този ответник като поръчител по договора от 30.10.2008г. ; в тази насока е обосновано, че доколкото в случая договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на 04.02.2012г. , а исковата молба е подадена на 25.04.2019г. , то това направено след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок, в който кредиторът би могъл да ангажира отговорността на поръчителя, съобразно т.4б от ТР №4/ 2013г. от 18.06.2013г. на ОСГТК на ВКС относно приетото, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен.

С постановеното по делото решение на районния съд е прието, че тъй като от датата на сключване на договора за кредит за текущо потребление / 31.10.2008г./ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение / 03.08.2012г./ изминали повече от три години , а месечните вноски за погасяване на кредит имат периодичен характер и по отношение на тях и по отношение на тях/ а предвид разпоредбата на чл.119 ЗЗД – и по отношение на лихвите върху тези вноски/ , приложим тригодишния давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което вземанията на Банката, съответно и на ищеца като купувач на вземанията , са били погасени по давност към момента на подаване на исковата молба, а предявените искове се явяват неоснователни. Алтернативно е мотивирано, че дори и да се приеме, че в конкретния случай е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, то е констатирано също така , че ЗИ е била издадена на 03.08.2012г. и тъй като повече от пет години нито кредиторът, нито купувачът на вземанията му, са извършили действия за събиране вземанията, поради което и на това основание вземанията са приети за погасени по давност поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл.11 ЗЗД. По отношение на ответника Г.К. в допълнение е прието, че спрямо него е изтекла и давността по чл.147 ЗЗД.

С въззивната жалба се счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с доводът, че на кредитополучателят не била обявена предсрочната изискуемост за вземането, поради което същата била ирелевантна по така предявения иск, а според твърдението на ответната страна предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на 04.02.2012г. съгласно чл.19.2 от ОУ на Договора за кредит; като цяло се поддържа в жалбата тезата, че липсвало волеизявление на Банката за обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост и на това основание да се приеме, че е налице едностранно изменение на договора от страна на Банката при условията на чл.60, ал.2 ЗКИ, като се цитират предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ и Тълкувателното решение №4/ 2013г от 18.06.2014г. на ОСГТК на

ВКС; извършва се позоваване на разпоредбата на чл.114 ЗЗД относно началния момент на погасителната давност – от момента на изискуемост на задължението, като относно ДК това може да бъде датата на обявяване на предсрочната изискуемост или датата на падежа на всяка поотделна погасителна вноска при липса на обявена предсрочна изискуемост, което важи и за срока по чл.147 ЗЗД. За това се изтъква отново, че исковите претенции били само за падежирали и непогасени по давност вноски за главници и лихви, като падежът за тях тече от всяка една отделна вноска. Оспорва се мотивът на районния съд относно приетата тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, като в този случай изложената теза на жалбоподателя е в насока на това, че е налице неделимо плащане, в случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на вноски с определени дати, то това не превръща тази вноска в периодично плащане.

Жалбата е неоснователна.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№ 874/ 2012г. по описа на РС-Смолян кредитодателят по сключения с ответниците Договор за текущо потребление с първия ответник и съответно за поръчителство с втория ответник на 30.10.2008г., със Заявление от 02.08.2012г. е поискал издаване на ЗНИ на основание чл.417 ГПК въз основа на обстоятелствата, че кредит не е обслужван и съгласно чл.60 и следващите от ЗКИ, както и общите условия на Банката, същият е превърнат в предсрочно изискуем от 04.02.2012г.